Шпицберген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Шпицберген

Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард (на норвежки: Svalbard), е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Включва над 1 000 острова с обща площ 62,7 хил. кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Административен център е град Лонгийър.

География[редактиране | edit source]

Релефът е планински, като над 60% от островите са покрити с ледници. Най-високият връх е Нютон (1712 m). Климатът е арктичен. Средните температури са от -12 до +5 градуса по Целзий. Има находища на въглища.

През май и юни ледът се стопява. От края на април до края на август слънцето не залязва. [1]

Релефът включва планини, каньони, равнини, лагуни и тундра. [1]

Шпицберген има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард. [2]

История[редактиране | edit source]

Между 17 и 19 век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През 20 век Норвегия спира това със закон и превръща архипелага в много защитени резерват. [1]

Архипелагът е ничие владение до 1920 г., когато Норвегия предявява правата си върху острова, където вече се осъществява въгледобив от американски, английски, норвежки, съветски и шведски предприятия. През 1925 г. Норвегия го обявява официално за свое владение, приемайки Закон за Свалбард. В миналото правата на Норвегия върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи на полезни изкопаеми.

Снимка на град Лонгийър, през месец юли.

През 1920 г. САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Нидерландия и Швеция подписват Парижкия договор за Шпицберген, като към него се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. От 1947 г. СССР има право да добива въглища на островите.

Статут[редактиране | edit source]

Шпицберген и Мечи остров образуват норвежкия окръг Свалбард, който се управлява от губернатор. Съществуват ограничения, свързани с облагането с данъци (зона без данъци), опазването на околната среда, военната активност и др., наложени от Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения.

Население[редактиране | edit source]

Население по години[3]
Година Общо норвежци руснаци поляци
1990 3 544 1 125 2 407 12
1995 2 906 1 218 1 679 9
2000 2 376 1 475 893 8
2005 2 400 1 645 747 8

Фауна[редактиране | edit source]

На Шпицберген през 2013 г. живеят около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елени. Освен тях животинският свят обхваща морски птици, северни елени, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата. [1]

Стопанство[редактиране | edit source]

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. В днешно време само Русия и Норвегия развиват икономическа дейност, главно въгледобив, най-вече на остров Западен Шпицберген.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((en))  An Arctic summer adventure. // BBC Travel. „Би Би Си“, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013.
  2. Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
  3. Svalbardstatistikk 2005