Кеней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кеней (гр. Καινεύς) в древногръцката митология е лапит, син на Елат (Овидий, "Метаморфози" XII 497). Той бил неуязвим за оръжия и кентаврите го забили жив в земята с помощта на огромни стволове на дървета. Кеней е участник и в лова на Калидонския глиган (Овидий, Метаморфози XIII 305). По-късно се разпространява мит, че Кенида била тесалийска девойка, която Посейдон изнасилил и след това изпълнил желанието ѝ да я превърне в неуязвим мъж (Аполодор, Епитом I, 22). Вече като мъж, Кенида се възгордяла от неузвимостта си и загинала в битката с кентаврите, затисната от дървета и камъни. (Овидий, Метаморфози XII, 470)[1]. Има и версия според която след смъртта си, се превърнал отново в жена и така бил погребан. Кенида/Кеней имал един син - Корон, който участвал в похода на аргонавтите.


Аргонавти, древногръцка митология

Автолик, Адмет, Акаст, Амфиарай, Арг, Армений, Аталанта, Бут, Зет и Калаид, Девкалион, Еврит, Евфем, Ехион, Идас, Идмон, Ификъл, Ифит, Йолай, Кастор и Полидевк, Кеней, Лаерт, Линкей, Мелеагър, Менетей, Мопс, Оилей, Орфей, Пелей, Периклемен, Полифем, Талай, Теламон, Тифис, Филоктет, Херкулес, Хилас, Цефей, Язон