Зякас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зякас
Ζιάκας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 900 m
Население 145 души (2011 г.)
Пощенски код 511 00

Зякас или Закас или Тиста или Тища[1] (на гръцки: Ζιάκας, понякога Ζάκας; до 1927 Τίστα, Тиста[2]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 900 m надморска височина, на 20-ина km западно от град Гревена,[3] от лявата страна на река Венетико, в подножието на връх Орлякас на планината Пинд. На няколкостотин метра югозападно от края на селото е разположено населеното място Крия Вриси.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Тиста е гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Тиста е смесено християнско-мюсюлманско село със 180 гърци християни и 187 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Τίστα е изцяло християнско гръцко село с 310 жители.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тиста влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Зякас, в чест на революционера Теодорос Зякас и на брат му Янулас Зякас, който според преданието се е сражавал с турците близо до селото.

Годишният селският празник се провежда на 6 септември. През първата седмица на август се организира церемония в памет на въстанието на Теодорос Зякас от 1854 година. На 2 май е храмовият празник на църквата „Свети Атанасий“.[6]

В старото каменно училище, издигнато през ХІХ век, са изложени иконите от старинната църква „Свети Архангели“, която е изгорена през Втората световна война и възстановена през 1968 година. Църквите „Свети Николай“ и „Свети Атанасий“ са от ХІХ век.

Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 595[3][7] 505[3] 655[3] 830[3] 130[3] 183[3] 145[3] 424[3] 406[3] 341 145

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 128.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820212945/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=32, посетен на 2010-06-02 
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония