Шпицберген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шпицберген
Longyearbyen4.jpg
Снимка на град Лонгийър, през месец юли.
Topographic map of Svalbard.svg
Карта на Шпицберген
Страна Норвегия Норвегия
Население 2400 жители
Map of Svalbard.png
78° с. ш. 16° и. д.
Местоположение на Шпицберген
Шпицберген в Общомедия

Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард (на норвежки: Svalbard), е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Включва над 1 000 острова с обща площ 62,7 хил. кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Административен център е град Лонгийър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е планински, като над 60% от островите са покрити с ледници. Най-високият връх е Нютон (1712 m). Климатът е арктичен. Средните температури са от -12 до +5 градуса по Целзий. Има находища на въглища.

През май и юни ледът се стопява. От края на април до края на август слънцето не залязва. [1]

Релефът включва планини, каньони, равнини, лагуни и тундра. [1]

Шпицберген има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард. [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Между XVII и XIX век Свалбард е отправна точка за полярен лов. Поради това северните елени, китовете и моржовете в региона почти изчезват. През XX век Норвегия спира това със закон и превръща архипелага в много защитен резерват. [1]

Архипелагът е ничие владение до 1920 г., когато Норвегия предявява правата си върху острова, където вече се осъществява въгледобив от американски, английски, норвежки, съветски и шведски предприятия. През 1925 г. Норвегия го обявява официално за свое владение, приемайки Закон за Свалбард. В миналото правата на Норвегия върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи на полезни изкопаеми.

През 1920 г. САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Нидерландия и Швеция подписват Парижкия договор за Шпицберген, като към него се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. От 1947 г. СССР има право да добива въглища на островите.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Шпицберген и Мечи остров образуват норвежкия окръг Свалбард, който се управлява от губернатор. Съществуват ограничения, свързани с облагането с данъци (зона без данъци), опазването на околната среда, военната активност и др., наложени от Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години[3]
Година Общо норвежци руснаци поляци
1990 3 544 1 125 2 407 12
1995 2 906 1 218 1 679 9
2000 2 376 1 475 893 8
2005 2 400 1 645 747 8

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

На Шпицберген през 2013 г. живеят около 3000 полярни мечки и 10 000 северни елена. Освен тях животинският свят обхваща морски птици, северни елени, полярни лисици и морски бозайници, приспособили се към климата. [1]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. В днешно време само Русия и Норвегия развиват икономическа дейност, главно въгледобив, най-вече на остров Западен Шпицберген.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en))  An Arctic summer adventure. // BBC Travel. „Би Би Си“, 27 юни 2013. Посетен на 28 юни 2013.
  2. Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
  3. Svalbardstatistikk 2005