Анаврита (дем Гревена)
|
Анаврита Αναβρυτά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Анаврита  Анаврита  Анаврита |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 860 m |
| Население | 43 души (2001) |
| Пощенски код | 51100 |
| Телефонен код | +30 24620 |
Анаврита или Вреащино (на гръцки: Αναβρυτά; до 1927 г.: Βραστόν, Врастон или Βράστινον, Врастинон[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Анаврита има население от 43 жители (2001 г.).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 17 километра западно от град Гревена, от лявата страна по горното течение на река Венетико, в подножието на източните разклонения на планината Пинд.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Вреастино е от българското Брѣщино с обичайна графична замяна на б с β и предаване на ѣ с εα и на ш със σ.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Вреащино е мюсюлманско гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вреащино (Врашен) живеят 242 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година във Βράστινο има 500 валахади.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вреащино остава в Гърция.
В средата на 1920-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от районите на Трапезунд и Самсун, Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 29 семейства или 106 души.[5]
През 1927 година името на селището е сменено на Анаврита.
Основната селска църква „Свети Георги“ е издигната през 1955 година. По пътя в посока съседното село Калирахи (Вравонища) е параклисът „Свети Димитър“. Годишният селски събор се провежда на Духовден.[6]
- Преброявания
- 1913 – 254 жители[7]
- 1951 -
- 1981 – 55 жители
- 1991 – 40 жители
- 2001 – 43 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Анаврита
Гавриил IV Гревенски (? – 1822), гръцки духовник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас“, архив на оригинала от 22 август 2011, https://web.archive.org/web/20110822230822/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=26&Itemid=32, посетен 22 август 2011
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „