Шенгенско пространство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прилагащи споразумението страни са в син цвят
Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите – на границата между Австрия и Германия. Пътният знак е при влизане във ФРГ на немски

Шенгенското пространство или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по Шенгенското споразумение от 1985 година. Името му произлиза от мястото на сключване - люксембургското село Шенген. Почти всички държави-членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят:

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила.

Пространството обхваща население от над 400 милиона души и територия от 4 312 099 квадратни километра.

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни-членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.

Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави-членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.[1][2])

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Schengen Agreement map.svg

Null


Страни прилагащи
споразумението
  Прилагащи споразумението
  Не е встъпило в сила
  Кандидати
  Само полицейско и съдебно сътрудничество

Понастоящем шенгенското пространство се състои от двадесет и пет държави. Преди 2007 г. те са 15: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия и Швеция. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия и Великобритания са единствените държави членки на Евросъюза, които решават да не участват в преговорите за Шенген и имат специална клауза в Договора от Амстердам. Няколко години по-късно Великобритания решава да сътрудничи с полицията и съдебните органи.[3] Положението в Република Ирландия е по-неясно, защото докато тогавашният министър на правосъдието, равенството и правните реформи господин Джон О'Донохю изразява някои интереси в частност за Шенген, че за в бъдеще от страна на Ирландия да има опцията да не ратифицира никакви работи относно Шенген[4], в който иска да участва от 28 февруари 2002 година на Европейския съвет в Брюксел[5]. (Вижте по-долу за повече информация.)

През 2007 година към шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни – Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които са влезли в ЕС три години по-рано.[6]

Държавите, кандидатки за членство в шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.

Най-новият член на шенгенското пространство е Лихтенщайн, който се присъединява през 2011 година.

Знаме Държава Площ (km²) Заявено на Дата на първото изпълнение Прилагане Изключени територии
Flag of Austria.svg Австрия &&&&&&&&&&083871.&&&&&083 871 01995-04-28 28 април 1995 01997-12-01 1 декември 1997 пълно
Flag of Belgium.svg Белгия &&&&&&&&&&030528.&&&&&030 528 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно
Flag of Bulgaria.svg България &&&&&&&&&0110912.&&&&&0110 912 02007-01-01 1 януари 2007 Все още не са изпълнени условията
Flag of Cyprus.svg Кипър &&&&&&&&&&&09251.&&&&&09251 02004-05-01 1 май 2004 Все още не са изпълнени условията
Flag of the Czech Republic.svg Чехия &&&&&&&&&&078866.&&&&&078 866 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Denmark.svg Дания &&&&&&&&&&043094.&&&&&043 094 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно Флаг на Гренландия Гренландияг
Флаг на Фарьорските острови Фарьорски островиг
Flag of Estonia.svg Естония &&&&&&&&&&045226.&&&&&045 226 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Finland.svg Финландия &&&&&&&&&0338145.&&&&&0338 145 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
Flag of France.svg Франция &&&&&&&&&0674843.&&&&&0674 843 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно всички отвъдморски департаменти и територии
Flag of Germany.svg Германия &&&&&&&&&0357050.&&&&&0357 050 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995в пълно
Flag of Greece.svg Гърция &&&&&&&&&0131990.&&&&&0131 990 01992-11-06 6 ноември 1992 02000-03-26 26 март 2000 пълно Flag of the Greek Orthodox Church.svg Атон
Flag of Hungary.svg Унгария &&&&&&&&&&093030.&&&&&093 030 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Iceland.svg Исландияа &&&&&&&&&0103000.&&&&&0103 000 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
Flag of Ireland.svg Ирландия &&&&&&&&&&070273.&&&&&070 273 02002-02-28 28 февруари 2002 Изпълняване само на полицейско и съдебно сътрудничество
Flag of Italy.svg Италия &&&&&&&&&0301318.&&&&&0301 318 01990-11-27 27 ноември 1990 01997-10-26 26 октомври 1997 пълно
Flag of Latvia.svg Латвия &&&&&&&&&&064589.&&&&&064 589 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Liechtenstein.svg Лихтенщайна &&&&&&&&&&&&0160.&&&&&0160 02008-02-28 28 февруари 2008 02011-12-19 19 декември 2011 пълно
Flag of Lithuania.svg Литва &&&&&&&&&&065303.&&&&&065 303 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Luxembourg.svg Люксембург &&&&&&&&&&&02586.&&&&&02586 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно
Flag of Malta.svg Малта &&&&&&&&&&&&0316.&&&&&0316 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of the Netherlands.svg Холандия &&&&&&&&&&041526.&&&&&041 526 01985-06-14 14 юни 1985 01995-03-26 26 март 1995 пълно Флаг на Аруба Аруба
Флаг на Нидерландски Антили Нидерландски Антили
Flag of Norway.svg Норвегияа &&&&&&&&&0385155.&&&&&0385 155 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно Flag of Norway.svg Шпицбергенд
Flag of Poland.svg Полша &&&&&&&&&0312683.&&&&&0312 683 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Portugal.svg Португалия &&&&&&&&&&092391.&&&&&092 391 01992-06-25 25 юни 1992 01995-03-26 26 март 1995 пълно
Flag of Romania.svg Румъния &&&&&&&&&0238391.&&&&&0238 391 02007-01-01 1 януари 2007 Все още не са изпълнени условията[7]
Flag of Slovakia.svg Словакия &&&&&&&&&&049037.&&&&&049 037 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Slovenia.svg Словения &&&&&&&&&&020273.&&&&&020 273 02004-05-01 1 май 2004 02007-12-21 21 декември 2007б пълно
Flag of Spain.svg Испания &&&&&&&&&0506030.&&&&&0506 030 01992-06-25 25 юни 1992 01995-03-26 26 март 1995 пълно
Flag of Sweden.svg Швеция &&&&&&&&&0449964.&&&&&0449 964 01996-12-19 19 декември 1996 02001-03-25 25 март 2001 пълно
Flag of Switzerland.svg Швейцарияа &&&&&&&&&&041285.&&&&&041 285 02004-10-26 26 октомври 2004 02008-12-12 12 декември 2008 пълно
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
включително Гибралтар
&&&&&&&&&0244820.&&&&&0244 820 01999-05-20 20 май 1999 02004-12-22 22 декември 2004 Изпълняване само на полицейско и съдебно сътрудничество[8] Флаг на Гърнси Гърнси
Флаг на Остров Ман Ман
Флаг на Джърси Джърси
и всички задморски територии намиращи се извън Европа.

а. Държава, която не членува в Евросъюза, но имаща отношение към шенгенското пространство на ЕС,[9] и където шенгенските правила се прилагат.

б. За сухопътната граница и пристанища; от 30 март за летища също.[10]

в. Източна Германия се обединява със Западна Германия и така влиза в Шенген на 3 октомври 1990 година.

г. Гренландия и Фарьорски острови са косвено включени.

д. Ян Майен е част от шенгенското пространство.

Разширяване[редактиране | редактиране на кода]

Бъдещи членове
Държава Предстояща дата на прилагане
Flag of Cyprus.svg Кипър 2016 (предв. оценка)[11]
Flag of Bulgaria.svg България 2016 (предв. оценка)[12]
Flag of Romania.svg Румъния 2016 (предв. оценка)[13]
Flag of Croatia.svg Хърватия 2016 (предв. оценка)[14]

Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 година от пет членки на Европейската общност: Франция, Западна Германия и страните от Бенелюкс Белгия, Нидерландия и Люксембург.[15] Договорът за прилагането му е подписан на 19 юни 1990 година.

До 26 март 1995 договорът се изпълнява от тези страни, но тогава се присъединяват Португалия и Испания, които също подписват споразумението и ФРГ, която се обединява с ГДР. Гърция и Италия също подписват договора, но започват да го прилагат съответно през 2000 и 1997 година. Всички останали държави също закъсняват да изпълнят задълженията си по споразумението. Австрия подписва договора през 1995 година и го прилага две години по-късно. Скандинавските страни го подписват 1996 и го изпълняват през 2001 година. Някои скандинавски страни имат стари паспорти за свободно придвижване в общността (и имат все още), защото Норвегия и Исландия не са членове на Евросъюза, но са част от Шенгенското пространство. Норвегия не желае да поддържа своята дълга граница със страните от Евросъюза като Финландия и Швеция.

Преди пълното прилагане на Шенгенското право всяка нова държава трябва да бъде оценена в четири области: въздушна граница, визи, полицейско сътрудничество и защита на личните данни. Тази оценка включва конспект с въпроси и посещения на специалисти от Евросъюза, които да проверят институциите и готовността на оценяваната държава. Съветът на Европейския съюз преглежда резултатите между арпил и септември 2007.[16]

Европейски градове-държави[редактиране | редактиране на кода]

Андора не е напълно част от шенгенското пространство и продължава да съществува граничен контрол с Франция и Испания. Гражданите на Евросъюза могат да влизат в Андора с лични карти, докато за всички останали се изисква паспорт или еквивалентен документ. Пътешествениците, които се нуждаят от шенгенска виза, ще се нуждаят от поне две такива, за да могат да посетят Андора, защото влизането там става предимно по суша[17] и означава напускане на шенгенското пространство.[18]

Де факто членове (без граничен контрол)
Знаме Държава От Бележки
Flag of Monaco.svg Монако 01995-03-26 26 март 1995 Шенгенското право се прилага сякаш Монако е част от Франция. Франция се грижи и прави проверки на Монакското пристанище. Има официален караул на пътя при влизане в Монако, но той е само за посрещане при влизане и никога не спира някого.
Flag of San Marino.svg Сан Марино 01997-10-26 26 октомври 1997 Въпреки че не е част от шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата с Италия (въпреки това карабинерите, полицията на Сан Марино и пазителите на скалата извършват случайни проверки)
Flag of the Vatican City.svg Ватикан 01997-10-26 26 октомври 1997 Няма граничен контрол и без формално да е част от шенгенското пространство. Ватикана проявява интерес за подписване на споразумение за по-близко сътрудничество при споделянето на данни и подобни дейности с шенгенската информационна система.[19]
Flag of Andorra.svg Андора Въпреки че не е част от шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата с Испания и Франция.

Тези държави, които не членуват в шенгенското пространство, имат безвизов режим с ЕС. За посетителите от трети страни е необходима виза за някоя шенгенска държава. Тези посетители трябва да влязат в шенгенската зона за граничен контрол и не им е позволено да летят с хеликоптер или с малък самолет директно към държави нечленуващи в шенгенското пространство. Монако се разглежда като член и в него могат да акостират кораби.

Ирландия и Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, но осъществяват сътрудничество с шенгенските страни в областта на сигурността.

Правила относно контролирането на границите[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде приложено шенгенското споразумение границите в Западна Европа са охранявани с голяма мрежа от гранични постове, които да установяват самоличността и пълномощията на хора, които желаят да пътуват от една в друга държава.

Откакто се прилага шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени). Шенгенските правила изискват държавите да премахнат всички пречки, за да стане възможно свободното придвижване на хора и превозни средства през вътрешните граници (чл. 20: Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност).[20] Така пътуващите по шосе, с влак и самолет няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Премахването на граничен контрол на вътрешните граници обаче не накърнява правото на държавите да извършват полицейски проверки за сигурност доколкото те нямат за цел граничен контрол. За да влязат и пътуват свободно в шенгенското пространство посетителите на нешенгенски държави трябва да получат шенгенска виза,.

Регулиране на външните за шенгенските държави граници[редактиране | редактиране на кода]

Шенгенското споразумение изисква държавите да прилагат строги проверки на хора влизащи или напускащи шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията Фронтекс на ЕС и се подчиняват на едни и същи правила. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията, при които се разрешава влизане в Шенгенската зона, са описани подробно в регламента Кодекс на шенгенските граници[20]. Проверка се прави най-малкото на документа за самоличност за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. На по-внимателна проверка се подлагат гражданите на трети страни. Изходящият контрол позволява да се определи дали дадена личност, получила право да влезе в в пространството, не е останала по-дълго от разрешения срок и дали представлява някаква заплаха за според шенгенската информационна система. Примерно когато се арестува някой чрез съдебна заповед при проблем в Шенгенска държава (чл.7 (b) and (c)) [20]

Паспортен контрол на външна шенгенска граница във Финландия

На външен граничен контрол се подлагат пътища и влакове, пресичащи границата, както и международните летища, а също и пристанища (подробно описано в Приложение ІV)[20]. Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има и изключения като Сеутската ограда. Надзорът се осъществява чрез система от камери, включително с инфрачервена термография, на горещи точки като например по границата между Словакия и Украйна, където има по една камера на всеки 186 m от границата[21]. Всички пътници, пристигащи извън шенгенското пространство със свой собствен самолет или кораб, са длъжни да влязат през летище или пристанище с граничен контрол. Това трудно се контролира и затова бреговата охрана полага съществени усилия край южното крайбрежие на шенгенските държави, за да предотврати незаконно влизане на плавателни средства.

Шенгенските правила изискват всички пътници, преминаващи през шенгенска външна граница, да бъдат подлагани на паспортна проверка преди акостиране, и те трябва да притежават валиден документ за самоличност и виза, когато са от трети страни (чл. 26). Това се прави с цел да не се допускат хора, които биха поискали политическо убежище впоследствие, след навлизане в Шенгенското пространство.

Условия за влизане от трети страни[редактиране | редактиране на кода]

Шенгенските правила съдържат унифицирани правила за вида на визата за кратък престой, която не бива да превишава 90 дни, на територията на една, няколко или всички държави. Правилата включват още условията за влизане в Шенгенското пространство и процедури за отказ на влизане.

Според шенгенския граничен кодекс условията за влизане от трети страни са следните (чл.5)[20]:

  • третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;[22]
  • пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване;
  • пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно средства за срока на планирания престой и за връщането си до страната от където е тръгнал или за превоз до трета страна, в която пътешественикът ще пребивава законно;
  • няма подаден сигнал в шенгенската информационна система за отказ за влизане;
  • пътникът не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от шенгенските държави.

Права при престой[редактиране | редактиране на кода]

Трета страна, на която е било дадено правото на влизане може да стои в Шенгенската зона и да пътува между Шенгенските държави толкова дълго колкото да се изпълни условието при влизане.[23] За престой повече от 3 месеца това се нарича национална виза (тип D) и се издава от съответната Шенгенска държава където третата страна има намерение да пребивава. Всяка трета страна, която е носител на разрешение за престой на Шенгенска държава, която е дала правото за престой, който превишава 3 месеца е позволено да пътува до всяка друга страна членка за времетраене по-голямо от 3 месеца.[24]

Шенгенска виза[редактиране | редактиране на кода]

Визов списък на Евросъюза   Държави членки на Европейския Съюз  Безвизово осигуряване (Шенгенско споразумение, задморски територии или друго)  Безвизов достъп до Шенгенските държави за 90 дена в рамките на половин година  Изисква се виза за влизане в страните от Шенгенското пространство   Изисква се виза за преминаване през страните от Шенгенското пространство   Неизвестно положение с визите

Изискването на виза за кратък престой в Шенгенското пространство, което не означава работа или някакви самостоятелни дейности са извън регулацията на ЕС. [25] Списъка от гражданите, за които се изисква виза за кратък престой (ПРИЛОЖЕНИЕ I) и граждани с безвизово пътуване (ПРИЛОЖЕНИЕ II) отнасящи се до нации на граждани от трети страни без нужда от притежание на паспорт или документ за пътуване(с изключение на притежателите на Хонконг САР и Макао САР и някои други изключения). Граждани на трети страни, които възнамеряват да приемат работа или някаква самостоятелна дейност за тях може да има изискване от Шенгенската държавата да получи виза, ако са в безвизовия списък; обичайните работни пътувания обикновено не се разглеждат като работа в този смисъл.[26]

Визи се отпускат за следните категории:[27]

  • Категория A
  • Категория B
  • Категория C
  • Категория D
  • Категория D+C визите от този вид обединяват функциите на двете категории

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=532302
  2. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=208922
  3. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004D0926:BG:HTML
  4. http://sites.google.com/site/zeromccullagh/Noel-McCullagh-European-Parliament-Ireland-North-West-Constituency/%7E2009-02-28%2BDhrHenryMitchell%2CDept.JusticeEquality%2BLaw-Reform-IRISHREPUBLIC-to-AnneWinslowCEoMS-Ireland1012_001REF133-9-49.pdf?attredirects=0
  5. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2002:064:0020:0020:EN:PDF
  6. Шенгенското пространство се разширява с девет нови страни членки на ЕС
  7. Source: Romanian Government
  8. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004D0926:BG:HTML
  9. Agreement concluded by the Council of the European Union and the Republic of Iceland and the Kingdom of Norway concerning the latters' association with the implementation, application and development of the Schengen acquis – Final Act (Official Journal EC 1999 No. L 176, p. 36). // EU Publications Office. Посетен на 2008-01-19..
  10. The final step of Schengen enlargement – controls at internal air borders to be abolished in late March. // Slovenia's EU Presidency, 2008-03-25. Посетен на 2008-03-25.
  11. Cyprus to be evaluated for Schengen. // Famagusta Gazette, 2 December 2011. Посетен на 5 September 2012.
  12. http://www.novinite.com/articles/170018/Bulgarian+PM+Foresees+Accession+to+Schengen+Area+in+October
  13. UPDATE 2-Romania could cut taxes this year, Ponta says. // Reuters, 2015-03-17. Посетен на 2015-07-31.
  14. Croatia to Apply For Schengen Zone in 2015. // 2014-05-16. Посетен на 2015-03-07.
  15. Agreement between the Governments of the States of the Benelux Economic Union, the Federal Republic of Germany and the French Republic on the gradual abolition of checks at their common borders. // {{{journal}}} L 239. EUR-Lex, 2000-09-22. с. 0013–0018.
  16. Slovenia to Face Schengen Scrutiny This Year. // Slovenia Business Week. Посетен на 2007-10-22.
  17. Андора няма собствено летище и се обслужва от летищата на Тулуза, Перпинян, Жирона и Барселона
  18. Govern d'Andorra Ministeri de Turisme i Medi Ambient. Frequently asked questions. // Посетен на 2007-12-25.
  19. Vatican seeks to join Schengen borderless zone. // euobserver.com.
  20. а б в г д Кодекс на шенгенските граници. // 15 март 2006. Посетен на 27 октомври 2015..
  21. Stories from Schengen: Smuggling cigarettes in Schengen Slovakia. // 2008-01-09. Посетен на 2008-03-09.
  22. Cf. Article 6 of Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement. // 2007-01-19. Посетен на 2007-11-25.
  23. Article 19 of the Schengen II Agreement for third-country nationals requiring a visa; Article 20 of the Schengen II Agreement for third-country nationals who do not require such visa.
  24. Article  21 of the Schengen II Agreement.
  25. Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement (PDF). // 2007-01-19. Посетен на 2007-11-25.
  26. Cf. 17.html Section 17 of the German Aufenthaltsverordnung. // 2004-11-25. Посетен на 2007-11-28. in conjunction with 16.html Section 16 of the German Beschäftigungsverordnung. // 2004-11-22. Посетен на 2007-11-28.
  27. This is set out in detail in the Common Consular Instructions: Consolidated verion of the Common Consular Instructions on Visas for the Diplomatic Missions and Consular Posts (PDF). // 2003-05-01. Посетен на 2007-11-25.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]