Хелиос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хелиос.

Хелиос
Ἥλιος
древногръцки бог на Слънцето
Ilion---metopa.jpg
Метоп на Хелиос с конете и колесницата си, открит при разкопките на Троя (Пергамон музей, Берлин)
Семейство
Баща Хиперион
Майка Тея
Братя/сестри Еос
Селена
Съпруга Рода
Партньор Климена
Гея
Персеида
Селена
Деца Фаетон
Еет
Цирцея
Пасифея
Триоп
Макарей
Аглая
Авгий
Харити
Амалтея
Лелекс
Хелиос в Общомедия

Хелиос (на старогръцки: Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея. Съответства на римския бог Сол.

Изобразяван е като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, качен на златна колесница. Лицето му било обкръжено с ореол от светлина. Той живеел във великолепен дворец в обкръжението на четирите годишни времена и имал престол от скъпоценни камъни. Всяка сутрин Хелиос се появявал, управлявайки своята златна колесница, теглена от 4 снежнобели, крилати и бълващи огън коне с имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Цял ден богът управлявал колесницата си по небето (подарена му от бог Хефест), а вечер слизал към океана и преплувал морето отново към мястото, където трябвало да се появи на следващата сутрин. Синът му Фаетон получил само за един ден позволение от баща си да управлява колесницата, но поради неопитността си едва не подпалил света – пламнала земята, започнали до горят планините. Зевс бил принуден да порази със светкавица колесницата, конете и Фаетон.

Фреска от Цимерман, 17 век

Още информация[редактиране | редактиране на кода]

Хелиос, фигура в Музея по естествена история във Виена

Хелиос понякога е характеризиран като Хелиос Паноптес („всевиждащият“). В историята, разказана в залата на Алкиноус в Одисей, Афродита, съпругата на Хефест, тайно спала с Арес, но всевиждащият Хелиос ги шпионирал и казал на Хефест, който заробил двамата любовници в невидимо тънки мрежи, за да ги накаже.

В Одисея, Одисей и неговият спасителен екип слезли на Тринакия, остров, посветен на бога на Слънцето, когото Кирка наименувала Хиперион, а не Хелиос. Там се съхранявали свещените червени коне на Слънцето:

Ти ще дойдеш на Тринакианския остров, а тук ще видиш много стада от говеда и овце, принадлежащи на бога Слънце. Ще бъдат седем стада от говеда и седем от овце, с по петдесет глави във всяко стадо. Те няма да се размножават, нито ще намаляват, и ще бъдат водени от богините Фентуса и Лампетия, деца на бога Слънце от Неера. След като тяхната майка ги е родила и накърмила, ги изпратила на Тринакианския остров, който се намирал много надалеч, за да живеят там и се грижат за стадата на баща си.

Въпреки че Одисей предупредил своите хора, те убили и изяли някои от говедата на Слънцето. Пазителите на острова, дъщерите на Хелиос, казали на баща си, а Хелиос се жалвал на Зевс, който унищожил кораба и убил всички хора освен Одисей.

В една гръцка рисунка върху ваза Хелиос се появява, яздейки през морето, в купата на триножника на Делфи, който е като слънчева връзка. Атенаос в литературното проучване Деипнософисте разкрива това, че в часа на залеза Хелиос се покатерва до велика златна купа, в която той преминава от Есперидес (нимфи) в най-отдалечения запад на страната на етиопите (с които той преминава тъмните часове). Докато Херакъл пътува до Еритрея за да изкара конете на Герион, той прекосява Либийската пустиня. Бидейки толкова възпрепятстван от жегата, той стреля със стрела към Хелиос, слънцето. Почти веднага Херакъл осъзнал грешката си и се извинил, в отговор, също учтиво, Хелиос дал златната купа, която той използвал, за да преплува морето всяка нощ, от запад на изток, тъй като намерил действията на Херакъл за извънредно дръзки. Херакъл използвал тази златна купа, за да открие Еритрея.

Хелиос е баща на Аетес, Кирк и Пасифе. Неговите други деца са Фетуза („лъчезарен“) и Лампетия („сияещ“).

Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

Запазените изображения на Хелиос в изкуството са често сцени на бога заедно с неговите коне и колесницата му. Срещат се както мозайки и вазови изображения от Древна Гърция, така и изображения на автори от края на 20 век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]