Орфей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орфей.

Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)
Орфей и Евридика

Орфей (на гръцки: Ὀρφεύς, на латински: Orpheus) е персонаж от древногръцката митология, легендарен тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най-великия певец и поет на древността.

Според някои от легендите той е син на Аполон или на тракийския речен бог Еагър и нимфата Калиопа и митологичен цар в Тракия.

Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди — за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта — Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира[1] . Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

Статуя на Орфей на входа на Кърджали
Места, където е живял Орфей


Бележки[редактиране | edit source]

  1. В предговора към труда си Природолечение и природосъобразен живот. Българска народна медицина Петър Димков излага тезата, че освен родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината в района, като сочи прочутия Ескулап (Асклепий) за негов ученик.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., 1986.
  • Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991.
  • Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004.
  • Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006.
  • Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008.
  • Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009.
  • Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. - В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. С., 2010,

Филми[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Аргонавти, древногръцка митология

Автолик, Адмет, Акаст, Амфиарай, Арг, Армений, Аталанта, Бут, Зет и Калаид, Девкалион, Еврит, Евфем, Ехион, Идас, Идмон, Ификъл, Ифит, Йолай, Кастор и Полидевк, Кеней, Лаерт, Линкей, Мелеагър, Менетей, Мопс, Оилей, Орфей, Пелей, Периклемен, Полифем, Талай, Теламон, Тифис, Филоктет, Херкулес, Хилас, Цефей, Язон