Критаракия
| Критаракия Κριθαράκια | |
| — село — | |
  Критаракия  Критаракия  Критаракия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 780 m |
Критаракия (на гръцки: Κριθαράκια), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 780 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена и на 3 km южно от Климатаки (Дурвунища).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Критаракия е малко гръцко чифлишко село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Критаракъ (Картаракя) живеят 71 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Картарана е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.[3]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Критаракия (Κριθαράκια), Гревенска каза, живеят 45 гърци елинофони християни.[4]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Критаракия (Κριθαράκια), Гревенска каза, живеят 45 православни гърци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Критаракия влиза в състава на Кралство Гърция.
Населението произвежда жито, овошки, градинарски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 19[6][7] | 19[6] | 24[6] | 46[6] | 38[6] | 49[6] | 24[6] | 19[6] | 13[6] | 15 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
