Аралкум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аралкум
Aralsea tmo 2014231 lrg.jpg
Аралкум с оставащите части от Аралско море, 2014 г.
Информация
Държави Флаг на Казахстан Казахстан
Флаг на Узбекистан Узбекистан
Площ 38 000 km²
Координати 44°40′00″ с. ш. 60°40′00″ и. д. / 44.666667° с. ш. 60.666667° и. д.
Аралкум в Общомедия

Аралку́м (понякога наричана и Аккум[1]) е нова пустиня, образувана на мястото на пресъхващото Аралско море[2]. Пясъчно-солената пустиня лежи на територията на Казахстан и Узбекистан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Докато нивото на Аралско море винаги се е колебаело през неговото съществуване, най-скорошният спад от 1960-те години насам е причинен от строежа на големи напоителни проекти в региона. Силно намаленият приток на вода причинява рязък спад на нивото на водата. След построяването на Кокаралската стена през 2005 г. Малък Арал се възстановява, но Голям Арал пресъхва, увеличавайки площта на Аралкум.

Бившото дъно на Аралско море в Узберкистан, 2004 г.
Анимирана карта на намаляващото Аралско море и разрастващия се Аралкум.

Биоразнообразие[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на опустиняването, биоразнообразието в региона е намаляло до 200 вида растения и животни.[3] Настоящата флора на изсъхналото дъно на езерото започва да се развива през 1960 г. Тя се състои от 34 семейства растения със 134 рода и 300 вида. Основни представители са: Salicornia europaea, Suaeda crassifolia, Tripolium vulgare на глинеста почва и Suaeda acuminata и Atriplex fominii на песъчлива почва.[4]

Въздушни замърсители[редактиране | редактиране на кода]

Аралкум заема площ от над 38 хиляди km² и е голям източник на вятър.[5] Пясъчни бури отнасят около 100 милиона тона токсични соли и прах на година. Финият прах, пренасян от бившето дъно на водоема, съдържа минерални торове и пестициди, които са били измивани от напояваните полета. Над пустинята преминава мощен въздушен поток от запад на изток, осъществяващ бързото разпространение на аерозоли отвъд границите на Централна Азия. Токсичните вещества от Аралкум са били намерени в кръвта на пингвини на Антарктика, а обикновения аралски прах – из ледниците на Гренландия, както и в норвежките гори.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]