Темпейска долина

Темпейска долина
Τέμπη
	Темпейска долина Τέμπη
	Местоположение на картата на Лариско
Общи данни
Местоположение	Северна Тесалия, Гърция
Надм. височина	267 m
Дължина	12,4 km
Ширина	0,7 – 1,5 km
Реки	Пеней
	Темпейска долина в Общомедия

Темпейската долина (също Долината на Темпи, на гръцки: Τέμπη), името на която се е запазило от древността, възхвалявана от гръцките поети като любимо място на Аполон и на музите, е клисура в Северна Тесалия, Гърция.

Намира се между планините Олимп на север и Оса на юг. Клисурата е дълга 10 километра и на места е широка само 25 метра. Оградена е с надвиснали скални откоси с височина до 500 метра, а през нея тече река Пенеос (Пеней) по пътя си към Егейско море.

История

Река Пеней, пресичаща дефилето на Темпи, също така е забележителна в гръцката митология като баща на много горски нимфи. На десния бряг на Пеней се е намирал храм на Аполон, от чиито лаври са сплитали венците за победителите в Питийските игри. Долината на Темпи е била дом и на Аристей, син на Аполон и Кирена и тук Аполон е преследвал Евридика – жената на Орфей, която в бягството си е ухапана от змия и умира. През 13 век в долината е издигната църквата „Света Параскева“.

Долината е стратегически проход към вътрешността на Гърция и е основния маршрут от Лариса към крайбрежието. Поради тази причина е била сцена на многобройни битки в историята на Гърция. Проходът Сарандопоро предлага алтернативен маршрут, макар да отнема повече време. През 480 пр.н.е 10 000 атиняни и спартанци решават да спрат нашествието на персите в долината, но са предупредени за алтернативния маршрут, който избира Ксеркс I. През третата македонска война от 164 пр.н.е. римляните пробиват защитните редици на Персей Македонски и по-късно го побеждават в битката при Пидна. По времето на революцията на Андриско през 148 пр.н.е. долината е арена на още един конфликт. Още няколко конфликти маркиращи края на римското владичество в Гърция и през времето на Византийската империя и по-късно под властта на Османската империя.

Преди построяването на шесткилометровия тунел „Маринос Антипос – Ригас Фереос“ на магистралния път А1 трафикът между Тесалия и Македония на север минава по път Е92 през Темпи. Пътят следва хода на Пиньос през клисурата с множество завои, ограничения на изпреварването и скоростта – предпоставка за множеството автомобилни катастрофи. През 2003^та рейс с цял клас единадесетокласници от село Макрохори, катастрофира и всичките 21 ученици загиват, при сблъскването с камион каращ дървени трупи.

Темпейската долина е обявена за място с особена природна красота (F.E.K. 648B/1968) и е обявена за естетическа гора (F.E.K. 31A/1974) и е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1420005), като същевременно е определена като орнитологично важно място (058).^[1]

Места, наречени на Темпи

На името на Темпейската долина са наречени градовете Темпи (Аризона), САЩ и Темпи в Нов Южен Уелс, Австралия.

В литературата

Джон Кийтс пише за Темпейската долина в стихотворението си Ода върху гръцка урна.

Галерия

Клисурата погледната от реката.
Въженият мост към манастира.
Манастирът „Света Параскева“

Външни препратки

Livius.org: Tempe (Témbi) Архив на оригинала от 2008-10-26 в Wayback Machine.

Бележки

↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 247. (на гръцки)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vale of Tempe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Незис_240-1] Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 247. (на гръцки)

[1]