Зякас
|
Зякас Ζιάκας |
|
|---|---|
| — село — | |
  Зякас  Зякас  Зякас |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 902 m |
| Население | 341 души (2001) |
| Пощенски код | 51100 |
| Телефонен код | +30 24620 |
Зякас или Закас или Тиста или Тища[1] (на гръцки: Ζιάκας, понякога Ζάκας; до 1927 Τίστα, Тиста[2]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Зякас има население от 341 жители, според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20-ина километра западно от град Гревена, от лявата страна на река Венетико, в подножието на връх Орлякас на планината Пинд. На няколкостотин метра югозападно от края на селото е разположено населеното място Крия Вриси.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Тиста е гръкоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Тиста е смесено християнско-мюсюлманско село със 180 гърци християни и 187 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Τίστα е изцяло християнско гръцко село с 310 жители.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тиста влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Зякас, в чест на революционера Теодорос Зякас и на брат му Янулас Зякас, който според преданието се е сражавал с турците близо до селото.
Годишният селският празник се провежда на 6 септември. През първата седмица на август се организира церемония в памет на въстанието на Теодорос Зякас от 1854 година. На 2 май е храмовият празник на църквата „Свети Атанасий“.[5]
В старото каменно училище, издигнато през ХІХ век, са изложени иконите от старинната църква „Свети Архангели“, която е изгорена през Втората световна война и възстановена през 1968 година. Църквите „Свети Николай“ и „Свети Атанасий“ са от ХІХ век.
- Преброявания
- 1913 – 595 жители[6]
- 1981 – 470 жители
- 1991 – 406 жители
- 2001 – 341 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 128.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Официален сайт на бившия дем Теодорос Зякас“, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820212945/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=32, посетен 20 август 2011
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „