Диоскури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуя на Диоскур от Локри, IV в. пр. Хр., Магна Греция, Музей на Магна Греция в Реджо, Калабрия

Диоскури (Διόσκουροι) (в превод от гръцки – синове на Зевс, Зевсови потомци) се наричат 2-та братя близнаци Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης), чиито сестри са хубавата Елена и Клитемнестра, и всички заедно са деца на Леда и спартанския цар Тиндарей.

В своите произведения Омир описва близнаците като смъртни, докато други автори ги описват като безсмъртни. Най-често обаче братята близнаци се споменават като Кастор смъртен и Полидевк безсмъртен, тъй като се счита, че първият (Кастор) е син на Тиндарей, а другият (Полидевк) е син на Зевс, и че те са получили в наследство своя статус. По тази причина, както и поради присъствието им в мита за Тиндарей, често могат да се срещнат и като тиндариди.

Митове[редактиране | edit source]

Диоскурите отвличат дъщерите на Левкип, мраморен римски саркофаг от II в., в Walters Art Museum в Балтимор
Отвличането на Левкипидите от Диоскурите, платно на Рубенс, XVII в.

Според легендите, Зевс се влюбил в Леда, но не можел да се среща с нея, тъй като денем тя била обкръжена от хора в двореца. Затова Зевс я посещавал нощем - в покоите ѝ, преобразен на лебед. Според античните автори братята са родени от 1 яйце на Леда, докато други споменават за спохождането на Леда от Зевс след преспиването ѝ със съпруга ѝ, и раждането от нея в резултат на 2 яйца: в едното (от Зевс) Полидевк и Елена, в другото (от Тиндарей) - Кастор и Клитемнестра.

Двамата братя израснали в дружба и честно приятелство. Те били един за друг най-близки приятели, независимо че Кастор се усъвършенствал в укротяването на коне, а Полидевк се увличал по юмручния бой. Съвместните им начинания също били забележителни, като най-забележителни са останали спасяването на тяхната сестра (Елена) от Тезей, участието им в Калидонския лов и похода на аргонавтите до Колхида – в търсене на златното руно, и отвличането на двете дъщери на Левкип - Феба и Хилаира. Със своите геройства близнаците си заслужили да бъдат пример за всички спартанци, докато от всички гърци били смятани за защитници в битка.

По време на престоя си на кораба Арго, чрез юмручен бой Полидевк убил славния «боксьор» Амик – син на Посейдон и нимфата Мелия (цар на бебриките в Битиния), който предизвиквал на бой всички чужденци на кораба. По време на отвличането на левкипидите пък между двамата им годеници (и братовчеди) близнаците Идас и Линкей (синове на Афарей – прочутия цар на Месения, с които Кастор и Полидевк били заедно на кораба към Колхида) и Диоскурите избухнала жестока битка. В боя прославеният със силата си Идас убил Кастор, а Полидевк убил надарения да вижда през всякакви прегради Линкей. Впоследствие Зевсова мълния пронизала и Идас.

По молба на Полидевк, заради невъзможността да прежали брат му – най-добрия му другар, Зевс разрешил безсмъртието му да се раздели по братски (на половина), като по един ден братята да прекарвали в подземното царство, и по един ден - на Олимп, в дома на боговете.

Според преданията от римската митология, заради пословичната любов между двамата братя, Зевс ги възнесъл на небето като съзвездие Близнаци, което и до ден днешен показва пътя на моряците, на които те помагали.

Според проф. Богдан Богданов митовете за Диоскури могат да се отнесат към индоевропейската митология, тъй като структурата на мита е налице и в други митологии с индоевропейски произход, въпреки, че като цяло индоевропейското начало е слабо застъпено в старогръцката митология.

Култове[редактиране | edit source]

Останки от храма на Диоскурите в Агриджендо, Сицилия, IV в. пр. Хр.
Късноантични статуи на Диоскурите в Рим

Диоскурите не са само митични герои, към тях са изповядвани и религиозни култове като към герои и като богове. В култа Диоскурите са се считали и за спасители на кораби при морски бури, като тяхното присъствие се е забелязвало от моряците по пламъчетата на върховете на мачтите. В Гърция има множество издигнати храмове в тяхна чест, като в този в Мантинея, в който има горящ вечен огън. В тяхна чест на празниците им са устройвани конни състезания. Смята се, че провеждането на олимпийските игри е под тяхно покровителство. Споменава се, че на вратата на Анакторона (една от свещените сгради на Великите богове в Самотраки) са изобразени статуи, напомнящи на Диоскури, Кабири, или царе. Диоскурите са отъждествявани с богове-Кабири и на други места, където се почитат Кабирите. Най-много храмове на Диоскурите има в Спарта и в гръцките градове във Велика Гърция (Магна Греция) в Южна Италия, например храма в Агриджендо в Сицилия.

Диоскурите се изобразяват обикновено голи (или с хламида), носещи островърхи шапки (пилос) с коне (възседнали ги или прави до тях). Често образите им са съпровождани от звезди, а понякога само звезди ги означават. На Самотраки може би са изобразявани като изправени змии пред вратата на светилището, а в Спарта - като стълбове при портите на храмовете.

Литература[редактиране | edit source]

  • Г. Батаклиев, Антична митология.
  • Б. Богданов, История на старогръцката култура, Наука и изкуство, София, 1989.