Родия (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Родия
Ροδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 880 m
Население 252 души (2011 г.)
Пощенски код 511 00

Родия или Радовище (на гръцки: Ροδιά, до 1927: Ραδοβίστι, Радовисти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 880 m надморска височина, на около 15 km северозападно от град Гревена.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Радовище е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т. Според него името е свидетелство, че селото е основано от българи.[3]

В края на ХІХ век Радовище е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. В парка Ай Яни край селото има две църкви от ХІХ век – „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“.

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Радовище има 208 гърци.[4] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Радовисти (Ραντοβίστι) живеят 360 гърци християни.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовище влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Родия.[2]

Селският събор се провежда на Голяма Богородица (15 август), когато е храмовият празник на църквата „Успение Богородично“.[6]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 500[2][8] 477[2] 502[2] 595[2] 598[2] 609[2] 385[2] 383[2] 359[7] 383 252

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Родия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  6. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  7. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония