Гренландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гренландия
на гренландски: Kalaallit Nunaat
      
Химн: Nunarput utoqqarsuanngoravit
Местоположение на Гренландия
Местоположение на Гренландия
География и население
Площ2 166 086 km²
Води83,1%
Климатсубполярен, полярен
СтолицаНуук
Най-голям градНуук
Официален език
Религия96,1% християнство
—95,5% протестанти
—0,2% католици
—0,4% др. християни
0,8% инуитизъм
2,3% агностицизъм
0,2% атеизъм
0,6% други
Демонимгренландец
Население (2022)56 466
(на 210-о място)
Население (2019)55 992
Гъстота на нас.0,0259 души/km²
Градско нас.86,8%
(на 25-о място)
Управление
Формапарламентарна конституционна монархия
МонархМаргрете II
Министър-председателМуте Боруп Егеде
ОрганизацииООН, НАТО
Законодат. властПарламент
История
Автономностот Дания
Независимост от Норвегия1261 г.
Датска колонизация14 януари 1814 г.
Автономия на Дания1 май 1979 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011)1,8 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС)37 000 щ.д.
БВП (ном., 2019)3 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.)53 000 щ.д.
ИЧР (2010)0,786 (висок)
(на 61-во място)
Джини (2015)33,9 (среден)
Прод. на живота69,9
(на 145-о място)
Детска смъртност8,9
(на 80-о място)
ВалутаДатска крона (DKK)
Други данни
Часова зонаот UTC+0 до UTC-4
Формат на дататадд-мм-гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOGL
Интернет домейн.gl
Телефонен код+299
Гренландия в Общомедия

Гренландия (на гренландски: Kalaallit Nunaat; на датски: Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. В политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров. (Австралия и Антарктика са по-големи от Гренландия, но се считат за континенти, а не за острови.[1]) С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.

През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика, отбраната, финансовата политика и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 11 300 щатски долара на гренландец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн около 875 г. (въпреки че не слиза на брега). През 982 г. исландецът с норвежки произход Ейрик Рауда прави първото обследване на острова и го нарича Гренландия (букв. „зелена земя“).

През 983 г. в Южна Гренландия са основани нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век населението на Гренландия приема християнството (през 1126 г. в Гренландия е основано първото епископство). От 1262 г. до началото на XVIII век Гренландия формално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV век контактите с гренландските колонии се прекратяват, а век по-късно норманското население на острова частично измира, частично се смесва с ескимосите).

През XV век към Гренландия започват да се движат ледници, лятното разтопяване на почвата става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна замръзналост.

Второ откритие от европейците на Гренландия е извършено около 1500 г. от португалските братя Кортириали. През 1721 г. започва колонизацията на острова от Дания. През 1744 г. Дания установява държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 г. след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. През 1953 г. Гренландия е обявена за част от кралството.

През април 1940 г., след като Дания бива окупирана от Третия райх, правителството на САЩ поема военната отбрана на острова и се създават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 г. е подписано ново съглашение, според което двете страни осигуряват съвместна отбрана на острова.

Автономия от Дания[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. датският парламент дава широка автономия на Гренландия. През 1985 г. тя излиза от Европейската общност, докато Дания остава в нея.

На 21 юни 2009 г. Гренландия възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху финансовата, външната политика и отбраната, докато местните органи поемат отговорността за полицията и съдебната система. Копенхаген продължава да отпуска годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства (нефт, природен газ и диаманти), помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренландският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент – Ландстинг (състоящ се от 31 членове, избирани през 4 години), упражнява законодателната ѝ власт, а Дания – само външната ѝ политика. Гренландия се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г., се взема решение за излизане от общността.

В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г., като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.

География[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на Гренландия.
Топографска карта на Гренландия, показваща континенталната основа, без да се взимат предвид ледовете.

Гренландия е разположена на най-големия остров в света, а също на многобройни по-малки острови близо до него. Най-близки до Гренландия страни са Канада, разположена на запад и югозапад през пролива Нарс и Бафиново море и имаща обща граница (1,2 km) с нея на малкия остров Ханс, и Исландия, на югоизток в Атлантическия океан.

Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия.[2]

Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс и със своята площ от 2 175 600 km2 е най-големият остров на Земята. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи – фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини – айсберги. Най-високата точка на острова е връх Гунбьорн (3700 m).

Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10 °C на юг до 3 °C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800 – 1000 mm, а в Северна 150 – 250 mm. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 mm валеж годишно. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Гренландия е поделена на 4 комуни (или общини). Новото териториално деление влиза в сила на 1 януари 2009 г., като то не включва авиобазата Туле и Североизточния гренландски национален парк. Най-голямата от тях, Qaasuitsup Kommunia, е разделена на 1 януари 2018 г., като образува новите общини Avannaata и Qeqertalik, с което комуните стават 5 (Avannaata, Kujalleq, Qeqertalik, Qeqqata и Sermersooq).

Комуните в Гренландия от 2018

Население[редактиране | редактиране на кода]

Нуук, столицата на Гренландия.

Населението на страната е 57,6 хил. души (юли 2010), от тях 90% са ескимоси. В броя на жителите не влиза персоналът във военните бази на САЩ (2 – 4 хил. души).

След Втората световна война в резултат на снижението на смъртността (8/1000 д.) и рязкото увеличение на раждаемостта (50/1000 д.) се наблюдава демографски бум. През 2010 г. раждаемостта е 14,68 души на 1000 ж., смъртността – 8,05 на 1000 ж., емиграцията от Гренландия – 5,99 от 1000 ж. В резултат естественият прираст на населението е 0,06%.

Повече от 9/10 е съсредоточено на югозападното крайбрежие, където са и най-големите градове – столицата Нуук (18 хил. ж.), Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Най-разпространените езици са гренландски, датски и английски. Преобладаващата религия е лутеранството.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Гренландския университет в Нуук следват около 150 студенти, сред които има малко чужденци. Провеждат се бакалавърски и магистърски програми по управление, социална история на Гренландия, гренландски език и литература, медийни науки. Повечето курсове се водят на датски, някои на гренландски. Учебният процес осъществяват 14 преподаватели и 20 сътрудници. Университетската библиотека разполага с повече от 18 000 книги. Бюджетът е 14,8 млн. датски крони.

Социални проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Според някои изследвания, една трета от момичетата в Гренландия стават жертва на сексуален тормоз. Големи проблеми са алкохолизмът и много самоубийства (едно от най-високите числа в света, основно сред младежи). Разликата между бедни и богати е по-голяма от тази в Съединените щати. Всяко шесто гренландско дете страда от недохранване[3].

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания – NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.

В началото на 90-те гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993 г. Частична причина за кризата е търговският дефицит, появил се през 1990 г. след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика, следвана от управляващите, довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Пътна мрежа в Гренландия практически отсъства, затова пътуването с автомобил е възможно само в пределите на едно населено място и неговите околности. Причината за това е релефът и климатът, а също и отдалечеността на населените места едно от друго. Между два отделни града е възможно придвижване на кучешки впрягове и снегоходи или чрез самолет. Жп мрежа на острова няма. Развито е морското корабоплаване.

В Гренландия има 14 летища и 52 хеликоптерни площадки.[4] Национален превозвач е Air Greenland. Главните летища са в момента Кангерлусуак и Нарсарсуак.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joshua Calder's World Island Information. // Worldislandinfo.com. Архивиран от оригинала на 23 April 2011. Посетен на 6 September 2010.
  2. Появи се нов остров – доказателство за глобалното затопляне. // dnes.dir.bg. Посетен на 11 юни 2008.
  3. www.dr.dk
  4. FlyInfo. // Посетен на 2021-11-24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]