Либийска пустиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Либийска пустиня
Libyan Desert - 2006.jpg
Информация
Държави Египет
 Либия
 Судан
Площ2 000 000 km²
Надм. височина1934 m
Температура+58° C (максимална)
Природни залежинефт
Координати24° с. ш. 25° и. д. / 24° с. ш. 25° и. д.
Africa relief location map.jpg
24° с. ш. 25° и. д.
Местоположение в африка
Либийска пустиня в Общомедия

Либийската пустиня (на арабски: الصحراء الليبية‎) е пустиня в Северна Африка, в североизточната част на Сахара, на запад от река Нил.[1] Тя заема западните части на Египет (около 3/4 от неговата територия), източните части на Либия (около половината от нейната територия) и северозападните части на Судан. На изток и югоизток долината на река Нил я отделя съответно от Арабската и Нубийската пустини, на север достига до брега на Средиземно море, на запад приблизително до 18° и.д., а на юг приблизително до 18° с.ш. В тези си граници площта ѝ е от 1,7 до 2 млн. km².[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Северната част на Либийската пустиня е ниска, покрита с пясъци (т.нар. ергове), образуващи дюни с височина до 300 m. На територията ѝ (основно на североизток) съществуват 8 депресии, от които 7 са оазиси (Сива (-17 m н.в.), Харга, Дахла, Бахария (116 m), Фарафра (32 m) в Египет; Джагбуб и Куфра в Либия). В депресията Катара (-133 m) водите са солени, и затова тя не се счита за оазис. Южната ѝ част представлява каменисти или пясъчни плата с надморска височина 400 – 500 m, с отделни остатъчни масиви с максимална височина връх Ел Увейнат (1934 m), на суданска територия, в близост до границите с Либия и Египет. На територията на Либия са разположени 3 „пясъчни морета“ – Голямо, Каланшо и Ребиана.[2]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е тропичен, пустинен, на север – средиземноморски, полупустинен. Либийската пустиня е най-сухата част от Сахара – валежите рядко превишават 5 mm на година, а в югозападните части на Либия валежи няма в продължение на 2 – 3 години. На север по крайбрежието на Средиземно море достигат до 50 – 100 mm годишно. Въздухът е толкова сух, че дори след поглъщане на вода гърлото изсъхва за секунди. Средната януарска температура е 12 – 18°С, средната юлска – 28 – 35°С (максималната – 58°С), средната денонощна амплитуда е 15 – 16°С. В пустинята почти отсъстват характерните за Сахара сухи долини (уади).[2]

Растителност, стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Растителността е крайно оскъдна, като само на отделни места вирее пустинна акация, тамариск, пустинен пелин. В местата с плитко залягащи грунтови (подпочвени) води – в оазисите е съсредоточена основната част от малобройното население (най-вече бербери и други северноафрикански номади), занимаващо се с отглеждане на финикови палми, праскови, кайсии и няколко вида зърнени култури. В оазиса Бахария се разработват находища на желязна руда.[2]

През Втората световна война там действа Далекобойната пустинна група на британската армия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.