Сеизмология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сеизмологията (от гръцкото σεισμός (seismós) = „земетресение“ и логос = „наука“) е наука за земетресенията и движенията в земната кора, както и за движенията на водите, предизвикани от сеизмична дейност. Науката е свързана с палеосеизмологията.

Създател на науката Сеизмология е руският учен княз Борис Голицин – в началото на XX век. Създадената от него апаратура и методи за обработване на сеизмограмите, допринесло за използването на естествени сеизмични вълни за изучаване структурата на земната кора. Сеизмичните методи на проучване изучават разпространението на еластичните сеизмични вълни. Сеизмични вълни – Това са слаби земетресения, получени по изкуствен начин чрез взривно вещество или по механичен път чрез удар. Разпространявайки се в дълбочина, тези вълни срещат границите на различни литоложки серии. Вследствие на съществуващия скок в литоложките граници, предизвиканите отразени и пречупени вълни се завръщат на повърхността и се регистрират. Според вида на регистрираните вълни се различават два основни метода: Метод на отразените вълни и метод на пречупените вълни. Сеизмичните вълни биват надлъжни (S-вълни), напречни (P-вълни), повърхностни, отразени и пречупени.

Gtam.gif

Учените, специалисти в тази научна област се наричат сеизмолози.