Тесалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тесалия
Περιφέρεια Θεσσαλίας
Местоположение на Тесалия областта в Гърция
 
Страна: Гърция
Адм.център: Лариса
Номи: Кардица
Лариса
Магнисия
Трикала
Население: 760 714 (2005)
Площ: 14 037 km²
Гъстота: 54 души / km²
Уебсайт: www.thessalia.gr
ISO 3166-2:

Тесалия е една от 13-те периферии в Гърция и включва 4 нома с главни градове: Лариса (Λάρισα), Трикала (Τρίκαλα), Магнезия (Μαγνησία) и Кардица (Καρδίτσα). Тесалия е историко-географска област. Главен град на областта е Лариса.

Тесалия е историко-географска област в Гърция, граничеща с Македония на север, с Епир на запад, със Същинска Гърция на юг и Егейско море на изток. Преди гръцките тъмни векове, Тесалия е известна с името Еолия от Одисея на Омир.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На север Тесалия се отделя от историческа Македония чрез Темпейската долина и планинската верига Олимп-Хасия-Камбуница. На запад Пинд я отделя от Епир, на югозапад е Евритания, а на юг – Фтиотида с център Ламия.

Тесалия е западна крайбрежна зона на Егейско море.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Тесалия с Пинд

Двете низини около Лариса и Трикала образуват плодородното Тесалийско поле – най-голямата равнина в Гърция, заобиколена от пръстен планини. Тесалия е известна като житницата на Гърция. През Северна Тесалия протича към Егейско море реката Пенеос образувайки красива и тясна клисура в Темпейската долина между планините Олимп и Оса, по която минава основния път от Македония към Централна Гърция и Пелопонес. Тесалия е с добре очертани физикогеографски и топографски граници. На север от Тесалийското поле са планините Хасия и Камвуния (Камбуница), на североизток е Олимп, на запад – Пинд, а на югоизток крайбрежните Оса и Пелион.

На юг от Фтиотида, респективно от Същинска Гърция, я отделя сакралната планина Отрис.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Средищното положение на Тесалия за Гърция предполага възловото ѝ транспортно и комуникационно значение. През Тесалия преминава международния европейски път E75. До Лариса има международно и военно летище с команден център на НАТО. Летището за граждански полети обслужва Централна Гърция и разполага с нов терминал за поемане нарастващия брой полети и туристи към Тесалия, чийто основни цели за посещения са Метеора и планината Пелион.

История[редактиране | редактиране на кода]

Териториалното разширение на Гърция (1832 – 1947)

Тесалия е една от основните историко-географски области в Гърция. Още през античността е средище на неолитна култура, а по-сетне и на микенската култура. Тесалия е най-северно обособената област в Древна Гърция.

От 2 век пр.н.е. е под властта на Рим. През средновековието е част от Византийската империя, с прекъсване за около век – през 10 и началото на 11, когато е под политическата власт на Първата българска държава.

През 13 век като цяло е извън византийско политическо влияние – за кратко е част от Душановото царство, а от 14 век е включена в Османската империя.

Непосредствено след Берлинския конгрес – през 1881, Кралство Гърция успява да си осигури териториални отстъпки от Османската империя, като присъединява към кралството южната част на Тесалия – без района на Лариса. След Балканската война към Гърция е присъединена и Северна Тесалия. [1]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Окръг Лариса[редактиране | редактиране на кода]

На север граничи с окр. Пиерия и Кожани (Κοζάνη), на запад с окр. Гревена, Трикала и Кардица, на юг с окр. Фтиотида и Магнисия, а на изток с Егейско море. Площ – 5 350 км2, население – 277 973 жители. Окръжен център е гр. Лариса (Λάρισα). В древността градът е бил столица на пеласгите, а по-късно на тесалийците и тагейците. По време на гръко-персийските войни Лариса е бил съюзник на персите. В Лариса умира Хипократ.

През 985 г. е превзет и опожарен от цар Самуил, а жителите му са преселени в България. Мощите на св. Ахил Лариски са пренесени на остров в Малкото Преспанско езеро (днешния остров Св. Ахил). В рамките на Гърция градът е от 1912 г.

Окръг Трикала[редактиране | редактиране на кода]

На север граничи с окр. Гревена, на З с окр. Янина и Арта, на юг с окр. Кардица, а на изток с окр. Лариса. Площ – 3 367 км2, население – 139 548 жители. Окръжен център е гр. Трикала (Τρίκαλα). Градът е известен още от древността под името Трики (Τρίκκη). През 343 пр.н.е. е завзет от Филип II, а през 168 пр.н.е. от римляните. Под името Трикала за града се съобщава от Ана Комнина през XII в. В рамките на Гърция градът е от 1881 г.

Окръг Кардица[редактиране | редактиране на кода]

На север граничи с окр. Трикала, на изток с окр. Лариса, на юг с окр. Фтиотида и Евритания, а на З с окр. Арта. Площ – 2 576 км2, население – 129 536 жители. Окръжен център е гр. Кардица (Καρδίτσα). Градът е основан по време на османската власт.

Окръг Магнисия[редактиране | редактиране на кода]

На север граничи с окр. Лариса, на запад с Фтиотида, а на юг с Егейско море и залива Пагаситикос. Площ – 2 636 км2, население – 207 836 жители. Окръжен център е гр. Волос (Βόλος). Градът е един от важните икономически и търговски центрове на Гърция. Волос е основан още по времето на неолита. По-късно е познат под името Йолкос (Ιωλκός). Именно в Йолкос е построен прочутия кораб Арго и от тук са тръгнали аргонавтите в своя поход. В окръга са открити голям брой неолитни поселища. В елинистичната епоха градът е носил различни имена – Пирасос (Πύρασσος), Димитриада (Δημητριάδα) и др. През 1204 г. районът е завладян от франките, а през 1423 г. от турците. През май 1281 г. в Магнисия е обявена революцията. В рамките на Гърция градът е от 1881 г.

Етноси[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Тесалия в наши дни се състои от гърци, съсредоточени основно в южната ѝ част и по крайбрежието и в градовете. В западните предпланински краища към Пинд има куцовласи и албанци.

През 1336 г. Андроник III Палеолог издава хрисовул за правата на епископията Стагска (днес Стаг е Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясно, че епископията се населява от власи, българи и албанци. В хрисовула има имена на редица села в епископията с български произход – Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и др. През 1423 г. българите от района на Лариса превзели града. Местните гърци повикали на помощ Турхан бей, който с 5 хилядна войска върнал крепостта. Българите-бунтовници се оттеглили в Метеора и основали там един манастир.

По-голяма част от Тесалия е присъединена към Кралство Гърция през 1881 г. Тя е отстъпена от Османската империя след натиск от великите сили и като компенсация за създаването на автономно трибутарно Княжество България (който акт на Берлинския конгрес бил в ущърб на гръцките аспирации по Мегали идеята). [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. (1352 – 1878). София, 2006.
  2. Иванов. Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 124 – 125,134, 156, 164.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Области в Гърция Flag of Greece.svg
Източна Македония и Тракия • Централна Македония • Западна Македония • Тесалия • Епир • Йонийски острови • Централна Гърция • Западна Гърция • Пелопонес • Атика • Крит • Северен Егей • Южен Егей