Гренландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за страната в Северна Америка. За растението вижте Гренландия (растение).

Гренландия
Kalaallit Nunaat
Grønland
Знаме на Гренландия
Герб на Гренландия
(знаме) (герб)
Местоположение на Гренландия}}}
География и население
Площ 2 175 600 km²
(на 13 място)
Столица Нуук
(64°10′ с. ш. 51°45′ з. д. / 64.166667° с. ш. 51.75° з. д.)
Най-голям град Нуук
Официален език гренландски, датски
Население (пребр., 2016) 55 847
(на 212 място)
Гъстота на нас. 0,0257 души/km²
Управление
Монарх Маргрете II
Министър-председател Куупик Клейст
История
Независимост
Самоуправление в рамките на Дания
1 май 1979 г.
Икономика
БВП (ППС, 2001) $1,1 милиард
(на 45 място)
БВП на човек (ППС) $34 700
Валута Датска крона (DKR)
Други данни
Часова зона UTC до UTC -4
Интернет домейн .gl
Телефонен код 299
1 Гренладия се простира върху часовите пояси от UTC до UTC -4, но UTC -2 не се използва. Само регионът Ittoqqortoormiit (UTC -1) съблюдава европейското лятно часово време
Топографска карта на Гренландия, показваща континенталната основа, без да се взимат предвид ледовете.

Гренландия (гренландски: Kalaallit Nunaat; датски: Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Все пак в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров в света. С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика и отбраната, и финансовата политика, и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около $11 300 на гренландец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн около 875 г. (въпреки че не слиза на брега). През 982 г. исландецът с норвежки произход Ейрик Рауда прави първото обследване на острова и го нарича Гренландия (букв. „зелена земя“).

През 983 г. в Южна Гренландия са основани нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век населението на Гренландия приема християнството (през 1126 г. в Гренландия е основано първото епископство). От 1262 г. до началото на XVIII в. Гренландия формално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV в. контактите с гренландските колонии се прекратяват, а век по-късно норманското население на острова частично измира, частично се смесва с ескимосите).

През XV век към Гренландия започват да се движат ледници, лятното разтопяване на грунта става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна замръзналост.

Второ откритие от европейците на Гренландия е извършено около 1500 г. от португалските братя Кортириали. През 1721 г. започва колонизацията на острова от Дания. През 1744 г. Дания установява държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 г. след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. През 1953 г. Гренландия е обявена за част от кралството.

През април 1940 г., след като Дания бива окупирана от Третия райх, правителството на САЩ поема военната отбрана на острова и се създават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 г. е подписано ново съглашение, според което двете страни осигуряват съвместна отбрана на острова.

Автономия от Дания[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. датският парламент дава широка автономия на Гренландия. През 1985 г. пък тя излиза от Европейската общност, докато Дания остава в нея.

На 21 юни 2009 г. Гренладния възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху финансовата, външната политика и отбраната, докато местните органи поемат отговорността за полицията и съдебната система. Копенхаген продължава да отпуска годишна помощ от 3,2 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства (нефт, природен газ и диаманти), помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренланският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент – Ландстинг (състоящ се от 31 члена, избирани през 4 години), упражнява законодателната ѝ власт, а Дания – само външната ѝ политика. Гренландия се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г., се взема решение за излизане от общността.

В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г., като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.

География[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на Гренландия.

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия. [1]

Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс и със своята площ от 2 175 600 km2 е най-големият остров на Земята. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи – фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини – айсберги. Най-високата точка на острова е връх Гунбьорн (3 700 m).

Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10 °C на юг до 3 °C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800 – 1000 mm, а в Северна 150 – 250 mm. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 mm валеж годишно. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Комуните в Гренландия

Гренландия е поделена на 4 комуни (или общини). Новото териториално деление влиза в сила на 1 януари 2009 г., като то не включва база Туле и Североизточния гренландски национален парк.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Нуук, столицата на Гренландия.

Населението на страната е 57,6 хил. души (юли 2010), от тях 90% са ескимоси. В броя на жителите не влиза персоналът във военните бази на САЩ (2 – 4 хил. души).

След Втората световна война в резултат на снижението на смъртността (8/1000 д.) и рязкото увеличение на раждаемостта (50/1000 д.) се наблюдава демографски бум. През 2010 г. раждаемостта е 14,68 души на 1000 ж., смъртността – 8,05 на 1000 ж., емиграцията от Гренландия – 5,99 от 1000 ж. В резултат естественият прираст на населението е 0,06%.

Повече от 9/10 е съсредоточено на югозападното крайбрежие, където са и най-големите градове – столицата Нуук (15 хил. ж.), Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Най-разпространените езици са гренландски, датски и английски. Преобладаващата религия е лутеранството.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

University of Greenland в столицата Нуук.

В Университета на Гренландия в Нуук следват около 150 студенти, сред които има малко чужденци. Провеждат се бакалавърски и магистърски програми по управление, социална история на Гренландия, гренландски език и литература, медийни науки. Повечето курсове се водят на датски, някои на гренландски. Учебния процес осъществяват 14 преподаватели и 20 сътрудници. Университетската библиотека разполага с повече от 18 хил. книги. Бюджетът е 14,8 мил. датски крони.

Училищното образование е лошо; само 2% от учениците достигат до завършване на университет. Обучението в който и да е европейски или американски университет е безплатно.

Социални проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Според изследвания една трета от момичетата в Гренландия стават жертва на сексуален тормоз. Големи проблеми са алкохолизмът и много самоубийства (едно от най-високите числа в света, основно сред младежи). Разликата между бедни и богати е по-голяма от тази в Съединените щати. Всяко шесто гренландско дете страда от недохранване[2].

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания – NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.

В началото на 90-те гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993 г. Частична причина за кризата е търговският дефицит, появил се през 1990 г. след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика, следвана от управляващите, довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пътна мрежа в Гренландия практически отсъства, затова пътуването с автомобил е възможно само в пределите на едно населено място и неговите околности. Причината за това е релефът и климатът, а също и отдалечеността на населените места едно от друго. Между два отделни града е възможно придвижване на кучешки впрягове и снегоходи. Жп мрежа на острова няма.

В Гренландия има 3 летища, от които едно е способно да приема пътнически самолети. Национален превозвач е Air Greenland.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Появи се нов остров – доказателство за глобалното затопляне. // dnes.dir.bg. Посетен на 2008-06-11.
  2. http://www.dr.dk/P3/P3Nyheder/2009/01/22/064743.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]