Димитровден
| Димитровден | |
 Икона на Свети Димитър, стенопис от църквата „Свети Димитър“ в Бобошево | |
| Вид | народен и православен |
|---|---|
| Значение | започва зимата |
| Дата | 26 октомври |
| Димитровден в Общомедия | |
Димитровден (наричан също локално Митровден или Разпуст[1]) е народен и православен празник, отбелязван по Новоюлианския календар на 26 октомври в памет на свети великомъченик Димитър Солунски.
Поводи
[редактиране | редактиране на кода]На този ден празнуват имен ден Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Демира, Демба, Дима, Димка, Димо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Деян/а, Драго. По стар обичай на Димитровден на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир. Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Свети Димитър
[редактиране | редактиране на кода]Свети Димитър е роден през III век в град Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на града той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
В българския фолклор
[редактиране | редактиране на кода]_crop.jpg)
Според народните представи от Димитровден започава зимата; народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“, друга – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Те са свързани с легенда, според която Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги (българско народно предание представя ги и като близнаци). В нея Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Приживе братята се разделят, тръгвайки по света в различни посоки. Георги убеждава Димитър, че ако види от стряха да капе кръв, то значи той е умрял. Щом това се случва, оцелелият отива в Георгиевата страна на света, където заварва една ламя, която е изяла другия. Димитър я притиска и тя му дава душата на Георги, след което яхнали конете си, те литват към небесата, а там си разделят годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именикът е мъж и от кокошка – ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
Като предвестник на зимата и студа Свети Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Димитровден е и традиционния край на стопанския сезон – ралата се прибират на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. В традиционното общество на този ден изтича годишният договор на слуги и ратаи, които могат да започнат работа на друго място.[1] Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На Димитровден по традиция започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро (предназначено младите да се разгледат добре помежду си и да си харесат изгори) пред ергените и техните родители. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни. Друг обичай тогава е обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. В старопланинските райони следят дали срещу празника месечината ще е пълна, с надеждата в такъв случай и пчелите да се роят, а кошерите да са пълни с пчелен мед, кошарите пък – с агънца.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Блуждаещ пламък
- Нестор Солунски
- Болести по пчелите
- Обреден хляб
- Деметра
- Четирима конници на Апокалипсиса
- Диоклецианови гонения
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 690.
