Кастро (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кастро.
| Кастро Κάστρο | |
|---|---|
| — село — | |
  Кастро  Кастро  Кастро | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 13 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Кастро или Хисар (на гръцки: Κάστρο, катаревуса: Κάστρον, Кастрон) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 800 m надморска височина, около 14 km западно от град Гревена.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на ХІХ век Хисар (Кастро) е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Хисаръ живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 200 гърци християни.[2] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кастро има 650 валахади.[3] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Кастрон (Κάστρον) живеят 330 мюсюлмани.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хисар влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор населението на селото е изселено в Турция, в село Хоназ край Денизли.[5] и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година Кастро е представено като изцяло бежанско село с 21 семейства или 69 жители.[6]
В селската църква „Свети Харалампий“ има икони, които бежанците са пренесли от старите си обиталища в Мала Азия.[7]
Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 95[1][8] | 243[1] | 88[1] | 88[1] | 87[1] | 51[1] | 84[1] | 31[1] | 31[1] | 29 | 13 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 113.
- ↑ Honaz Köyleri -. // Index Anatolicus - Nisanyan. Посетен на 5 юли 2015.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „