Ирландия (държава)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Ирландия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ирландия.

Ирландия
На местните езици:
    
Национален химн: Песента на войника
Наименование на местния жител: ирландец
Местоположение на Ирландия
Местоположение на Ирландия
География и население
Площ 70 274,147397 km²
(на 117-то място)
Граници Великобритания
Столица Дъблин
Най-голям град Дъблин
Официален език ирландски, английски
Население
(пребр., 01.12.2016)
Повишение 4 709 700
(на 122-ро място)
Гъстота на нас. 67,8 души/km²
(на 146-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Майкъл Хигинс
Министър-председател Лео Варадкар
Организации ЕС, ООН, Съвет на Европа, ОИСР
История
Независимост
 – обявена
от Великобритания
6 декември 1921
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 258,301 млрд
(на 32-то място)
БВП на човек (ППС) $ 59 904
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона GMT (UTC)
Интернет домейн .ie
Телефонен код 353

Ирландия или Ейре (на ирландски: Éire; Poblacht na hÉireann – Поблахт нъ х'Ейрън) е държава в Северозападна Европа, която заема около 5/6 от територията на остров Ирландия. Останалата 1/6 е заета от Северна Ирландия – част от Обединеното кралство. Площта ѝ е 70 831 км2, от които 69 414 км2 суша и 1 417 км2 водна площ.

Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, намираща се на пето място по БВП на глава от населението и пета по ИЧР, като по този начин има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, а като истинска демократична държава предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%. Официалните езици в страната са ирландският и английският.

Република Ирландия е страна – членка на ЕС, ОИСР и ООН.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно заселване на хора в Ирландия е от около 8000 година пр.н.е., когато носители на мезолитна култура се преселват от Великобритания и континентална Европа, вероятно по съществувал по това време сухоземен път.[1] От тях са останали малко археологически находки, но потомците им и по-късните неолитни пришълци, главно от Пиренейския полуостров, оставят значими паметници като гробниците от Нюгрейндж.[2][3]

След пристигането на Свети Патрик и други християнски мисионери в началото на 5 век, християнството постепенно измества местните езически вярвания. Ирландия се превръща в център на манастирски живот, който остава слабо засегнат от политическия хаос на континента играе важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

През около 800 година започва продължилият приблизително столетие период на викингски нашествия в Ирландия, който засяга тежко местните манастири и династии, макар че и двете институции успяват да оцелеят и да асимилират нашествениците. Пристигането на нормански наемници, водени от граф Ричард Стронгбоу, през 1169 година поставя началото на повече от седемвековната пряка намеса в страната на норманите, а след това на англичаните. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно.

През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

От 80-те години на 19 век Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но приетият през 1914 година закон е отменен със започването на Първата световна война. През 1922 година, след Ирландската война за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава, от 1948 година – Република Ирландия.

По силата на мирно споразумение от 1998 г. хора и стоки преминават свободно между Великобритания и Република Ирландия.[4]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Регионална[редактиране | редактиране на кода]

Карта на графствата в Ирландия (в зелено)

Ирландия е разделена на 4 исторически области. Техните имена са Ленстър, Мънстър, Конахт и Ълстър. Четирите области са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 подграфства. В исторически план шестте графства на Северна Ирландия формират част от областта Ълстър, но те не са част от Република Ирландия, а от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Имената на графствата са следните:

Административното деление обаче се разминава с традиционното. Според него съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове. Разликите идват от това, че Типърари е разделено на северно и южно (от 2002), Дъблин – на 3 части (от 1994), а градовете Дъблин, Корк, Лимерик, Голуей и Уотърфорд са със статут на графства (нещо подобно на София в България). Гореспоменатите градове, както и останалите 80, се управляват от градски съвети (city, borough и town councils), а провинцията – от съвета на графството (county council). За град може да се кандидатира населено място с повече от 7 500 жители. Поради финансовата си зависимост от централния държавен бюджет и свитите си отговорности (ограничаващи се с отделни елементи на местната инфраструктура) общинската власт не е особено силна.

Централна[редактиране | редактиране на кода]

Ейре е парламентарна република. Народното събрание (Oireachtas) е двукамарно: Сенат (Seanad Éireann), съставено от 11 от представителите назначени от премиера, 6 избрани от 2 университета и 43 – от депутатите, и Долна камара (Dáil Éireann). Президентът (Uachtarán) има предимно представителни функции, а изпълнителната власт се упражнява от 15-членното правителство, начело с министър-председателя (Taoiseach). Ирландия е член на Европейския съюз от 1973.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от крайбрежието на Ирландия

Бреговата линия на острова е сравнително плавна на изток, където Ирландско море го дели от Британия, и доста неравномерна на запад, където Атлантическият океан е изрязал множество заливи, полуострови и острови. Преобладава хълмистият терен с отделни ниски планини (най-висок връх – Керънтуил (Carrauntiohill / Corrán Tuathail), 1039 м. н.в.).

Топографска карта на Ирландия

Ландшафтът е изпъстрен с езера и реки. Най-голямата от реките, Шанън (Shannon / Sionnainn), разделя мочурестия централен регион от запада и със своите 386 км. е най-дългата на Британските острови. Най-голямото езеро (388 км2) е Лох Ней (Lough Neagh / Loch nEathach) в Северна Ирландия. Според легендата великанът Фиън мак Куъл (Fionn mac Cumhaill) загребал земя от сегашното място на езерото, за да я хвърли по шотландския си противник, но не уцелил и земята паднала в морето, от което се появил остров Ман. Дупката, която останала в Ирландия, се напълнила с вода, образувайки Лох Неи.

Природата е дарила Ирландия с богати торфени находища, а в регионалните води са открити солидни запаси от нефт и газ. Освен това добивът на цинк е на първо място в Европа.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен морски, с влияние на океанското течение Гълфстрийм. Поради влиянието на Атлантическия океан, зимата е сравнително мека, а лятото е прохладно.

Средни температури за Дъблин
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 3 °C 3 °C 4 °C 5 °C 7 °C 10 °C 12 °C 12 °C 10 °C 8 °C 5 °C 4 °C
максимална 8 °C 8 °C 10 °C 12 °C 15 °C 17 °C 19 °C 19 °C 17 °C 13 °C 10 °C 8 °C

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Някога обрасъл с дъбови и борови гори, сега изумруденият остров е зает от ливади, а горите покриват едва 9% от площта му. Характерни са диви цветя, между които е и символът на страната – детелината (shamrock / seamaróg, „детелинка“). Ирландия е обитавана от някои общоевропейски видове бозайници като лисица, глиган и елен. Над 400 вида птици и множество водни животни (делфин, акула, костенурка) допълват фауната.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1990-те години ирландската икономика изживява период на бурен подем, който продължава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време икономиката расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт, изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа. Това дава основание да се заговори за келтски тигър по подобие на източноазиатските тигри.

Безработицата в Ирландия през февруари 2012 г. е 14,7%. [5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Със своите 4 220 000 жители Ирландия е между най-малките страни в Европа. За сметка на това, населението и е сравнително младо и продължава да расте с почти рекордно за Европа темпо. Продължителността на живота е 74 години за мъжете и 80 за жените, като 20% от жителите на Ирландия са под 14-годишна възраст, а смъртността е почти двойно по-ниска от раждаемостта. В добавка към това (и за разлика от миналото) Ейре привлича по 40 – 50 000 имигранти годишно.

Извън страната живеят около 4 милиона ирландци.

Език и грамотност[редактиране | редактиране на кода]

Старинен каменен кръст близо до Кашъл

Официалните езици са ирландски и английски, но английският е успял да се наложи във всяка сфера на живота, следователно се смята, че англоговорещите са голям процент или дори 100%. Ирландският е все още първи език единствено за така наречените „гелтахт“ (Gaeltacht) – региони, където келтският преобладава (предимно области по западното крайбрежие). Ирландският е задължителен в училищата, дори (поне в близкото минало) родителите на деца, изучаващи езика, са получавали помощи. Процентът на грамотните, очаквано за развита държава, е приблизително 99.

Етноси и религия[редактиране | редактиране на кода]

6,5 % от ирландците произхождат от страни от ЕС, останалите са африканци, американци и малък брой китайци. Почти всички принадлежат към християнски деноминации, има малки групи юдеи и мюсюлмани (последните най-вече измежду африканските имигранти)

Селищна система[редактиране | редактиране на кода]

Единствените два големи града са столицата Дъблин (506 000; малко над 1 000 000 с предградията) и Корк (120 000; 380 000 с предградията). Следващите по големина градове (Галуей, Лимърик, Уотърфорд и Килкъни) не достигат 100 000 жители дори и с околностите си. В останалата част от страната преобладават градчета с население между пет и десет хиляди и села със средно около 1000 жители.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Преса[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Република Ирландия е на 11-то място по свобода на пресата в света (осмо в Европа) по данни на Репортери без граници (+5 места спрямо предходната година). [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moody, T.W. & Martin, F.X., eds.. The Course of Irish History. Roberts Rinehart, 1995. ISBN 1-56833-175-4. с. 31 – 32.
  2. Geneticists find Celtic links to Spain and Portugal www.breakingnews.ie, 2004-09-09. Retrieved 2007-04-01.
  3. Myths of British ancestry Stephen Oppenheimer. October 2006, Special report. Retrieved 2007-04-01.
  4. Ирландия иска границата с Великобритания да остане „невидима“ след Брекзит, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
  5. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
  6. ((en))  Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]