Направо към съдържанието

Родия (дем Гревена)

Родия
Ροδιά
— село —
Гърция
40.1462° с. ш. 21.3272° и. д.
Родия
Западна Македония
40.1462° с. ш. 21.3272° и. д.
Родия
Гревенско
40.1462° с. ш. 21.3272° и. д.
Родия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина880 m
Население151 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Родия или Радовище (на гръцки: Ροδιά, до 1927 година: Ραδοβίστι, Радовисти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.

Селото е разположено на 880 m надморска височина, на около 15 km северозападно от град Гревена.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т. Според него името е свидетелство, че селото е основано от българи.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Радовище е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. В парка Ай Яни край селото има две църкви от ХІХ век – „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“.

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Радовище има 208 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радунища е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи,[5] а Радовища е чисто гръцко село с 36 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радовисти (Ραντοβίστι), Гревенска каза, живеят 360 гърци елинофони християни.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовище влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селото е сменено на Родия.[2]

Селският събор се провежда на Голяма Богородица (15 август), когато е храмовият празник на църквата „Успение Богородично“.[8]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Родия на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Вулизма[10] Βουλίγμα Кедра Κέδρα[11] връх С от Родия[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 500[2][12] 477[2] 502[2] 595[2] 598[2] 609[2] 385[2] 383[2] 359[9] 383 252 151
Родени в Родия
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 127. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  8. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  9. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  12. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012