Океаниди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Древногръцки богове
Древногръцки изначални богове
Титани и Олимпийски богове
Хтонични божества
Други богове
Морски божества

В древногръцката и в римската митология Океанидите (на старогръцки ед. ч. Ωκεανις, мн. ч. Ωκεανιδες) са трите хиляди деца на титана Океан и на нимфата Тетия, повелителки на сладководните източници на Земята – дъждовните облаци, реките, езерата, подземните извори и фонтани. Сестри са на трите хиляди Речни богове – Потамоидите (на старогр. ед. ч. Ποταμος, мн. ч. Ποταμοι), персонификация на големите земни реки.

Описание и функции[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Океанидите Океан е великата древна река, обгръщаща света, а майка им Тетида е морска богиня. Братята им – Потамоидите, също 3000 на брой, са олицетворение на големите реки по света. Подобно на останалата част от семейството им тези нимфи са свързвани с водата – те са олицетворение на изворите.[1] В „ТеогонияХезиод казва, че Океанидите са „вредом разпръснати, те обикалят земята, кръстосват морските дълбочини и блестят сред богините вечни",[2] а в „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски аргонавтите, заседнали в Либийската пустиня, молят „нимфите, свещени от расата на Океан ", да им покажат „малък извор на вода от скалата или някакъв свещен поток, бликащ от земята".[3]

Океанидите не са лесни за категоригизиране, нито се свеждат до една функция[4] и дори не е задължително тя да е свързана с вода.[5] Въпреки че повечето нимфи в Древния свят се смятат за незначителни божества, много от Океанидите са значими фигури. Метис, олицетворение на интелигентността, е първата съпруга на Зевс, от когото е погълната и ражда богинята Атина.[2][6] Океанидата Дорида, подобно на майка ѝ Тетия, е важна морска богиня.[4] Докато техните братя Потамоидите обичайно олицетворяват големите реки, Стикс (която според Хезиод е най-важната Океанида) е олицетворение на великата подземна река Стикс.[2][4] Океаниди като Европа и Азия изглежда са свързани по-скоро със земята отколкото с водата.[4][7]

Океанидите са отговорни и за закрилата на младите хора.[4][8] Хезиод ги описва като „стройните Океаниди; вредом разпръснати, те обикалят земята, кръстосват морските дълбочини и блестят сред богините вечни“ и според него те „... вред по земята със цар Аполон и с Потоците речни имат от Зевс участта да закрилят младежката възраст".[2]

Подобно на Метис Океанидите са съпруги или любовници на много богове и от тях те раждат много други богове и богини.[9] Дорида е съпруга на морския бог Нерей и майка на 50-те морски нимфи – Нереидите.[10] Стикс е съпруга на титана Палант и майка на Зелус, Нике, Кратос и Биа.[2][11] Еврином, третата съпруга на Зевс, е майка на харитите.[2][12] Според Хезиод[2] Климена е съпруга на титана Япет и майка на Атлант, Менетей, Прометей и Епиметей.[13] Електра е съпруга на морския бог Тавмант и майка на Ирида и на Харпиите.[14] Други забележителни океаниди са Персеида – съпруга на титана бог на Слънцето Хелиос и майка на Цирцея и на Еет – крал на Колхида;[15] Идия, съпруга на Еетес и майка на Медея;[2][16] и Калироя, съпругата на Хризаор и майка на Герион.[2][17]

Океанидите образуват хора в трагедията на ЕсхилПрикованият Прометей|“, излизащ от подземната си пещера, за да утеши прикования титан Прометей.[18] Те също са спътнички на Персефона, когато е отвлечена от Хадес.[19]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Четири древни източника дават списъци с имена на Океанидите. Най-старият и най-дълъг такъв списък, който е от края на 8 – нач. на 7 век пр.н.е., е този на древногръцкия поет Хезиод в неговата „Теогония“ където са назовани 41 Океаниди.[20] По-нататък поетът казва, че „Тези Тетия роди с Океан отначало, а после имат и други след тях дъщери многочислени още: три по хиляда е броят на стройните Океаниди“[2] – число, интерпретирано като „безброй“.[21] Докато някои от тези имена като Пейто, Метис и Тюхе със сигурност отразяват съществуващите традиции, много от тях вероятно са просто поетични приумици.[22] Вероятно почти толкова старият „Омиров химн на Деметра“ от анонимен автор изброява 21 имена, 16 от които съвпадат с посочените от Хезиод,[23] и вероятно са взети директно от него.[24]

Гръцкият митограф Аполодор (ок. 1 век сл.н.е.) и латинският митограф Хигин също дават списъци на Океанидите. Аполодор дава списък със 7 имена,[25] като споменава още 5 Океаниди другаде.[26] От тези 12 имена 8 отговарят на дадените от Хезиод.[27] Хигин в началото на своите „Fabulae“ изброява 16 имена, а другаде дава имената на още 10 други Океаниди.[28] От тези 26 имена само 9 се срещат у Хезиод, в „Омиров химн на Деметра“ или у Аполодор.

Много други имена на Океанидите са дадени в други древни източници.

Имената на Океанидите са от различен вид.[29] Океанидите са изворни нимфи[30] и някои от имената им очевидно отразяват тази водна връзка, като някои може би са имената на действителни извори.[31] Други имена нямат очевидна връзка с водата. Някои от тях, в съответствие с функцията на Океанидите, която според Хезиод е „да закрилят младежката възраст“ (т.е. да бъдат kourotrophoi)[32] представляват неща, които родителите може да се надяват да бъдат дадени на техните деца: Плуто (Богатство), Тюхе (Добър късмет), Идия (Знаеща) и Метис (Мъдрост).[33] Други изглеждат като географски епонимиЕвропа, Азия, Евпира (Коринт) и Рода (Родос).[34]

Няколко от имената на Океанидите също са сред имената, дадени на Нереидите – 50-те морски нимфи, дъщери на морския бог Нерей и на океанидата Дорида.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Имена на Океанидите
Name Източници Забележки
Хезиод[35] Омиров

химн[36]

Аполодор[37] Хигин[38] Други
Акаста
Адмета
Адрастея [39] Аполодор, 1.1.6 посочва нимфите Адрастея и Ида като бавачки на Зевс, дъщери на Мелисей – лидер на Корибантите от Крит.
Етра [40] Фересид Атински, fr. 90c Fowler; Овидий, Fasti 5.171
Етна Стефан Византийски, вж. Παλιχη
Амалтея [41] Коментар върху Омировата Илиада II. 21.194 Обикновено не е океанида, напр. у Аполодор, 2.7.5
Амфиро
Амфитрита ✓+[42] Име на нереида у Хезиод, „Теогония“, 243, 254 и у Аполодор, 1.2.7
Аргия ✓+[43] Майка на Фороней от мъж Инах, у Хигин, Fabulae 143. У Аполодор, 2.1.1 обаче майката е океанида на име Мелия.
Азия Андрон от Халикарнас, fr. 7 Fowler = FGrHist 10 F 7 (майката е Помфолига)[44] Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Астеродия Коментар върху Аполоний Родоски, Argonautica 3.242 (Parisian, Florentine).
Астеропа Стефан Византийски, вж. Akragantes
Бероя Вергилий, Георгики 4.341; вж. Нон, Dionysiaca 41.153 Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Калироя [45]
Калипсо Име на нереида у Аполодор, 1.2.7; „вероятно не е“ една и съща с Калипсо – любимата на Одисей[46]
Камарина Пиндар, Olympian 5.1–4
Кафейра Диодор Сицилийски, 5.55
Керкейда
Кето Нон, Dionysiaca 26.355 Име на нереида у Аполодор, 1.2.7
Хризеида
Клио / Клео Вергилий, Георгики 4.341 Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Клитемнеста
Климена [47] Йоан Цеца, Chiliades 4.19.359; вероятно същата като у Вергилий, „Георгики“ 4.345 Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Клития
Корифа Цицерон, De Natura Deorum 3.59
Дейра Павзаний, 1.38.7; вж. Фересид Атински, fr. 45 Fowler (нар. „сестра на Стикс“)
Диона Име на нереида у Аполодор, 1.2.7
Додона Епафродит, fr. 57 Braswell–Billerbeck[48]
Дорида Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Електра
Ефира Хигин, Fabulae 275.6; Евмел Коринтски fr. 1 Fowler (apud Павзаний, 2.1.1); вероятно същата като у Вергилий, Георгики 4.343 Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Евагорея
Евдора Име на нереида у Хезиод, Теогония, 244; Аполодор, 1.2.7 и една от Хиадите у Хигин, Astronomica 2.21.1и Fabulae 192
Европа Андрон от Халикарнас, fr. 7 Fowler = FGrHist 10 F 7 (майка ѝ е Партенопея)[49]
Евринома ✓+[50] Омир, Илиада 18.399, Аполоний Родоски, Argonautica 1.503–504
Галаксавра
Хезиона Акусилай, fr. 34 Fowler; Есхил, Прикованият Прометей 560.
Хестия
Хипо
Иахе
Ианира Има на нереида у Омир, „Илиада“, 18.47; Аполодор, 1.2.7 и Хигин, Fabulae Th. 8
Ианта
Ида [51] Аполодор, 1.1.6 посочва нимфите Адрастея и Ида като бавачки на Зевс и дъщери на Мелисей – лидер на Корибантите от Крит.
Идия/ Ейдия [52] Аполоний Родоски, Argonautica, 3.243–244
Левкипа
Либия Андрон от Халикарнас fr. 7 Fowler = FGrHist 10 F 7 (майката е Помфолига)[53]
Лирида
Мелия (жена на Аполон) Пиндар, fr. 52k 43; Павзаний, 9.10.5 Вж. също по-долу океанидата Мелия– жена на Инах.
Мелия (жена на Инах) [54] У Аполодор, 2.1.1 тя е майка на Фороней от Инах. Майката обаче е Аргия според Хигин, Fabulae 143. Вж. също по-горе аргоската океанида Мелия – съпруга на Аполон.
Мелибоя [55]
Мелита [56] Име на нереида у Хезиод, „Теогония247, у Омир, „Илиада18.42 и у Аполодор, 1.2.7
Мелобосида
Менесто
Менипа
Ментида
Меропа [57]
Метис [58]
Мопсопия Суда, вж. Εὐφορίων, според която Мопсопия, старо име на Атика, вероятно идва от нея.
Немезида Павзаний, 1.33.3 Дъщеря на Никта у Хезиод, „Теогония223 и у Хигин, Fabulae Th. 1
Окироя
Пасифа
Паситоя
Пейто Фересид Атински, fr. 66 Fowler.
Периборея Нон, Dionysiaca 48.248
Персеида ✓+[59] [60] Омир, „Одисея10.139; Хекатей от Милет, fr. 35A Fowler; Цицерон, De Natura Deorum 3.48; Йоан Цеца, Chiliades 4.19.358
Петрея
Фено
Филира [61] Евмел Коринтски fr. 12 West = Коментар върху Аполоний Родоски, Argonautica 1.554.[62] Фересид Атински, fr. 50 Fowler = Коментар върху Аполоний Родоски, Argonautica 2.1231–41a; вж. Калимах от Кирена, Hymn 1—To Zeus 33–36
Плейона [63] [64] Овидий, Fasti 5.81–84
Плексавра
Плуто
Полидора
Полифа Суда, s.v. Ἱππεία Ἀθηνᾶ
Поликсо
Примно
Родия
Родопа
Родос / Рода Епименид, fr. 11 Fowler Дъщеря на Посейдон, у Аполодор, 1.4.5, Херодор, fr. 62 Fowler и Диодор Сицилийски, 5.55
Сирените Епименид, fr. 8 Fowler Обикновено дъщери на Ахелой, напр. у Аполодор, 1.3.4, 1.7.10, E.7.18, Хигин, Fabulae 125.13, 141.1 и Аполоний Родоски, Argonautica 4.896.[65]
Стилбо
Стикс Епименид, fr. 7 Fowler Дъщеря на Никта у Хигин, Fabulae Th. 1
Телесто
Тоя Име на нереида у Хигин, Fabulae Th. 8
Трайка Андрон от Халикарнас fr. 7 Fowler = FGrHist 10 F 7 (майката е Партенопея)[66]
Тюхе
Урания
Ксанта
Зевксо

Култ[редактиране | редактиране на кода]

Моряците редовно почитат и отправят молби към Океанидите, като им посвещават молитви, възлияния и жертвоприношения. Към тях са отправяни призиви за защита от бури и други морски опасности. Преди да започнат легендарното си пътуване до Колхида в търсене на Златното руно, Аргонавтите даряват брашно, мед и море на океанските божества, жертват им бикове и молят за тяхната защита от опасностите от пътуването.[67]

Окенаидите в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Ани Суинертън – Океанида (ок. 1908 г.)
Гюстав Доре, Океаниди

През 1860-те г. Гюстав Доре френският художник създава масленото платно „Океаниди (Морските Неяди)“ (на фр. Les Océanides (Les Naiades de la Mere)). Драматично осветени, Океанидите са пометени от морското течение върху скалата на Прометей, което разкрива не само разбирането на твореца за светлината на света (талант, видим в плодотворната му дейност като гравьор и илюстратор), но и неспокойното му размишление върху митологията и нейната връзка с живота и смъртта.[68]

Огюст Роден – Океаниди

През 1825 г. френският скулптор Огюст Роден излива бронзовата скулптура „Океаниди“ (на фр. Océanides ), която понастоящем се съхранява в Музей Роден в Париж (Франция).[69]

През 1914 г. финландският композитор Жан Сибелиус създава оркестрална симфонична поема на име „Aallottaret“ (Океаниди).

Родената в Манчестър художничка Ани Суинертън – първата жена, приета в Кралската академия през 1922 г., рисува картината „Океанида“ малко преди 1908 г. Тя показва силна, неидеализирана женска фигура, съчетана с природата, типична за многото нейни изображения на „истинските“ жени и за нейната феминистка политика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Okeanides, на уеб страница Theoi.com
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oceanids“ и страницата „List of Oceanids“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
  • ((bg)) ((en)) Аполодор, Митологическа библиотека, изд. Наука и изкуство, 1992. Apollodorus, Apollodorus, The Library, with an English Translation by Sir James George Frazer, F.B.A., F.R.S. in 2 Volumes. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1921. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Вергилий, Буколики. Георгики. Енеида. Изд. Народна култура 1980. Virgil, Bucolics, Aeneid, and Georgics Of Vergil. J. B. Greenough. Boston. Ginn & Co. 1900. Online version at the Perseus Digital Library
  • ((bg)) ((en)) Есхил, Окованият Прометей, в Антични трагедии, ДИ „Отечество“, 1985. Aeschylus (?), Prometheus Bound in Aeschylus, with an English translation by Herbert Weir Smyth, Ph. D. in two volumes. Vol 2. Cambridge, Massachusetts. Harvard University Press. 1926. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Публий Овидий Назон, Метаморфози. ИК „Народна култура“, София, 1974. Ovid, Metamorphoses, Brookes More. Boston. Cornhill Publishing Co. 1922. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Омир, Илиада, изд. „Народна култура“, София, 1971 г. Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Омир, Одисея, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009. Homer, The Odyssey with an English Translation by A.T. Murray, PH.D. in two volumes. Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1919. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Хезиод, Теогония , в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988. Hesiod, Theogony , in The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White , Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1914. Online version at the Perseus Digital Library .
  • ((grc)) ((en)) Apollonius of Rhodes , Apollonius Rhodius: the Argonautica , translated by Robert Cooper Seaton, W. Heinemann, 1912. Internet Archive .
  • ((en)) Bouzek, Jan and Denver Graninger, „Chapter 2: Geography“ in A Companion to Ancient Thrace, editors: Julia Valeva, Emil Nankov, Denver Graninger, John Wiley & Sons, 2015. ISBN 9781118877975.
  • ((en)) Braswell, Bruce Karl, Margarethe Billerbeck, The Grammarian Epaphroditus: Testimonia and Fragments, Peter Lang, 2007. ISBN 978-3039114504.
  • ((la)) Brunck, Richard François Philippe, Apollonii Rhodii Argonautica Volume 2: Scholia vetera in Apollonium Rhodium, second edition by G. H. Schäfer, Fleischer, 1813. Internet Archive
  • ((en)) Caldwell, Richard, Hesiod's Theogony, Focus Publishing/R. Pullins Company (June 1, 1987). ISBN 978-0-941051-00-2.
  • ((en)) ((grc)) Callimachus, Callimachus and Lycophron with an English translation by A. W. Mair ; Aratus, with an English translation by G. R. Mair, London: W. Heinemann, New York: G. P. Putnam 1921. Internet Archive
  • ((la)) ((en)) Cicero, Marcus Tullius, De Natura Deorum in Cicero in Twenty-eight Volumes, XIX De Natura Deorum; Academica, with an English translation by H. Rackham, Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd, 1967. Internet Archive.
  • ((en)) Diodorus Siculus, Diodorus Siculus: The Library of History. Translated by C. H. Oldfather. Twelve volumes. Loeb Classical Library. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. 1989. Online version by Bill Thayer
  • ((en)) ((grc)) Evelyn-White, Hugh G., The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White, Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1914. Internet Archive.
  • ((en)) Fowler, R. L. (2000), Early Greek Mythography: Volume 1: Text and Introduction, Oxford University Press, 2000. ISBN 978-0198147404.
  • ((en)) Fowler, R. L., Early Greek Mythography: Volume 2: Commentary, Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0198147411.
  • ((en)) Freeman, Kathleen, Ancilla to the Pre-Socratic Philosophers: A Complete Translation of the Fragments in Diels, Fragmente Der Vorsokratiker, Harvard University Press, 1983. ISBN 9780674035010.
  • ((en)) Gantz, Timothy, Early Greek Myth: A Guide to Literary and Artistic Sources, Johns Hopkins University Press, 1996, Two volumes: ISBN 978-0-8018-5360-9 (Vol. 1), ISBN 978-0-8018-5362-3 (Vol. 2).
  • ((en)) Grimal, Pierre, The Dictionary of Classical Mythology, Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 9780631201021.
  • ((en)) Hard, Robin, The Routledge Handbook of Greek Mythology: Based on H.J. Rose's „Handbook of Greek Mythology“, Psychology Press, 2004, ISBN 9780415186360. Google Books.
  • ((en)) ((grc)) Harder, Annette, Callimachus: Aetia: Introduction, Text, Translation and Commentary, Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-958101-6. (two volume set).
  • ((en)) Homeric Hymn to Demeter , in The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White , Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1914. Online version at the Perseus Digital Library .
  • ((en)) Hyginus, Gaius Julius, Astronomica , in The Myths of Hyginus , edited and translated by Mary A. Grant, Lawrence: University of Kansas Press, 1960. Online version at the Topos Text Project .
  • Hyginus, Gaius Julius, Fabulae in Apollodorus' Library and Hyginus' Fabuae: Two Handbooks of Greek Mythology, Translated, with Introductions by R. Scott Smith and Stephen M. Trzaskoma , Hackett Publishing Company, 2007. ISBN 978-0-87220-821-6.
  • ((en)) Liddell, Henry George, Robert Scott. A Greek-English Lexicon . Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of. Roderick McKenzie. Oxford. Clarendon Press. 1940. Online version at the Perseus Digital Library
  • ((la)) Meineke, August, Stephani Byzantii Ethnicorvm quae svpersvnt , Berolini: Impensis G. Reimeri, 1849. Internet Archive .
  • ((en)) ((grc)) Most, G.W., Hesiod: Theogony, Works and Days, Testimonia, Loeb Classical Library, No. 57, Cambridge, Massachusetts, 2006 ISBN 978-0-674-99622-9. Online version at Harvard University Press.
  • ((en)) ((grc)) Nonnus, Dionysiaca ; translated by Rouse, W H D, II Books XVI– XXXV. Loeb Classical Library No. 345, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1940. Internet Archive
  • ((en)) ((grc)) Nonnus, Dionysiaca ; translated by Rouse, W H D, III Books XXXVI– XLVIII. Loeb Classical Library No. 346, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1940. Internet Archive
  • ((en)) ((la)) Ovid, Ovid's Fasti: With an English translation by Sir James George Frazer , London: W. Heinemann LTD; Cambridge, Massachusetts: : Harvard University Press, 1959. Internet Archive .
  • ((en)) Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918. Online version at the Perseus Digital Library .
  • ((en)) ((la)) ((bg)) Pindar, Nemean Odes. Isthmian Odes. Fragments , Edited and translated by William H. Race. Loeb Classical Library No. 485. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1997. ISBN 978-0-674-99534-5. Online version at Harvard University Press. Пиндар, Оди, в Старогръцка лирика (сборник), изд. „Народна култура“, София, 1970. Pindar, Odes, Diane Arnson Svarlien. 1990. Online version at the Perseus Digital Library .
  • ((grc)) Scholia Graeca in Homeri Iliadem, edited by Wilhelm Dindorf and Ernst Maass, Volume II, Oxford 1875. Internet Archive
  • ((en)) Tzetzes, Chiliades , editor Gottlieb Kiessling, F.C.G. Vogel, 1826. (English translation, Books II–IV, by Gary Berkowitz. Internet Archive ).
  • ((en)) West, M. L. (1966), Hesiod: Theogony , Oxford University Press. ISBN 0-19-814169-6.
  • ((en)) West, M. L. (1983), The Orphic Poems , Clarendon Press. ISBN 978-0-19-814854-8.
  • ((en)) ((grc)) West, M. L. (2003), Greek Epic Fragments: From the Seventh to the Fifth Centuries BC . Edited and translated by Martin L. West. Loeb Classical Library No. 497. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 2003. ISBN 978-0-674-99605-2. Online version at Harvard University Press.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fowler, p. 13; Most, p. 31 n. 21; Grimal, s.v. Oceanus, p. 315; West, p. 259;
  2. а б в г д е ж з и к Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988.
  3. Аполоний Родоски, Argonautica 9.1410–4118.
  4. а б в г д Tripp, вж. Oceanids, p. 401.
  5. Hard, p. 40; West, p. 260.
  6. Apollodorus, 1.3.6.
  7. Fowler, pp. 13–14
  8. Hard, p. 40; Larson, p. 30; Gantz, p. 28
  9. Grimal, вж. Oceanus, p. 315 и Larson, p. 7 казват, че Океанидите „ служат главно за генеалогически начала“ („serve mainly as genealogical starting points“.)
  10. Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988; Apollodorus, 1.2.7.
  11. Apollodorus, 1.2.4.
  12. Apollodorus, 1.3.1. Други източници посочват други родители на Харитите, вж. Smith, s.v. Charis.
  13. Обаче според Аполодор 1.2.3 майка им е друга Океанида – Азия.
  14. Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988. Apollodorus, 1.2.6.
  15. Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988; Apollodorus, 1.9.1.
  16. Apollodorus, 1.9.23.
  17. Apollodorus, 2.5.10.
  18. Hard, p. 41; Gantz, p. 30; Есхил, Прикованият Прометей, в Антични трагедии, ДИ „Отечество“, 1985
  19. Fowler, p. 13; Larson, p. 7; Homeric Hymn to Demeter (2), 2.5, 2.418–423.
  20. Те са Пейто и Адмета, Ианта, а също Електра,
    още Дорида, Примно и Урания с образ божествен,
    още Хипо и Климена, и Родия, с тях Калироя,
    още Зевксо и Клития, Идия, а с тях Паситоя,
    още Плексавра, след туй Галаксавра и чудна Дионаг
    Мелобосида и Тоя, и с тях Полидора прекрасна,
    с тях Керкейда с чудесна снага и Плуто волоока,
    също така Персейда, Ианира, Ксанта, Акаста,
    още Петрея пленителна, с тях Менесто, Евринома,
    с тях Телесто със шафранния пеплос, Европа, Метида,
    Тюхе, Евдора, Азия и с тях Калипсо чародейна,
    също така Амфиро, Окироя и с тях Хризейда,
    също и Стикс – най-личната тя е безспорно от всички.
  21. Hard, p. 40.
  22. West 1966, p. 260; Hard, p. 41.
  23. Homeric Hymn to Demeter, 418–423. Съвпадащите имена са: Акаста, Адмета, Калироя, Калипсо, Хризейда, Електра, Галаксавра, Ианера, Ианта, Мелобосида, Окироя, Плуто, Родия, Стикс, Тюхе и Урания. Добавените имена са: Иахе, Левкипа, Мелита, Фаено и Родопа.
  24. West 1966, p. 260; Evelyn-White, note to Homeric Hymn to Demeter 418.
  25. Азия, Стикс, Електра, Дорида, Евринома, Амфитрита и Метис. (1.2.2).
  26. Калироя (2.5.10), Идия (1.9.23), Мелия (2.1.1), Мелибоя (3.8.1) и Плейона (3.10.1).
  27. Съответстват имената Азия, Калироя, Дорида, Електра, Евринома, Идия, Метис и Стикс. Добавени са: Амфитрита, Мелия, Мелибоя и Плейона.
  28. Хигин изброява 17 имена, но 1 е нечетливо: Хестия, Мелита, Ианта, Адмета, Стилбо, Пасифа, Поликсо, Евринома, Евагорея, Родопа, Лирида, Клития, <нечетивно>, Клитемнеста, Метида, Менипа, Аргия (Fabulae Th. 6; Smith and Trzaskoma, p. 95). Другите 10 имена са: Филира (Fab. 138; Smith and Trzaskoma, p. 146), Меропа (Fab. 154; Smith and Trzaskoma, p. 150), Персида (Fab. 156; Smith and Trzaskoma, p. 150), Ида, Амалтея и Адрастея (Fab. 182; Smith and Trzaskoma, p. 158), Плейона (Fab. 192; Smith and Trzaskoma, p. 162), Ефира (Fab. 275.6; Smith and Trzaskoma, p. 181), Етра (Astronomica 2.21).
  29. За детайли относно много от имената на Хезиод вж. West 1966, pp. 264 и сл.
  30. West 1966, p. 259 ll. 337 – 70; Caldwell, p. 48; Most, p. 31.
  31. West 1966, p. 260; Evelyn-White, note to Hes. Th. 346.
  32. West 1966, p. 263 346. κουρίξουσι; Хезиод, Теогония 347.
  33. Fowler 2013, p. 13.
  34. Fowler 2013, pp. 13–16.
  35. Hesiod, Theogony 349–361.
  36. Homeric Hymn to Demeter, 418–423.
  37. Apollodorus, 1.2.2, с изключение на обозначеното другояче.
  38. Hyginus, Fabulae Th. 6 (Smith and Trzaskoma, p. 95), с изкл. на обозначеното другояче.
  39. Hyginus, Fabulae 182
  40. Hyginus, Astronomica 2.21
  41. Hyginus, Fabulae 182; в стар латински текст на Fabulae на Хигин има името Алтея, вж. Smith and Trzaskoma, p. 191 endnote to 182; West 1983, p. 133.
  42. И у Apollodorus, 1.4.5
  43. Hyginus, Fabulae 143
  44. Fowler 2000, p. 42; Fowler 2013, p. 13; Bouzek and Graninger, p. 12. Fowler 2013, p. 15 я нарича Помфолига (Pompholyge) – име, неоткриваемо никъде другаде, измислено ad hoc.
  45. Apollodorus, 2.5.10
  46. Caldwell, p. 49 n. 359, вж. също West 1966, p. 267 359. καὶ ἱμερόεσσα Καλυψώ; Hard, p. 41. Калипсо на Одисей е обикновено дъщеря на титана Атлант, напр. в Омир, Одисея, 1.51–54.
  47. Хигин, Fabulae 156
  48. Braswell, pp. 240, 242; Harder, vol. 1 p. 196, vol. 2 p. 383.
  49. Fowler 2000, p. 42; Fowler 2013, p. 13; Bouzek and Graninger, p. 12. Fowler 2013, p. 15 нарича Партенопея (Parthenope) „elsewhere variously a Siren, a daughter of Ankaios, and a paramour of Herakles" измислица ad hoc.
  50. И у Apollodorus, 1.3.1
  51. Хигин, Fabulae 182; стар латински текст на Fabulae на Хигин посочва Идотея (Idothea), вж. Smith and Trzaskoma, p. 191 endnote to 182; West 1983, p. 133.
  52. Apollodorus, 1.9.23
  53. Fowler 2000, p. 42; Fowler 2013, p. 13; Bouzek and Graninger, p. 12. Fowler 2013, p. 15 нарича Помфолига (Pompholyge), име неоткриваемо никъде другаде, измислица ad hoc.
  54. Аполодор, 2.1.1
  55. Apollodorus, 3.8.1
  56. Хигин, Fabulae Th. 8
  57. Хигин, Fabulae 154
  58. И Apollodorus, 1.2.1
  59. Също и Hesiod, Theogony 956
  60. Hyginus, Fabulae 156, е изписана като „Persis“ и като „Perse“ във Fabulae Th. 36.
  61. Hyginus, Fabulae 138
  62. West 2003, pp. 230, 231; Evelyn-White, pp. 482, 483.
  63. Apollodorus, 3.10.1
  64. Вж. Hyginus, Fabulae 192
  65. Fowler 2013, pp. 30–31
  66. Fowler 2000, p. 42; Fowler 2013, p. 13; Bouzek and Graninger, p. 12. Fowler 2013, p. 15 нарича Партенопея „elsewhere variously a Siren, a daughter of Ankaios, and a paramour of Herakles“ измислица ad hoc.
  67. Kemp, s.v. Oceanids, p. 611.
  68. Les Océanides (Les Naiades de la Mere) by Gustave Doré. // Посетен на 15 ноември 2020.
  69. Rodin Museum. // Посетен на 15 ноември 2020.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]