Ситарас (дем Гревена)
| Ситарас Σιταράς | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 745 m |
| Население | 10 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 31 |
Ситарас, още Ситово или Житово (на гръцки: Σιταράς, до 1927 година: Σίτοβο, Ситово[1]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 745 m надморска височина 20-ина километра южно от град Гревена, в северното подножие на планината Хасия, част от планинската верига Пинд.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Ситово е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Ситовон (Sítovon) и жителите му са гръцко и влашкоговорещи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Ситово живеят 230 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ситово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ситовон (Σίτοβον), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[6]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Ситовон (Σίτοβον), Гревенска каза, живеят 140 православни гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ситово влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селището е сменено на Ситарас, тоест Житово.[2]
Годишният селски събор на 7 юли е свързан с храмовия празник на селската църква „Света Неделя“.[8]
Населението произвежда жито, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голнас | Γκόλνας | Гимнос | Γυμνός[9] | |
| Аладжа Цекури[10][11] | Ἀλατσα Τσέκουρη | Алатистра | Ἁλατίστρα[9] | връх (722 m) Ю от Ситарас[11][10] |
| Стратика | Στρατίκα | Стратики | Στρατίκι[9] | |
| Пулкоро | Πούλκορο | Веланидия | Βελανιδιά[9] | |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 178[2] | 160[2] | 176[2] | 207[2] | 195[2] | 186[2] | 117[2] | 101[2] | 63[2] | 84 | 20 | 10 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ситарас
Димитрис Рингос (1940 – 2013), лекар и политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 116. (на македонска литературна норма)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225064604/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=9, посетен на 6 юни 2010
- 1 2 3 4 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||