Кипурио
Кипурио Κηπουρείο |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Гревена |
Географска област | Пинд |
Надм. височина | 840 m |
Население | 437 души (2001) |
Пощенски код | 51031 |
Телефонен код | +30 24620 |
Кипурио (на гръцки: Κηπουρείο) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Кипурио има население от 437 жители, според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20-ина километра югозападно от град Гревена, в източните поли на планината Пинд. Простира се на няколко километра от дясната (южна) страна на река Венетикос. Непосредствано на изток от селото минава магистралата Егнатия одос. В землището на Кипурио са разположени останките от бившето село Лангадия (Забантос). Към него гравитира и бившето село Георгица (Агиос Георгиос), което административно спада към дем Гревена.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според някои твърдения Кипурио е основано по времето на византийския император Лъв III Исавър (717-741).
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
По времето на османското владичество през него минава основния път Янина - Гребена - Солун - Цариград, поради което става важно кираджийско селище. От средата на XVIII век в него функционира гръцко начално училище.[1]
В края на XIX век Кипурио е гръцко християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Кипурио живеят 600 гърци.[2] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Κηπουργό има 520 гърци християни.[3]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кипурио влиза в състава на Кралство Гърция.
- Преброявания
- 1913 – 683 жители[4]
- 1981 – 500 жители
- 1991 – 302 жители
- 2001 – 437 жители
В Кипурио функционира начално училище. Годишният селски събор се провежда на 26 юли и съвпада с храмовия празник на църквата „Света Параскева“. На Духовден се провежда събора на манастира „Горгяни“.[5]
В района на селото има три църкви: „Свети Николай“, „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“. На няколко километра на запад се намира манастирът „Горгяни“, построен в началото на XX век.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт на бившия дем Горгяни[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012
- ↑ „Официален сайт на бившия дем Горгяни“, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225065709/http://www.gorgiani.gr/cgs.cfm?areaid=1&id=2, посетен 25 февруари 2011
|