Направо към съдържанието

Девкалион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Девкалион от Promptuarii Iconum Insigniorum
Девкалион и Пира, които хвърлят камъни зад гърбовете си и те се превръщат в хора

Девкалион (гр. Δευκαλιων) в гръко-римската митология е име, под което са известни някои легендарни личности, свързвани със съдбовни и катастрофални събития.

Девкалион, син на Прометей

[редактиране | редактиране на кода]

Девкалион, син на Прометей и Келено (или Климена), е считан в Древността за прародител на всички хора (или по-скоро за възстановител и обновител на човечеството, след като то е пометено от потоп, плод на гнева на бог Зевс към хората). Според легендата за Девкалионовия потоп единствените оцелели, предполагаемо пощадени заради своята праведност, са самият Девкалион и съпругата му Пира, която му е първа братовчедка, дъщеря на Епиметей и Пандора. Този мит в основни черти повтаря разпространения по цялото Средиземноморие мит за всемирния потоп, като библейския мит за Ной, шумерския за Ут-напишти (за който се споменава в епоса за Гилгамеш).

По съвет на титана Прометей Девкалион построява голям ковчег (или може би сандък или сал), върху или вътре в който двамата се спасяват по време на 9-дневното унищожително наводнение. На десетия ден Девкалион вижда планината Парнас и излиза на брега. Има и вариант, според който е спрял при вулкана Етна на остров Сицилия (сега в Италия).[1] След като принася жертва на Зевс, той му изпраща бога вестоносец Хермес с обещание да изпълни всяко негово желание. Девкалион пожелава да възроди човешкия род и според една от версиите Зевс го съветва да хвърля зад главата си камъни.[2] Според Овидий съветът му е даден от оракула на Темида в подножието на Парнас.[3] Предсказанието е под формата на гатанка – Девкалион и Пира трябвало да хвърлят зад гърба си „костите на прамайката“, за която мъжът се досеща, че това е Земята, т.е. богинята Гея. От камъните, които хвърля той, се появяват мъже, а от които хвърля жена му Пира – жени.[4]

Девкалион и Пира имат 3 деца (по смисъла на горното – родени след потопа): Елин, Амфиктион и Протогенея – легендарни родоначалници на гръцките племена.[5] Дъщеря на Девкалион е и нимфата Меланто, съблазнена от морския бог Посейдон.

Впоследствие Девкалион се спуска от планината и основава светилище на Зевс в Локрида и в Атина, където и бил погребан.[6]

Девкалион, син на Минос

[редактиране | редактиране на кода]

Синът на Минос и Пасифея Девкалион е критски цар, участник в Калидонския лов и в похода на Аргонавтите.[7] Той е баща на Идоменей, предводител на критяните в Троянската война, където е убит от Ахил.

  1. Хигин, Fabulae, 153
  2. Аполодор, Митологическа библиотека, I, 7, 2
  3. „Метаморфози“ I 369
  4. Аполодор I 7,2; Овидий, „Метаморози“ I 260-411
  5. Аполодор I 7, 2
  6. Павсаний I 18, 8
  7. Омир, Илиада, XIII 451; Аполодор III, I, 2; Хигин, Fabulae, 173