Родия (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Родия
Ροδιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 960 m
Население (2001) 383 души
Пощенски код 51100
Телефонен код +30 24620

Родия или Радовище (на гръцки: Ροδιά, до 1927: Ραδοβίστι, Радовисти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония. Родия има 383 жители (2001 г.)

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 15 километра северозападно от град Гревена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Радовище е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т. Според него името е свидетелство, че селото е основано от българи.[2]

В края на ХІХ век Радовище е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. В парка Ай Яни край селото има две църкви от ХІХ век - „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“.

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Радовище има 208 гърци.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Радовисти (Ραντοβίστι) живеят 360 гърци християни.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовище влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Родия.

Селският събор се провежда на Голяма Богородица (15 август), когато е храмовият празник на църквата „Успение Богородично“.[5]

Преброявания
  • 1913 - 500 жители [6]
  • 1991 - 383 жители
  • 1991 - 359 жители
  • 2001 - 383 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Родия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίστι -- Ροδιά
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 275.
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  5. Официален туристически сайт за Западна Македония
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
     Портал „Македония“         Портал „Македония