Шпицберген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шпицберген.

Шпицберген
Spitsbergen
Mountains (js) 10.jpg
Планински релеф на острова
Topographic map of Svalbard.svg
Карта на Шпицберген
Страна Flag of Norway.svg Норвегия
Площ 37 673 km²
Население 2787 жители
0,074 души/km²
Най-висока точка 1713 м
Map of Svalbard.png
78.75° с. ш. 16° и. д.
Местоположение на Шпицберген
Шпицберген в Общомедия
Топографска карта със селищата
Спътникова снимка

Шпицберген (на норвежки: Spitsbergen), до 1969 г. Западен Шпицберген (Vestspitsbergen), е най-големият и единственият постоянно населен остров в архипелага Свалбард (до 1925 г. Шпицберген), Норвегия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Заема централната, почти цялата западна и над половината южна част от групата големи острови на Свалбард. Неговата площ от 37 673 км² представлява 61,7 % от площта на целия архипелаг.

Релефът е планински, най-високият връх е Нютонтопен (1713 м). Бреговата ивица е начупена от фиорди. Значителна част от острова е покрита с ледници. Има планини, каньони, равнини, лагуни, тундра[1].

Климатът е арктичен, със средни температури от -12 до +5 °C. През май и юни ледът се стопява. От края на април до края на август слънцето не залязва[1].

Открити са промишлени находища на въглища, добивът им започва в началото на ХХ век. На острова се намират някои от най-големите подземни въглищни мини в Европа. Предполага се наличие на залежи от нефт и природен газ в шелфа[2], но Норвегия не позволява добива им в шелфа.

Животинският свят е представен от северни елени, полярни мечки, полярни лисици, морски птици и морски бозайници, приспособили се към климата[1].

Населението на Шпицберген е 2787 души по оценка към 1 юли 2018 г.[3] От тях 2310 д. (включително 724 чужденци) живеят в норвежките селища Лонгирбюен и Ню Олесун, 467 д. в руските селища Баренцбург и Пирамида, 10 д. в полската станция Хонсун[3]. Жителите на Лонгирбюен – главния град на административната територия Свалбард, са 2075 души (1 януари 2017).

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1194 година в норвежки летописи се споменава някакъв Свалбард. Няма увереност обаче, че се отнася именно за днешния архипелаг Свалбард.

През 1596 година островите са открити от холандеца Вилем Баренц, който наименува острова Шпицберген, означаващо „Остри планини“. Днес неговото име носи руското градче Баренцбург на остров Шпицберген.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. След разпадането на СССР съветските селища преминават към Русия. В днешно време единствено Норвегия и Русия развиват икономическа дейност – въгледобив, риболов, туризъм и пр.

Островът има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. Има връзка по въздуха между Тромсьо и Шпицберген от 1974 г.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в An Arctic summer adventure. // BBC Travel. „Би Би Си“, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013. (на английски)
  2. „Причина претензий Норвегии к России – это нефть“, информационна агенция „Регнум“
  3. а б ((en)) Population of Svalbard, 20 септември 2018 – в сайта на Централното бюро по статистика на Норвегия
  4. „Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт“, Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова – в pravoslavieto.com, посетен на 19 февруари 2012 г.