Язон
- Вижте пояснителната страница за други значения на Язон.
| Язон | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герой в древногръцката митология |
| Родители | Езон Алкимеда[1] |
| Язон в Общомедия | |
Язон (на гръцки: Ίασων) е герой от древногръцката митология, известен най-вече с плаването с кораба „Арго“[2], в резултат на което донася от Колхида в Елада магическа овча кожа, известна като Златното руно. Историята на пътешествието на Язон и дружината му, аргонавтите Орфей, Херкулес, Зет и Калаид, Кастор и Полидевк, Аталанта, Лаерт, Автолик и други герои[3][4], е пресъздадена в редица древни литературни произведения, сред които – „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски. Язон взима участие и в Калидонския лов.[5][6][7] Според легендата, животът му завършва трагично, съкрушен от загубата на любимата и децата си.
Езон и Пелий
[редактиране | редактиране на кода]Майката на Язон, според Аполодор от Александрийската библиотека се нарича Полимеда,[4] според Диодор Сицилийски[8] – Амфинома, а според други автори[9][10] – Алкимеда, а негов баща е на Езон, който отначало е цар на полиса Йолкос в областта Тесалия[11], но по-късно е свален от своя брат Пелий[12]. Така Язон още в детските си години напуска Йолкос, даден от майка си на кентавъра Хирон, който да го укрие и да го обучи в различни изкуства. Връща се едва, когато е около 20-годишен[13] да си поиска наследството от чичо си, поощрен от богинята Хера и в изпълнение на пророчество, което Езон е получил[14]. Но той бързо се отървава от момъка, като го праща в чужбина[15] с „неизпълнима“ задача – да посети цар Еет в далечната страна Колхида и да вземе от него скъпоценна реликва, съхранявана в храм край двореца му – кожата на златния овен Хрисомал, пренесъл в някога в тази страна Фрикс, сина на цар Атамант, по поръчение на майка му Нефела. Възлага му и да помири духа на Фрикс, с рода на Еол.[16][17] За всичко това обещава на Язон да му присъди властта над Йолкос, а баща му Езон връща от изгнание, заедно с другия му син Промах, планирайки обаче да ги погуби, което след отпътуването на Язон и прави.
Към Колхида
[редактиране | редактиране на кода]Корабът „Арго“ е изключително стабилно построен и наистина отнася аргонавтите през моретата, но по пътя преминават през редица премеждия. Най-напред попадат на остров Лимнос, разположен на западния бряг на Мала Азия[18], където са останали само жени, след като сами са избили почти всички мъже[19]. Там на власт е Хипсипила, дъщеря на Тоант, която приютява с дружките си мореплавателите и с тях лемносянките зачеват новото мъжко население на острова[20]. Накрая Херакъл успява да убеди другите да продължат нататък и скоро стигат земите на племето бебрики, предвождано от Амик, син на Посейдон и ненадминат борец. Както му е обичай, той и този път предизвиква най-якият от чужденците на двубой и се счепква с отзовалия се Полидевк, но губи и е убит от него. В отговор бебриките нападат героите и убиват мнозина. Оцелелите намират слепия прорицател Финей, от когото[21] научават как да преминат между смъртоносните подвижни скали Симплегади[22]. Според легендата, те при опит за преминаване между тях се събират и смачкват опитващия и пак се отварят. Аргонавтите първо пускат един див гълъб, който прелита почти невредим, веднага след което минават и те, като само фигурата на кърмата на кораба им се поврежда. С това магията на скалите секва, понеже най-сетне някой е минал и те занапред са неподвижни. Така моряците стигат до страната на племето мариадини, за което се твърди, че е от гръцки произход[23] и обитава североизточната част на Витиния[24], приблизително там където се намира град Византион[25]. Там загиват още двама аргонавти – прорицателят Идмон и смъртно раненият от диви прасета кормчия на „Арго“ Тифис, заменен от Анкей.[26] Накрая, след плаване в Черно море достигат целта си.

В Колхида
[редактиране | редактиране на кода]Цар Еет посреща добре странниците, но като научава, какво е поръчението на Пелий намисля да измами пратеника му, като на свой ред му постави „неизпълними“ условия. По негово искане Язон първо впряга двата огромни свирепи бика, дарени на царя от бог Хефест и особено силни и ужасни, с медните си крака и огнедишащите си усти. После засява една нива с драконови зъби[27], след което от тях израстват войници в пълно снаряжение[28] и той трябва да ги победи, което постига, като хвърли между тях голям камък. Всъщност сам той не би се справил с нищо от това, но е подкрепен с магии и поучения от влюбилата се в него царска щерка Медея, много способна вълшебница. Тя му помага да отмъкне и самото руно, след като се изяснява, че Еет просто не е допускал, че може да оживее след тези изпитания. Принцесата бяга с героя, а взема със себе си и брат си Апсирт и заедно отплават с „Арго“. Когато царят се впуска в преследване, тя убива брат си и разхвърля разчлененото му тяло в морето, с което забавя баща си, който събира късовете и ги погребва.
Към Йолк
[редактиране | редактиране на кода]За да се очистят от греха си, Язон и Медея посещават вещицата Кирка (Цирцея), нейна сродница, значително отклонявайки се от посоката към Йолкос. След съответния ритуал отново потеглят натам, но се натъкват на сирените, зловещи създания, примамващи моряците с песните си и убиващи ги незабавно.[29] Но този път не успяват, защото в екипажа на „Арго“ е знаменитият музикант Орфей, който ги надпява и от всички моряци на кораба само един – Бут – се поддава на омайните им гласове. Благодарение на това достигат и до остров Крит. Откриват обаче, че той е охраняван от опасно създание, известно като Талос[30] – по едни версии това е великан с медно тяло, по други – опасен бик, но при всички случаи много бързоног и агресивен. Залавя се да обстрелва аргонавтите с камъни, но Медея преборва и него, след което те прекарват на острова една вечер в почивка, а после се отбиват и на остров Егина, за да си набавят питейна вода. Накрая минават между остров Евбея и областта Локрида и най-сетне се завръщат в Йолк.
Смъртта на Язон
[редактиране | редактиране на кода]В Йолк Язон научава, че Пелий го е измамил – в негово отсъствие той е доизбил всички негови роднини[31] и не само, че не смята да изпълни обещанията си към него, но и просто въобще не го очаква. За да му отмъстят и да го ликвидира и да спаси Язон от готвеното и на него убийство, двамата с Медея скрояват заговор срещу царя.[32] Тя се преструва пред дъщерите му, че ще може да го подмлади с магия и че ги взема за свои помощници в нея, но ритуалът, който иска от тях да изпълнят включва убийството му. След смъртта на Пелий тя и Язон се възцаряват в страната, но народът скоро въстава срещу тях, воден от Акаст, син на Пелий и успява да ги изгони от града. Те отиват да живеят в Коринт при цар Креонт и прекарват 10 щастливи години, в които се раждат синовете им Мермер и Ферет. Но после Язон разлюбва Медея и пожелава да се ожени за Главка (наричана и Креуса) – дъщерята на Креон. Обзета от ревност и възмущение, Медея я убива с помощта на отровни дрехи, пратени ѝ като сватбен дар; покрай нея загива и царят. Също така магьосницата убива и момчетата си от Язон, с което съвсем го хвърля в отчаяние. Той или завършва живота си със самоубийство[33] или се усамотява при кораба си и накрая загива под отломките му, когато той изгнива.[34]
Язон в изкуството
[редактиране | редактиране на кода]- „Язон и аргонавтите“ (1963) – режисьор Дон Чафи
- „Язон и аргонавтите“ (2000)“ – продукция на Hallmark

Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Timeless Myths – Аргонавтите Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аполодор. Митологическа библиотека. I – II век.
- Диодор Сицилийски. Историческа библиотека. 60 – 44 пр. Хр.
- Аполоний Родоски. Аргонавтика. III век пр. Хр.
- Овидий. Метаморфози. 8 г. сл. Хр.
- Хигин. Fabulae. 64 пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.
- Пиндар. Четвърта Питийска ода. 462 пр. Хр.
- Еврипид. Медея. 431 пр. Хр.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.zeno.org
- ↑ наречен на строителя си Аргос
- ↑ според някои автори общо около 60 души
- 1 2 Аполодор I – II век, с. I 9, 16.
- ↑ Овидий 8 г. сл. Хр., с. VIII 302.
- ↑ Хигин 64 пр. Хр. – 17 г. сл. Хр., с. 173.
- ↑ Аполодор I – II век, с. I, 8, 2.
- ↑ Диодор Сицилийски 60 – 44 пр. Хр., с. IV, 50.
- ↑ Аполоний Родоски III век пр. Хр., с. I 232.
- ↑ Хигин 64 пр. Хр. – 17 г. сл. Хр., с. 13.
- ↑ сега Волос, Гърция
- ↑ роден, заедно с брата си близнак Нелей от съща майка - Тиро, но от бог Посейдон, а не от съпруга си Кретей, чийто син е Езон
- ↑ според Пиндар
- ↑ че ще дойде да му оспорва престола човек, обут само с един сандал
- ↑ според една от версиите по своя идея, а според по-късни - по собствения му съвет
- ↑ Пиндар 462 пр. Хр., с. IV 70.
- ↑ Диодор Сицилийски 60 – 44 пр. Хр., с. IV, 40.
- ↑ в днешна Турция
- ↑ освен цар Тоант, който все пак също го напуска
- ↑ Язон става баща на близнаците Ебней и Неброфон от самата царица
- ↑ след като аргонавтите Зет и Калаид, синове на бога на северния вятър Борей го спасяват от ужасяващите летящи демони Харпии
- ↑ предполагаемо някъде в района на сегашните Дарданели
- ↑ с епоним Мариандин, син на Финей
- ↑ област в Мала Азия
- ↑ бъдещият Константинопол, а сега - Истанбул
- ↑ Аполоний Родоски III век пр. Хр., с. II, 725, 748.
- ↑ от онзи дракон, чиито зъби използва за същото героят Кадъм в Тива, а от Еет - получени от богинята Атина
- ↑ спартиати - засяти хора
- ↑ според древногръцката митология
- ↑ според Аполодор той е подарък за цар Минос от бог Хефест
- ↑ в някои версии Езон все пак още е жив
- ↑ Овидий 8 г. сл. Хр., с. VII 297 – 349.
- ↑ Диодор Сицилийски 60 – 44 пр. Хр., с. IV, 55.
- ↑ Еврипид 431 пр. Хр., с. 9, 20, 277.
| |||||