Близнаци (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Близнаци.

Близнаци
Карта на съзвездието Близнаци
Информация
Латинско име Gemini
Съкращение Gem
Символизира близнаците Кастор и Полукс
Ректасцензия 7h
Деклинация 20°
Площ 514кв. градуса
30 в класацията
Главни звезди 4
Най-ярка звезда Полукс (β Gem)
(Видима величина 1,16)
Метеорни потоци
Съседни
съзвездия

Видимо на ширини между +90° and −60°
Най-добра видимост в 21:00 през месец февруари
Близнаци в Общомедия

Близнаци (на латински: Gemini) е съзвездие, видимо в Северното полукълбо през зимата и пролетта. То се вижда от географски ширини между 90° северна и 60° южна, най-добре през нощите от декември до май. Близнаци е част от зодиака и има астрологичен знак Gemini symbol.png, който се образува от няколко звезди под права линия. Слънцето се намира в Близнаци от 20 юни до 20 юли.

Състав и разположение[редактиране | редактиране на кода]

Съзвездието Близнаци с Диоскурите
Съзвездието Близнаци

Името на съзвездието идва от неразделните братя близнаци Кастор и Полидевк от древногръцката митология, преминали в римската митология като Кастор и Полукс, на които са кръстени двете най-ярки звезди в съзвездието: Полукс (β) и Кастор (α), със звездна величина (блясък) съответно 1,16m и 1,59m, които са видими близко една до друга.[1][2] Останалите по-ярки звезди образуват две редици, като от всяка се отделят малки разклонения от по-слаби звезди. Но в геометричната фигура на съзвездието Близнаци не може да се види картината, която се рисува в старинните звездни карти и атласи – прегърнати двама братя-близнаци. Звездата Полукс е в гушата на единия, а Кастор – в устата на другия.[3]

Част от съзвездието е в Млечния път. Видимите звезди от Близнаци с просто око в ясна и безлунна нощ са около 70, от които 14 са по-ярки от трета звездна величина (< 3m). Първите 17 звезди по яркост са следните:[4]

  1. α (Aлфа Близнаци, Кастор: # 1) – множествена система (AS), на разстояние 52 светлинни години. С помощта на малък телескоп могат да се видят три звезди. Кастор е променлива двойна звезда. Главната звезда от нея е от 2m звездна величина, а на ъглово разстояние 2" от нея е спътникът от приблизително 3m звездна величина. Към тази двойна звездна система принадлежи и променливата звезда YY. Трите компоненти са спектрално двойни, от което следва, че Кастор е една шесторна система.
  2. β (Бета Близнаци, Полукс: # 2) – оранжев гигант (KO), на разстояние 34 светлинни години. Най-ярката звезда в съзвездието, 17-ата по яркост звезда в небето и най-близката звезда-гигант до Слънцето. Яркостта ѝ е около 32 пъти по-силна от слънчевата, а по температурата ѝ (4500 К) се определя и нейният диаметър – 11 пъти по-голям от слънчевия, което я прави най-малкият от известните хладни гиганти. Полукс излъчва рентгеново лъчение и изглежда има гореща корона от магнитното си излъчване, подобна на короната на нашето Слънце.[5]
  3. γ (Гама Близнаци, Aлгена – левият крак на Полукс: # 3) – бяло-син субгигант (AO), зв.в. 1,9m, разстояние – 105 светлинни години.
  4. δ (Делта Близнаци, Васат – талията на Полукс: # 8) – двойка бяла звезда (зв.в. 3,5m) и оранжева звезда-джудже (зв.в. 8,2m) на разстояние 59 светлинни години. Видими с достатъчно силен телескоп.
  5. ε (Епсилон Близнаци, Mебсута – талията на Кастор: # 5) – двойна звезда, главната – жълт свръхгигант (Г-8) със зв.в. 3,1m на разстояние 900 светлинни години, оптичният ѝ спътник е със зв.в. 9,6m и се вижда с добър бинокъл или малък телескоп.
  6. ζ (Зета Близнаци, Мекбуда – лявата тазобедрена става на Полукс: # 13) – двойна променлива звезда, основната звезда е цефеида (F7-G3) с период от 10,15 дни, жълт свръхгигант (220 хил. пъти по голяма от Слънцето) на разстояние 1200 светлинни години. Звездната ѝ величина се изменя от 4,2m до 3,6m с период, близък до 10 денонощия. Периодът ѝ не е строго постоянен, а е подложен на известни изменения. За любителите-астрономи тази звезда е удобен и интересен обект за изследване.
  7. η (Ета Близнаци, Пропус, Препес, Тейат Приор: # 6) – спектрално двойна звезда, същевременно и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия. Разстояние – 380 св. години. Основната звезда (червен гигант) е полуправилно променлива, звездната ѝ величина се изменя в границите от 3,9m до 3,1m с период 233 дни. Втората звезда има зв.в. 6m. За любителите-астрономи Ета Близнаци е достъпна за наблюдение с просто око и те могат да внесат уточняване в нейните особености въз основа на продължителни системни наблюдения.
  8. θ (Tета Близнаци, лявата ръка на Кастор: # 11).
  9. ι (Йота Близнаци, двойна звезда: # 12).
  10. κ (Kapa Близнаци, дясната ръка на Полукс: # 9) – двойка звезди на разстояние 143 св. години. Основната звезда е жълт гигант със зв.в. 3,6m, а втората 8m.
  11. λ (Ламбда Близнаци, дясното бедро на Полукс: # 10), {3,58}.
  12. μ (Мю Близнаци, Tейат (Постериор), левия крак на Кастор: # 4).
  13. ν (Нови Близнаци, десния крак на Кастор: # 15) – двойна звезда, основната е син гигант със зв.в. 4,1m на разстояние 550 св. години, а втората има зв.в. 8m.
  14. ξ (Кси Близнаци, Алзир, десния крак на Полукс: # 7).
  15. τ (Тау Близнаци, сърцето на Кастор: # 17).
  16. υ (Епсилон Близнаци, сърцето на Полукс: # 14).
  17. 1 (1 Близнаци, Пропус: # 16) – тройна система, която се състои от жълти и червени гиганти, на разстояние 350 светлинни години. Основната звезда е червен гигант с маса почти два пъти по-голяма от масата на Слънцето. Една от звездите е променлива. С телескоп могат да се видят две звезди.

Други обекти[редактиране | редактиране на кода]

Близнаци има следните звездни системи (мъглявини и звездни купове (клъстери)):

  • M35 – Oтворен клъстер, на разстояние около 2800 светлинни години. Намира се в близост до η от Близнаци. Представлява разсеян звезден куп и ако се използва телескоп с голямо увеличение, може да се види и сферичният звезден куп NGC 2158 в близост до него. Открит е от италианския астроном Жан-Филип Лоа дьо Шезо през 1745 г.
  • Мъглявина „Ескимос“ (NGC 2392) – мъглявина на разстояние 3000 светлинни години.
  • Мъглявина „Джелифиш“(IC443) – мъглявина на разстояние 5000 светлинни години.
  • Има и слаби останки от супернова, видими с помощта на мощни инструменти.

В съзвездието Близнаци близо до звездата Кастор е радиантът на метеорния поток Геминиди, който се наблюдава от 5 до 17 декември. Най-интензивен е между 11 и 15 декември. От 11 до 13 декември за един час могат да се видят около 60 метеора. Максимумът на метеорния поток е на вечерта на 14 срещу 15 декември, когато могат да се наблюдават около 110 метеора на час. Геминиди е най-активният поток на зимното северно небе и за него е характерно, че могат да бъдат регистрирани болиди.[6][7]

До 1989 г. в съзвездието Близнаци се е намирала точката на Лятното слънцестоене. Вследствие на прецесията на земната ос, на която се дължи и „стареенето“ на звездните карти, сега тя е в съзвездието Телец и след приблизително 26 000 години ще бъде отново в Близнаци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]