Направо към съдържанието

Ситарас (дем Гревена)

Ситарас
Σιταράς
— село —
Гърция
39.9467° с. ш. 21.4033° и. д.
Ситарас
Западна Македония
39.9467° с. ш. 21.4033° и. д.
Ситарас
Гревенско
39.9467° с. ш. 21.4033° и. д.
Ситарас
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областКупацохория
Надм. височина745 m
Население10 души (2021 г.)
Пощенски код510 31

Ситарас, още Ситово или Житово (на гръцки: Σιταράς, до 1927 година: Σίτοβο, Ситово[1]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на 745 m надморска височина 20-ина километра южно от град Гревена, в северното подножие на планината Хасия, част от планинската верига Пинд.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Ситово е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Ситовон (Sítovon) и жителите му са гръцко и влашкоговорещи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Ситово живеят 230 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ситово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ситовон (Σίτοβον), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[6]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Ситовон (Σίτοβον), Гревенска каза, живеят 140 православни гърци.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ситово влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Ситарас, тоест Житово.[2]

Годишният селски събор на 7 юли е свързан с храмовия празник на селската църква „Света Неделя“.[8]

Населението произвежда жито, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ситарас на 13 януари 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
ГолнасΓκόλναςГимносΓυμνός[9]
Аладжа Цекури[10][11]Ἀλατσα ΤσέκουρηАлатистраἉλατίστρα[9]връх (722 m) Ю от Ситарас[11][10]
СтратикаΣτρατίκαСтратикиΣτρατίκι[9]
ПулкороΠούλκοροВеланидияΒελανιδιά[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 178[2] 160[2] 176[2] 207[2] 195[2] 186[2] 117[2] 101[2] 63[2] 84 20 10
Родени в Ситарас
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 116. (на македонска литературна норма)
  3. Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
  8. Официален сайт на дем Горгяни, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225064604/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=9, посетен на 6 юни 2010
  9. 1 2 3 4 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  10. 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  11. 1 2 Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]