Пелей

Пелей
Характеристики
Описание	герой от древногръцката митология
Родители	Еак Ендеида
Деца	Ахил
Пелей в Общомедия

Пелей (на гръцки: Πηλεύς) в древногръцката митология е син на Еак, царя на Егина. Баща е на известния древногръцки герой Ахил.

Легенди

Пелей и неговият брат Теламон убиват своя полубрат Фок и напускат Егина, за да избегнат наказанието. Във Фтия Пелей е очистен от престъплението си от тамошния владетел Евритион и се жени за дъщеря му Антигона. По време на Калидонския лов Пелей по невнимание убива Евритион и напуска Фтия. Отива в град Йолк и там е пречистен от престъплението от Акаст, син на цар Пелий. Пелей участва в игрите по повод погребението на последния, но губи; победителка става Аталанта. Дружбата между Пелей и новия цар е развалена по вина на царица Астидамея, която след като е отблъсната в любовта си от Пелей го наклеветява пред мъжа си, че се е опитал да я изнасили. Той взема със себе си госта си на лов, но скрива меча му и го изоставя пред група от кентаври за да го нападнат. Мъдрият кентавър Хирон обаче връща на Пелей оръжието. Той избягва от кентаврите и впоследствие разграбва Йолк, при което осакатява Астидамея. Междувременно обаче тя е успяла да уреди и самоубийството на съпругата на Пелей, на която изпраща съобщение, че той се е оженил за дъщерята на Акаст. Огорчената Антигона се обесва.

Пелей поверява Ахил на Хирон, 500 г. пр.н.е (Национален археологически музей, Атина)

Овдовял, Пелей се жени за морската нимфа Тетида и от нея става баща на Ахил. Като сватбен дар бог Посейдон му дава двата безсмъртни коня Балий и Ксант. На сватбата им възниква кавга между богините Атина, Хера и Афродита, коя е най-красивата. Да отсъди те възлагат на бедния пастир Парис, всъщност син на цар Приам от Троя, а решението му води до Троянската война. Има две версии за по-нататъшната съдба на Пелей:

1. Синовете на Акаст го заточват и той умира.
2. Връща се при Тетида и става безсмъртен.

Вижте също

• Амброзия
• Мирмидон
• Ерида
• Нереиди

Източници

• Аполодор, Митологическа библиотека I, 9, 16 и III, 9, 2 и XII, 6; XIII, 7; Епитом VI, 13.
• Аполоний Родоски, Аргонавтика IV, 805 – 879
• Овидий, Метаморфози VIII, 299 – 381.
• Омир, Илиада XVIII, 78 – 87;
• Еврипид, Андромаха.