Прикованият Прометей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Prometeu encadenat - obra de Campeny (Igualada) 02.JPG

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

По волята на Зевс, Хефест ковача отвежда Прометей в Скития, а не в Кавказ, за да го прикове, като по този начин си плати за любовта си към хората и за това, че ги е дарил с огън. Хефест не желае да постъпва по този начин, но е принуден от страха. Власт е сурова с Прометей и Хефест я кори за това. Останал сам, Прометей съжалява, че Зевс не го е пратил в пространството под ада, за да не виждат всички мъките му. Не губи надежда обаче, че Зевс ще се промени.

Първи епизод

Когато Зевс взима престола от баща си Кронос, има намерение да изтреби човешкия род, за да създаде нов. Прометей му се противопоставя – дарява хората с огън и надежда, заради което е наказан на скалата. Океан съчувства на Прометей и му предлага помощта си – съветва го да е по-сдържан, за да получи прошката на Зевс, и решава сам да говори с безотговорния цар в опит да го склони да промени присъдата. Прометей обаче вярва, че по този начин Океан ще навреди на себе си.

Втори епизод

Хората са живели до този момент без да осъзнават заобикалящия ги свят, а Прометей ги е дарил със знания. В такъв случай не биха направили нищо срещу волята на цар Зевс.

Трети епизод

Появява се Йо, която също е осъдена на мъки, и странства, без да знае докога. Прогонена е, защото е сънувала, че ще стане жена на Зевс и той ще я избави от моминството. Прометей ѝ казва, че ще странства чак до Босфора, ще премине в Азия. Когато Зевс се ожени, ще му се роди син, който ще му отнеме скиптъра. За да я убеди в правотата на думите си и във факта, че вижда повече от останалите, титанът ѝ разкрива миналото. Според него след няколко поколения Херакъл ще го избави от мъките, а самият той ще произлиза от рода, който Йо ще създаде, когато стигне земите, където ще се спаси от злото на Хера.

Екзод

Само Прометей знае по какъв начин Зевс може да се избави от предсказанието и да не бъде свален от трона. Той обаче презира подмазвачите и никога не би се принизил до тяхното ниво, за да се отърве от мъките. Хермес е изпратен от Зевс да разпита Прометей за предсказанието. Прометей не желае да говори и е заплашен с още страдания. Той обаче е непреклонен, мрази боговете, защото са отвърнали със зло на неговата добрина. Получава ново наказание, което цели у него да се зароди страхопочитание пред върховния бог.

Конфликт[редактиране | редактиране на кода]

В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на принципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Прометей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръжението му. Този факт също свидетелствува за намерението на поета да помири враждуващите богове, като не допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му с Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфликтът между двата бога, който при отсъствието на единия от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност, при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в битова разпра. (Проф. Ничев, Ал., "Есхил и неговата драма")

В конфликта на Зевс и Прометей има зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с недоволство функциите си на бог от по-младото поколение. Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време.

Митът за Прометей у Есхил представя титана веднъж в сатировската драма “Прометей”. Но там, наобиколен от ликуващите при вида на огъня сатири, Прометей не излиза от рамките на Хезиодовото сказание. У Хезиод Конфликтът Зевс – Прометей е нещо дребно и обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Структурно Есхил не променя нищо – Прометей е с хората срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната ситуация той създава възвишено трагическо действие.

В митичния си вид конфликтът не е нито драматичен, нито трагичен.

Епизодичните колизии в творбата[редактиране | редактиране на кода]

Прометей не реагира към представителите на Зевсовата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен почин и воля само там, където трябва да се прояви жестокост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като израз на героично държане. Но той е смятал словесната намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сцената на приковаването посочва пукнатините в крепостта на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на второстепенния, но съществен конфликт между онези, чиято жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.

Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той съвсем логично мълчи. Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е практичният тип, който овреме долавя промените и се ориентира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно забравя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел, защото може да се застъпва пред вседържителя дори за Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна презрителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всички лицемерни уверения, които е давал само преди миг, възсяда четириногата си птица и отлита.

Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като прогонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на сцената, като изобличава низката му природа, Прометей изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена възможност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи и един ренегат и лицемер.

В стълкновението с Хермес Прометей показва друг разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател, който декларира преданост, а един откровено груб представител на Олимп. Това определя както неговия, така и Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в комическо противоречие с мястото му в олимпийската йерархия.

В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук актьорът представя деен драматически характер. Двамата участници в словесния двубой се въодушевяват от най-искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят нейния израз максимално язвителен. Едностишните реплики са здраво свързани помежду си и силата, с която изразяват противоположните позиции, е удивителна.

В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението му съставят лакеите.

За конкретния смисъл на творбата[редактиране | редактиране на кода]

Конкретният смисъл става понятен само във връзка със събитията, които следват. Ето как се е развивало действието в другите недостигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Прометей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образували помилваните и освободени братя на Прометей титаните, които живеели щастливо на острова на блажените. По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дълбока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промяна. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до често срещаната в другите трагедии представа за справедливо божество.

С тази промяна той активно поправял несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал критиката на йонийските философи срещу антропоморфната митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по някакъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се подчини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опасния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържаност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората духовните блага на цивилизацията, получили вече от Прометей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за създаването на човешкото общество в прочутия мит в диалога "Протагор" на Платон.

С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя смисъл. Той послужил за активно средство във възпитанието на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс позволил на Херакъл да освободи Прометей от орела и веригите, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедливия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът бил символ на подчинението на справедливото божество и на световната хармония.

Есхил показал как своеволният в началото бог чрез страданието на Прометей и зависимостта от него станал справедлив. Той разказал следователно свещената история на световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нравствена цел, като внушавал на своите зрители онази увереност в хармонията, която те сами търсели и усещали. Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прогрес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс и човечеството.

На пръв поглед може да се стори, че всички мотиви, цялата драматична ситуация в “Прикованият Прометей” на Есхил, то и той има някакъв оригинал, който отвежда далеч преди Есхил, много преди да съществува литература, във фетишисткия период на първобитното съзнание, когато родовият човек обожествява предметите и явленията. Много преди да се очовечи в главите на хората, Прометей е просто огънят, станал после атрибут на неговата творческа сила. Бог от по-старото поколение, той е син на титана Япет и вероятно разполага с огъня и занаятите. Когато идват новите богове, а с тях и малоазийският Хефест, Прометей загубва силата си. С огъня се разпорежда сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възлага материалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Прометей продължава да съществува като локално божество. Чествуват го със специален празник, наречен Прометей край Атина, като устройват щафетни надбягвания с факли. Един късен мит го представя и за създател на хората, които Прометей слепва от кал. Дори показват мястото, където работил титанът.

Когато с разложението на родовото общество митологията загубва ролята на синкретичен мироглед и постепенно започва да се превръща в литература, се натрупват толкова противоречиви версии за един мит, че се налага да се внесе порядък в разказа за боговете. Това прави беотийският поет Хезиод в своята “Теогония”. Тя е вероятно главният извор на Есхил за Прометеевата трилогия, в която бащата на трагедията дава нова концепция за враждата на Зевс и Прометей. 

В съкровището на духовната култура Есхил оставя един образ, който би стигал, за да се помни вечно името на поета. Прометей е може би най-популярният античен образ. В предисловието на своята докторска дисертация Маркс го нарича “най-благородния светец и мъченик във философския календар”. Като символ на мъченик, деятелен човеколюбец и бунтар, той привлича в ново време поети, художници, музиканти, помага им да изразят нови човешки състояния и ги сродява. Като Едип, Сизиф, Нарцис, като много други антични образи Прометей е символ в езика на човешката култура. Наред с другите символи той осъществява косвеното присъствие на античния свят в съвременността. Благодарение гъвкавостта на подобни символи съществува културна традиция. Но символът на бунтаря е само дума в езика на културната традиция, докато оригиналният Прометей е цял сложен и конкретен свят. Популярността на символа затъмнява оригиналния смисъл. Различните времена имат нужда само от различни страни на този смисъл. А дългата употреба го опростява, той става почти еднозначен. Една от благородните задачи на науката е да се грижи за символите на културата и когато станат абстрактни, да потърси в историята оригиналното им съдържание и доколкото е възможно да им върне чрез него тяхната гъвкавост и многозначност, да ги събуди за нови възможности.

Идеята за всемогъщата Съдба присъства и в “Прикованият Прометей”, където нищо не се случва, без да е било предвидено от мойрите, които предели нишките на живота. И Прометей, но и Зевс се подчиняват на предписаното. Тъй че всеки ще получи заслуженото за своето поведение. Вината на героя в старогръцката трагедия всъщност винаги се състои в несъобразяване със Съдбата, с полагащото ти се. Именно престъпването на предначертаното, нарушаването на наследения ред е хюбрис, светотатство. Защо все пак в недостигналата до нас трета част на трилогията Прометей се примирява и разкрива на Зевс тайната на неговото сваляне от власт? При всички случаи не от страх. Не от страх, а защото чрез страданието той е стигнал до знанието и е осъзнал неразрушимите връзки, които спояват световния ред.

Външни връзки и източници[редактиране | редактиране на кода]