Еласона
| Еласона Ελασσόνα | |
|---|---|
| — село — | |
 Символът на града, манастирът „Света Богородица Олимпийска“ | |
  Еласона | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Тесалия |
| Дем | Еласона |
| Географска област | Тесалия |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 7750 души (2011) |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Официален сайт | www.elassona.com.gr |
| Еласона в Общомедия | |
Еласона (на гръцки: Ελασσόνα) е малко градче в номинално числящата се към Тесалия най-северна нейна част. Разположено е по хълмовете от южната страна на Олимп.[2]
Еласона е част от областна единица Лариса, образувайки с още 42 селища дем Еласона в област Тесалия. Населението ѝ е около 7750 души (2011), а на нома 40 879 души, според преброяването от 2011 година.
Еласона е архиепископия на Вселенската патриаршия. Над градчето се извисява манастирът „Света Богородица Олимпийска“.[3]
Патрон и покровител на града е Свети Димитър Солунски, като празника му се отбелязва всяка година на 26 октомври като градски празник на Димитровден. За разлика от цялата останала Тесалия, Еласона не влиза в състава на кралство Гърция през 1881 г., а чак след Балканските войни. В района на Еласона към Олимп на 12 април 1941 г. се разбива югославски самолет, като сред загиналите е и видният сръбски историк Владимир Чорович.
Еласона е традиционен център за производство на сиренето Фета.
„И въ Еласонъ, който градъ е главния центръ на окрѫга и сѣдалище на каймакаминъ, има доста аромѫни, които сѫ повече отъ Влахо-Ливадонъ. Тукъ има и гърци, но главната маса образуватъ турцитѣ. Тука има и доста голѣмъ гарнизонъ, защото границата е наблизо. Положението на града е много хубаво: разположенъ по политѣ на[4] една стръмна височина, а на самия върхъ се намира единъ старъ манастиръ. Къмъ юго-западъ има една равнина, заобиколена отъ планини. Въ тази равнина е станало сражението прѣзъ 1885 год. между турци и гърци.“[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ ((el)) www.elassona.com.gr
- ↑ ((el)) www.elassona.com.gr
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 199.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 200.