Овен (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Овен.

Овен
Карта на съзвездието Овен
Информация
Латинско име Aries
Съкращение Ari
Символизира Овен
Ректасцензия 3h
Деклинация 20°
Площ 441кв. градуса
39 в класацията
Главни звезди 2
Най-ярка звезда Хамал (α Ari)
(Видима величина 2,23)
Метеорни потоци
Съседни
съзвездия
  • Персей
  • Триъгълник
  • Риби
  • Кит
  • Бик (Телец)
  • Видимо на ширини между +90° and −60°
    Най-добра видимост в 21:00 през месец декември
    Овен в Общомедия

    Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при движението си от юг на север. В резултат на прецесията точката на пролетното равноденствие сега е изместена в съседното съзвездие Риби. След около 24000 години точката на пролетното равноденствие отново ще се върне в съзвездието Овен.

    Името на съзвездието е превод от латинското му название — Aries. Символизира митологичният овен, чието златно руно е било търсено от Язон и аргонавтите.

    Ярки звезди[редактиране | редактиране на кода]

    • α Ari (чете се Алфа Ариетис) - Хамал - жълт гигант от 2,23 величина, спектрален клас К2, има диаметър 2 пъти по-голям от слънчевия. Името произхожда от арабска дума за овца .
    • β Ari (чете се Бета Ариетис) - Шератан - величина 2.27, спектър А5. Това е спектрално двойна звезда с период 107 години. Името идва от арабското "ал шарат", означаващо "знак", т.е. знак за започващата пролет.

    Двойни звезди[редактиране | редактиране на кода]

    • γ Ari (чете се Гама Ариетис) - двойка бели звезди от 4.8 величина, отстоящи на 8" /ъглови секунди/ една от друга, леко различими в малък телескоп.
    • ε Ari (чете се Епсилон Ариетис) - тясна двойна звезда, компонентите и са съответно 5.2 и 5.5 величина, отстоящи на 1,7" /ъглови секунди/. Разделянето е възможно само при много добри атмосферни условия с поне 6 инчов /150 мм/ телескоп и увеличение поне х200.
    • λ Ari (чете се Ламбда Ариетис) - широка двойна звезда, бяла звезда от 4.9 величина и спътник от 7.4 величина, раздалечени на 38" /ъглови секунди/. Лесно се наблюдава в бинокъл.
    • π Ari (чете се Пи Ариетис) - синьо-бяла звезда от 5 величина със спътник от 8 величина, на разстояние 3,2". Разделя се в любителски телескоп при увеличение поне х120 - х130. Според някои източници двете звезди нямат физическа връзка помежду си и са само оптична двойка.

    Галактики[редактиране | редактиране на кода]

    • NGC 772 - спирална галактика със странна форма — има само един спирален ръкав. Намира се на един ъглов градус от двойната звезда γ Ari. Галактиката има относителна звездна величина 10.3, видим размер 7,1' x 4,5'. Труден обект за любителската техника. Според доклади на любители-астрономи във visualdeepsky.org [1] е забелязвана с помощта на 8 инчов /200 мм./ телескоп при перфектни атмосферни условия.

    Метеорни потоци[редактиране | редактиране на кода]

    В съзвездието Овен са радиантите на три не много обилни метеорни потока — Майски ариетиди, Епсилон ариетиди, Юнски ариетиди. Максимумите и на трите са в такъв период на годината, когато съзвездието е в светлата част на небето и не могат да се наблюдават визуално. Четвърти известен метеорен поток, Ариес-триангулиди /с максимум през септември/ е регистриран за пръв път през 1993 г. В последните години има нулева активност и се счита за изчезнал.

    Литература[редактиране | редактиране на кода]

    • Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия. Колектив. изд.„Младинска книга”, С., 2008. ISBN 978549715194
    • Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. изд.„Наука и изкуство”, С., 1976
    • Ян Ридпат, Уил Тирион. Космос. Мини-энциклопедия. Москва, 2001. ISBN 5-17-005551-X
    • Шимбалев, А.А. Атлас звездного неба. Минск, 2004. ISBN 985-13-2082-X
    • Moore, Patrick. The Astronomy Encyclopedia. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0195218336