Ситарас (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ситарас
Σιταράς
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина745 m
Население20 души (2011 г.)
Пощенски код510 31

Ситарас или Ситово или Житово (на гръцки: Σιταράς, до 1927 г.: Σίτοβο, Ситово[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 745 m надморска височина 20-ина километра южно от град Гревена, в северното подножие на планината Хасия, част от планинската верига Пинд.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Ситово е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Ситово живеят 230 гърци.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Σίτοβον има 140 гърци християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ситово влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Ситарас.[2]

Годишният селски събор на 7 юли е свързан с храмовия празник на селската църква „Света Неделя“.[5]

Населението произвежда жито, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ситарас на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Голнас Γκόλνας Гимнос Γυμνός[6]
Аладжа Цекури[7][8] Ἀλατσα Τσέκουρη Алатистра Ἁλατίστρα[6] връх (722 m) Ю от Ситарас[8][7]
Стратика Στρατίκα Стратики Στρατίκι[6]
Пулкоро Πούλκορο Веланидия Βελανιδιά[6]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 178[2] 160[2] 176[2] 207[2] 195[2] 186[2] 117[2] 101[2] 63[2] 84 20

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ситарас

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 116. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. Официален сайт на дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225064604/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=9, посетен на 2010-06-06 
  6. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  7. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.