Направо към съдържанието

Епиметей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Епиметей.
Епиметей
Ἐπιμηθεύς
един от титаните в древногръцката митология
Епиметей приема Пандора и "кутията", гравюра от Паоло Фаринати (1589), в Кунстхале Хамбург
Роден
няма
Семейство
БащаЯпет
МайкаКлимена
Братя/сестриАтлас
Менетей
Прометей
СъпругаПандора
ДецаПира
Епиметей в Общомедия

Епиметей (на гръцки: Επιμηθέας, Epimetheus – „който късно се сеща“) в древногръцката митология е един от титаните от второ поколение. Син е на титана Япет и океанидата Климена[1]. Брат е на Прометей, Менойтий и Атлант.

Жени се за Пандора и косвено става причина за беди, сполетяли човечеството. Тяхната дъщеря Пира се омъжила за Девкалион, син на Прометей, и те станали единствените хора, оцелели след потопа.[2]

Херман Юлиус Шльосер, Прометей и Епиметей пред Пандора, 1878

Епиметей бива въвлечен в конфликта между Зевс и своя брат Прометей. Пандора е изработена от боговете и изпратена на Епиметей, който пренебрегва заръката на брат си да не приема дарове от Зевс. Пандора, от своя страна, отваря съд (делва или кутия), в който били затворени всевъзможни злини и от тяхното нашествие човечеството започнало да страда. В този епизод от гръцката митология имената на братята предават валоризирането на предвидливостта и порицание на недосмислието: Прометей е този който мисли предварително, докато Епиметей не мисли за последиците.


В своя диалог "Протагор" Платон използва митическите фигури на Епиметей и Прометей за да представи стандартни разбирания.[3]

На Епиметей са кръстени един от спътниците на Сатурн и астероидът 1810 Епиметей.

  1. ↑ Хезиод, Теогония 507–12; Hard, p. 49.
  2. ↑ Овидий, Метаморфози, Книга I, стих 390.
  3. ↑ Платон, Диалози, т. 1, София: Наука и Изкуство, 1979 (320d–322a)
  • Hard, Robin, The Routledge Handbook of Greek Mythology: Based on H.J. Rose's "Handbook of Greek Mythology", Psychology Press, 2004. ISBN 978-0-415-18636-0. Google Books.