Герион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херкулес се бори с Герион, Лувъра

Герион (на старогръцки: Γηρυών, понякога Герионей) в древногръцката митология е чудовищен великан, син на Хризаор и океанидата Калироя[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Според Стесихор имал 6 ръце, 6 крака и крила [2]. Според описанието на Есхил, тялото му се състояло от 3 човешки тела. Държал 3 копия в 3 десни ръце и 3 щита в 3 леви ръце, на главите си имал 3 шлема [3].

Великанът живеел на о.Еритея. Той според представители на древните, се намирал в западния край на света.

Герион и Херкулес[редактиране | редактиране на кода]

Герион е свързан е с десетия подвиг на Херкулес. Задачата, която Евристей възложил на Херкулес била да докара в Микена кравите на Герион. Херкулес преминал през Африка. Смята се, че тогава е издигнал Херкулесовите стълбове на двата бряга на Гибралтарския проток. Стигнал Херкулес до Океана, но трябвало да премине водата -притекъл му се на помощ Хелиос и със своята златна колесница го пренесъл на острова. Там той убил двуглавото куче Орфо, което пазело стадата на Герион, а след това и пастира му — великана Евритион. Битката със самия Герион била трудна, защото великанът се прикривал с три щита, но богинята Атина помогнала на Херкулес и той го убил. Кравите били червени на цвят. В град Агирия Херкулес направил светилище на Герион [4]. След като докарал кравите до Микена, Евристей ги принесъл в жертва на Хера.

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

На Герион е посветена поемата на Стезихор "Герионеида". Възхваляван е от Пиндар [5]. Действащо лице от трагедията на Никомах "Герион", комедията на Ефип "Герион" [6].

Бокачо в своята "Генеалогия на боговете" (I, 21) разказва, че "царуващия на Балеарските острови Герион с кротко лице и ласкави думи успокоявал всички гости, а след това убивал доверилите му се". Данте в "Божествена комедия" описва Герион като крилато чудовище с опашка на скорпион и лице на честен човек. Според него живее на скалите между седмия и осмия кръг на ада (олицетворяващи съответно насилието и измамата).[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хезиод, "Теогония" 287-290. 979-983; Стезихор, Герионеида, фр.184
  2. Стезихор, Герионеида, фр.229
  3. Есхил, Хераклиди, фр.74 Радт
  4. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 24, 3
  5. Пиндар, фр.81 Бергк
  6. Афиней, Пир на мъдреците VIII 37, 346f
  7. Данте, "Божествена комедия", края на песен 16-началото на 17

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]