Анаврита (дем Гревена)
| Анаврита Αναβρυτά | |
|---|---|
| — село — | |
  Анаврита  Анаврита  Анаврита | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 860 m |
| Население | 23 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Анаврита или Вреащино (на гръцки: Αναβρυτά; до 1927 г.: Βραστόν, Врастон или Βράστινον, Врастинон[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 860 m надморска височина на 17 km западно от град Гревена, от лявата страна по горното течение на река Венетико, в подножието на източните разклонения на планината Пинд.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Вреастино е от българското Брѣщино с обичайна графична замяна на б с β и предаване на ѣ с εα и на ш със σ.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Вреащино е мюсюлманско гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вреащино (Врашен) живеят 242 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година във Βράστινο има 500 валахади.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вреащино остава в Гърция.
В 1924 година населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 29 бежански семейства[2] понтийски гърци бежанци от районите на Трапезунд и Самсун, Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 29 семейства или 106 души.[6]
През 1927 година името на селището е сменено на Анаврита.[2]
Населетието намалява поради изселване в големите градове. Селяните гледат тютюн, жито и се занимават и със скотовъдство.[2]
Основната селска църква „Свети Георги“ е издигната през 1955 година. По пътя в посока съседното село Калирахи (Вравонища) е параклисът „Свети Димитър“. Годишният селски събор се провежда на Духовден.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 254[2][8] | 212[2] | 125[2] | 179[2] | 138[2] | 158[2] | 63[2] | 55[2] | 40[2] | 43 | 23 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 111. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 22 август 2011, https://web.archive.org/web/20110822230822/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=26&Itemid=32, посетен на 2010-06-05
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „