Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Ирландия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.

Ирландия
Éire / Ireland
      
Химн: Amhrán na bhFiann
Местоположение на Ирландия
Местоположение на Ирландия
География и население
Площ70 273 km²
(на 118-о място)
Води2%
Климатумерен морски
СтолицаДъблин
Най-голям градДъблин
Официален език
Религия85,1% християнство
—78,3% католици
—2,6% англикани
—4,2% други християни
10,1% нерелигиозност
2,0% други
2,8% без отговор
Демонимирландец
Население (2022)5 123 536
(на 122-ро място)
Население (2018)4 857 000
Гъстота на нас.73,4 души/km²
(на 113-то място)
Градско нас.61%
(на 84-то място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
ПрезидентМайкъл Хигинс
Министър-председателМайкъл Мартин
ОрганизацииЕС, ООН, СЕ, ОИСР
Законодат. властПарламент
Горна камараСенат
Долна камараКамара на представителите
История
Независимостот Великобритания
Основаване18 октомври 1171 г.
Кралство1545 г.
Акт за съюз1 януари 1801 г.
Независимост21 януари 1919 г.
Акт за република18 април 1949 г.
Влизане в ЕС1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС, 2021)561 млрд. щ.д.
(на 44-то място)
БВП на човек (ППС)111 360 щ.д.
(на 3-то място)
БВП (ном., 2021)516 млрд. щ.д.
(на 29-о място)
БВП на човек (ном.)102 394 щ.д.
(на 3-то място)
ИЧР (2019)0,955 (много висок)
(на 2-ро място)
Джини (2021)26,9 (нисък)
(на 23-то място)
Прод. на живота82,1
(на 15-о място)
Детска смъртност3,7
(на 81-во място)
Грамотност99%
(на 18-о място)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаGMT (UTC+0)
Лятно времеIST (UTC+1)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOIE
Интернет домейн.ie
Телефонен код+353
ITU префиксEI–EJ
Ирландия в Общомедия

Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 km², от които 69 414 km² суша и 1417 km² водна площ.[1]

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.

Република Ирландия е страна членка на ЕС, ОИСР и ООН.

Националният празник на Ирландия е „Ден на свети Патрик“, който се чества на 17 март.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[2] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.[3][4]

След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на V век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането през 1169 година на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.

През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 1880-те години Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1916 г. избухва Великденското въстание – първата въоръжена акция на ирландските революционери. През 1918 г. „Шин Фейн“ печели изборите и започва Ирландската война за независимост, водена от Републиканската армия (ИРА), завършила с договор между Ирландия и Великобритания за частична автономия (1922 г.), с който Ирландия се разделя: 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава (от 1948 година – Република Ирландия), а 6 графства остават под британска власт като Северна Ирландия, чиито вътрешни работи се управляват от делегирано правителство в Белфаст. В периода 1921 – 1972 г. Северна Ирландия не спира борбата за свобода.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[5] При преговорите за напускане на ЕС от страна на Великобритания въпросът за статута на границата с Ирландия е един от основните спорни въпроси.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Регионална[редактиране | редактиране на кода]

Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 исторически области – Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

Кметството на град Корк

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на Северно и Южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства. Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура), общинската власт не е особено силна.

Централна[редактиране | редактиране на кода]

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Брегове[редактиране | редактиране на кода]

На изток бреговата линия на Ирландия е слабо разчленена, докато на запад е силно разчленена от множество врязващи се заливи в сушата (Бантри, Кенмър Ривър, Дингъл, Холуей, Клу, Донигал и др.) и дълбоко навлизащи в океана полуострови (Каха, Кери и др.).[6]

Изглед от атлантическото крайбрежие на Ирландия

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта на Ирландия

Повече от половината от територията на Ирландия (основно централната част) е заета от Централната Ирландска низина (височина 40 – 100 m) с отделни изолирани ниски възвишения и хълмове (Слив Блум, Слив Оти, Слив Берна и др.), изградена основно от пясъчници и варовици, препокрити моренни наслаги. Във варовиците са развити карстови форми – нопори, ували, пещери, подземни реки и езера. Крайбрежните райони са заети от дълбоко разчленени възвишения и ниски планини с древни повърхностна пенепленизация – Донигал (815 m) на север, Слив Гамф (544 m), Нефин Бег (722 m) и Конемара (819 m) на запад, Уиклоу (926 m) на изток, Каха (707 m) и Кери (връх Керънтуил 1039 m, най-високата точка на Ирландия) на югозапад.[6]

Остров Ирландия почти цялостно попада в системата на британските каледониди със североизточно простиране. Обособени са две зони: метаморфна, съставена от кристалинни шисти, гнайси, магматити и гранити с горнодокамбрийска възраст и неметаморфна, изградена от пясъчници, шисти, конгломерати, спилити и туфи с долнопалеозойска възраст. В геосинклиналните комплекси на северозапад несъгласувано залягат девонски и карбонски орогенни хоризонти, изградени от червеноцветни пясъчници, конгломерати, аргилити, карбонатни и въглищни породи. На североизток са развити мезозойски морски наслаги и палеогенови платобазалти. В крайния юг се простира херцинската зона, изградена от девонски и карбонски шисти и варовици.[6]

Пейзаж от Типърари

Най-голямо значение от полезните изкопаеми на Ирландия имат големите торфени запаси. В горнопалеозойските падини са развити малки находища на каменни въглища (Килкени, Карлоу). В централните части се разработва постмагматичното оловно-цинково находище в Шели Силвермайнс (най-голямото в Европа), в района на Авоки – медно-пиритови находища, а в карбонските варовици – пластови фосфорити. През последните години в регионалните води на Ирландия са открити солидни запаси от нефт и газ.[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен океански, като преобладава неустойчиво циклонално време с чести дъждове, мъгли и ветрове. Зимата е мека, безснежна със средна януарска температура 5 – 8 °С, а лятото прохладно, облачно със средна юлска температура 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm на изток, до 1000 – 1500 mm на запад, а в планините над 2000 mm, с максимум през зимата.[6]

Средни температури за Дъблин
температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
минимална 3 °C 3 °C 4 °C 5 °C 7 °C 10 °C 12 °C 12 °C 10 °C 8 °C 5 °C 4 °C
максимална 8 °C 8 °C 10 °C 12 °C 15 °C 17 °C 19 °C 19 °C 17 °C 13 °C 10 °C 8 °C

Води[редактиране | редактиране на кода]

Река Нор

Благодарение на силното преовлажняване се е формирала гъста речна мрежа, а също и множество езера и блата. Реките са пълноводни целогодишно, не замръзват и се използват за корабоплаване и производство на електроенергия. Най-голямата от реките е Шанън (Shannon / Sionnainn), която със своите 386 km е най-дългата на Британските острови. На изток текат реките Бароу, Шур, Лифи, Бойн и др. Езерата имат предимно тектонско-ледников или карстов произход и са разположени предимно на север, запад и в централните части. Най-големите езера на острова са Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки [Лох Ней. На територията на Република Ирландия са разположени Лох Кориб, Лох Маск, Лох Ри, Лох Дерг и др.[6]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

На остров Ирландия преобладават торфищата, мочурищата, тресавищата и преовлажнените ливади. Торфищата са привързани към киселите торфено-блатни почви. Върху пясъчните почви, често бронирани отгоре с плътен орнщейнски хоризонт са разпространени обширни мочурища и тресавища. Обширните преовлажнени ливади и пасища са развити върху подзолисти ливадно-подзолисти почви. Горите, съставени предимно от дъб, бор и бреза, заемат под 1% от територията на страната. Характерни за Ирландия са дивите цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници, като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.[6]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

  • Централна низина – с леко хълмистата и окарстена повърхност, с обилие от езера, блата, ливади и мочурища, заема повече от половината на острова.
  • Западно крайбрежие – със силно изрязана брегова линия, разчленен нископланински релеф, влажен климат и господство на мочурища и тресавища.
  • Източно крайбрежие – слабо разчленено, с редуване на възвишения и малки равнини, с отделни масиви от широколистни и иглолистни гори.
  • Южно нископланинско крайбрежие – с най-мек климат, дълбоко разчленени планински склонове и обилие от къси и пълноводни реки.[6]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Бизнес център в Дъблин

В края на 1990-те години ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Ирландци (ок. 1890 – 1910 г.)

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност[редактиране | редактиране на кода]

Старинен каменен кръст близо до Кашъл

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия[редактиране | редактиране на кода]

Ирландци – 86,9%

Имигранти от Обединеното Кралство – 2,5%

6,5% от ирландските жители произхождат от 27 страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци.

По отношение на етнически произход, ирландците се самоопределят като: бели ирландци – 82,2%, бели ирландски номади (шелти) – 0,7%, други бели – 9,5% (общо бели – 92,4%), азиатци – 2,1%, чернокожи – 1,3%, други – 1,5%, не посочили – 2,6% (2016).

Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти).

Селищна система[редактиране | редактиране на кода]

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000 жители, малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000 жители, 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители, дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Преса[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Република Ирландия е на 11-о място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година).[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Физикогеографска карта на Ирландия
  2. Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31 – 32.
  3. Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 9 септември 2004. Посетен на 1 април 2007.
  4. Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Посетен на 1 април 2007.
  5. Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
  6. а б в г д е ж з ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ирландия (государство), (раздел Природа), т. 10, стр. 436
  7. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
  8. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски) Архив на оригинала от 2016-04-19 в Wayback Machine.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]