Исландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Исландия
Lýðveldið Ísland
Знаме на Исландия
Герб на Исландия
(знаме) (герб)
Национален химн: Ловсьонгюр
Наименование на местния жител: исландец, исландка, исландци
Island (orthographic projection).svg
География и население
Площ 103 001 km²
(на 108-мо място)
Води 2.7%
Столица Рейкявик
Най-голям град Рейкявик
Официален език исландски
Население (пребр., 2013) Повишение 323 810
(на 178-мо място)
Население (оценка, 2013) 298 618 (93.44%) исландци
9 049 (2.83%) поляци
11 908 (3.73%) други
Гъстота на нас. 3.1 д./km²
(на 232-ро място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Оулафюр Рагнар Кримсон
Министър-председател Сигмундур Давид Гунлаугсон
Организации НАТО, Шенгенско пространство
История
Кралство Исландия 1918 - 1944
Обявяване за република,
независимост от Дания
17 юни 1944
Икономика
БВП (ППС, 2012) 12 831 млрд. $
БВП на човек (ППС) 39 223 $
БВП (ном., 2012) 13 654 $
БВП на човек (ном.) 41 739 $
ИЧР (2013) Повишение 0.906 (много висок)
(13-то)
Валута Исландска крона (ISK)
Други данни
Часова зона CET (UTC+0)
Код по ISO IS
Интернет домейн .is
Телефонен код 354

Република Исландия (на исландски: Ísland, произнася се [ˈislant]) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

История[редактиране | edit source]

Средновековие[редактиране | edit source]

Смята се, че първите заселници в Исландия са ирландски християнски монаси, които прекарват известни периоди на острова от 8 век. Те престават да го посещават, след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби. До 930 година основната част от ограничената обработваема земя на острова е разпределена. Тогава е създаден Алтингът, парламент със законодателна и съдебна власт. Той е смятан за най-стария парламент в света, който, макар и с прекъсвания, съществува и до днес.

Християнството се налага в Исландия около 1000 година с подкрепата на норвежките крале. Те традиционно упражняват значително влияние в страната, както поради норвежкия произход на повечето исландци, така и поради зависимостта на острова от търговията с норвежките пристанища. След продължителен период на размирици, през 1262 г. Алтингът сключва т.нар. Стар договор, с който Исландия е подчинена на норвежката корона, а със сключването на Калмарската уния в края на 14 век - на Дания.

Датско управление[редактиране | edit source]

Следващите столетия са най-тежките в историята на Исландия. При всяка от двете големи чумни епидемии през 1402-1404 и 1494-1495 година измира около половината от неголямото население на острова. В средата на 16 век датчаните налагат лутеранството, като през 1550 г. е обезглавен последният исландски католически епископ Йоун Арасон, тачен като национален герой. В допълнение към тежките природни условия, от 17 век външната търговия на страната е превърната в монопол, правата върху който са продавани от датското правителство, което се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие. Крайбрежието става обект на нападения на пирати от Англия, Испания и Алжир. През 18 век нова епидемия, от едра шарка, унищожава около една трета от населението.[1][2] Изригване на вулкана Лаки през 1783 година нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад - и около една четвърт от хората.

През 1814 г., след Наполеоновите войни, Норвегия е отделена от Дания, но Исландия остава датско владение. През 19 век в страната се засилва движението за независимост, вдъхновено от европейския романтичен национализъм, като начело на повечето негови политически прояви застава Йон Сигурдсон. През 1874 г. страната получава известна вътрешна автономия, която е разширена през 1904 година. През 1918 г. между Дания и Исландия е сключен договор с 25-годишен срок, според който Исландия става суверенна държава в лична уния с Дания.

Независима Исландия[редактиране | edit source]

В междувоенния период Исландия функционира като конституционна монархия, като датският крал осъществява правомощията си чрез свой постоянен представител. След началото на Втората световна война комуникациите между двете страни са затруднени, а след окупацията на Дания от Германия през април 1940 година стават невъзможни, поради което Алтингът възлага на правителството да изпълнява временно функциите на монарха, свързани главно с външната политика. В същото време островът придобива все по-голяма важност за двете воюващи страни. През пролетта на 1940 година, в нарушение на нейния неутралитет, Исландия е окупирана от британски войски, заменени на следващата година от американски, които остават там до 1946 година.

В края на 1943 г. срокът на договора за уния с Дания изтича. След проведен през пролетта референдум, на 17 юни 1944 г. Исландия е обявена за независима република. През 1949 г., сред необичайни за страната обществени противоречия, Исландия става член на НАТО, а през 1951 г. е подписан двустранен военен договор със Съединените щати, в резултат на който американските войски се връщат на острова. Те остават там в хода на цялата Студена война и се изтеглят отново през есента на 2006 г.

След Втората световна война в Исландия започва период на значителен икономически растеж, свързван с индустриализацията на риболова и преработката на риба, Плана Маршал и нарастването на търговията, в резултат на общия икономически подем в Западна Европа. През 70-те години Исландия е в центъра на т.нар. Рибни войни - поредица от спорове с Великобритания, Западна Германия и някои други страни, в резултат на които страната увеличава многократно зоната около острова с изключителни права за риболов.

Йокулсарлон, Исландия

География[редактиране | edit source]

Отдалеченият от континента остров Исландия е една от най-северните точки на Европа. Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Кванадалсхнюкюр (в някой източници се споменава с името Хванадалсхнукюр) се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m).

Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Такива са и заобикалящите я островчета Сюртсей, Строхкюр и Стори Гейсир.

В Исландия вирее полярният мак. Животинският свят е беден, въпреки че крайбрежието се обитава от тъпоклюна кайра.

Климатът в Южна и Централна Исландия е умерен морски. Поради затоплящия ефект на северноатлантическото течение, в Южна Исландия зимите не са сурови, дори са меки. Летата са сравнително прохладни. В Северна Исландия климатът е субполярен. В тази част на острова климатът е малко по-студен в сравнение с климата в южните части.

Средни температури за Рейкявик
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -2 °C -2 °C -2 °C 1 °C 4 °C 7 °C 9 °C 8 °C 6 °C 3 °C 0 °C -1 °C
максимална 2 °C 2 °C 3 °C 6 °C 9 °C 12 °C 13 °C 13 °C 10 °C 6 °C 3 °C 2 °C

Държавно устройство[редактиране | edit source]

От 17 юни 1944 г. Исландия е независима парламентарна република. Държавен глава е президентът. От 1996 година президент е Олавур Рагнар Гримсон, който е петият президент на републиката. На изборите от април 2009 г. най-много гласове взима Социалдемократическата партия — 29,79%, следвана от Партията на независимостта — 23,7%, Ляво-Зелено движение — 21,68% и Партията на напредъка — 14,8%.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно Република Исландия е разделена на 23 териториални единици наречени сисла (на исландски sýslur). Сисла са съставени от 95 общини. Паралелно с това страната е разделена на 6 парламентарни избирателни района и 14 самостоятелни града.

Население[редактиране | edit source]

Националният състав на страна е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. В столицата Рейкявик и околностите живеят около 2/3 от населението на страната. Изповядваната религия е протестантството — Евангелска лутеранска църква на Исландия. В Рейкявик има и действаща руска православна църква.

Икономика[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Iceland: Milestones in Icelandic History
  2. The History of Iceland (Gunnar Karlsson)

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]