Фели
| Фели Φελλί | |
| — село — | |
  Фели  Фели  Фели | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 760 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Фели или Фили (на гръцки: Φελλί, катаревуса: Φελλίον, Фелион, до 1949 година: Φιλί, Фили[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 620 m надморска височина,[2] на около 20 km югоизточно от град Гревена, от дясната страна на река Бистрица, на няколко километра южно от мястото на вливане на река Венетикос в нея.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според някои предположения името на селото произхождало от Фила, една от жените на Филип II Македонски.[3] Според Франсоа Пуквил топонимът произхожда от елинистичното селище Филас, датиращо от по-късен период.[4]
В края на ХІХ век Фили е гръцко християнско село в южната част на Гребенската каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Фили (Phylí) и жителите му са гръцкоговорещи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Фалъ (Фили) живеят 217 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Фили (Кал) е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 42 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Фили (Φυλή), Гревенска каза, живеят 273 гърци елинофони християни.[8]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че във Фили (Φυλὴ), Гревенска каза, живеят 237 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Фили влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години след Лозанския договор населението на селото е увеличено чрез заселване на понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от местно гръцко население и новодошли бежанци като последните са 22 семейства или 73 жители.[10]
През 1949 година името на селото е модифицирано на Фелион.[2]
В района на селото има пет храма. Централната селска църква „Свети Николай“ се намира югоизточно от селото. Извън селото са параклисите „Света Параскева“, „Свети Безсребреници“, „Свети Христофор“ и „Свети Атанасий“.
На храмовия празник на Свети Атанасий (2 май) се провежда основният селски събор.[11]
Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Даламанга[12] | Νταλαμάγκα | Даламангас | Νταλαμάγκας[13] | местност З от Фели[12] |
| Карагач[12] | Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[13] | връх (698 m) З от Фели[12] |
| Караули[12] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[13] | връх (666 m) ЮЗ от Фели[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 212[2][14] | 155[2] | 488[2] | 343[2] | 551[2] | 407[2] | 347[2] | 353[2] | 306[2] | 269 | 1035 | 760 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Страница за Фели
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт за Фели
- 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
