Мегаро
| Мегаро Μέγαρο | |
| — село — | |
  Мегаро  Мегаро  Мегаро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 301 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Мегаро или Радосинища (на гръцки: Μέγαρο, катаревуса: Μέγαρον, Мегарон, до 1927 година Ραδοσίνιστα, Радосиниста[1]) е село в Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 980 m надморска височина, в подножието на Смолика, западно от Гревена.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името Радунища е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Радун, като според него името е доказателство, че селото е основано от българи.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата на северния вход на селото „Свети Атанасий“ е от XIX век.[5]
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Радосинища (Radosinísta) и жителите му са гръцкоговорещи.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радунища брои 400 жители гърци християни.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радосинища (Ραντοσίνιστα), Гревенска каза, живеят 340 гърци елинофони християни.[8]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Радосинища (Ραντοσύνιστα), Гревенска каза, живеят 340 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.
В 1927 година името на селото е сменено на Мегаро.[3]
Населението произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзами[10] | Τζαμί | Корифи | Κορυφή[11] | връх ЮЗ от Мегаро (1172 m)[10] |
| Бокарела | Μποκαρέλα | Бокарелас | Μποκαρέλας[11] | |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 745[3] | 694[3] | 809[3] | 981[3] | 856[3] | 809[3] | 653[3] | 622[3] | 581[3] | 561 | 370 | 301 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мегаро
Атанасиос Гумас (1875 – 1957), гръцки андартски капитан- Йоанис Насиопулос (Ιωάννης Νασιόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[12]
- Лазарос Папайоану (Λάζαρος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети ред[13]
- Лукас Кокинос (1878 – 1913), гръцки андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μέγαρο, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен на 26 февруари 2009
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Γκούμας, Σωκράτης Αθανασίου. Ο Μακεδόνας παππούς του ενδόξου μετώπου // Greveniotis.gr. Архивиран от оригинала на 27 януари 2022. Посетен на 2 февруари 2021 г.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
