Организация за икономическо сътрудничество и развитие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD)
OECD logo.svg
Информация
Акроними ОИСР
Тип международна организация на развитите страни
Основана 16 април 1948 г.
Правно положение действаща организация
Седалище Париж, Франция
Официални езици френски, английски
Ръководител Мексико Хосе Гуриа
Сайт www.oecd.org/
Брой на
членовете
35 държави
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в Общомедия

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР (на английски: Organisation for Economic Co-operation and Development, OECD, на френски: Organisation de coopération et de développement économiques, OCDE) е международна икономическа организация на развитите държави (35 страни членки) с цел стимулиране на икономическия прогрес и световната търговия. Това е форум за страните приемащи принципите на представителната демокрация и пазарната икономика, който дава пространство за сравняване на политическия опит, търсене на отговори на чести проблеми, идентифициране на добрите практики и координиране на вътрешно държавните и международните политики на неговите членове.

Тя води началото си от Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. за координация на помощта по плана Маршал, който трябвало да преустрои Европа след Втората световна война. По-късно в организацията са включени държави извън Европа и през 1961 г. тя се преобразува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

От 1 януари 2006 организацията е оглавявана от Хосе Анхел Гуриа. Седалището на ОИСР е в Париж.

Ръководният орган на ОИСР е съветът на представителите на страните — членки на организацията. Всички решения се приемат с консенсус.

Основна задача на ОИСР е изграждането на силни икономики в страните членки, подобряване на ефективността, стимулирането на пазарната система, разрастването на свободната търговия и подпомагане на развитието на индустриализираните и развиващите се страни. След повече от четири десетилетия съществуване, дейността на ОИСР днес се простира извън страните членки и разработването на анализи за икономическото развитие на държавите, поели пътя към пазарна икономика. Натрупаният опит се насочва към възникващите пазарни икономики и по-специално към страните в преход от централно планиране към отворена пазарна икономика. Изключително задълбочен политически диалог се води и с динамично развиващите се икономики в Азия и Латинска Америка. Организацията често е наричана "think tank", "monitoring agency", "rich man’s club", "unacademic university". Тя притежава всички тези елементи, но нито едно от тези определения не обхваща същността на организацията.

История и задачи[редактиране | редактиране на кода]

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се създава през 1961 година, като наследница на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) и на Плана Маршал за новоизграждане на Европа. Организации, които са били активни от 16 април 1948. Целта на ОЕИС е била изграждане на нова концепция за икономическо новоизграждане и взаимодействие в Европа, както и по-нататъчното ѝ практическо прилагане. В допълнение ОЕИС е подпомагала държавите в по-ефикасното пласиране на паричните средства от Плана Маршал. След изчерпването на Плана Маршал ОЕИС се превръща в ненужна стурктура и се слива, през септември 1961 година, в ОИСР.

През първите години на съществуването си ОЕИС наброява 18 членки. Петнадесет от тях за европейски държави, допълнени от САЩ, Канада и Турция. През 1960-те години във вече наричната ОИСР постъпват Италия, Япония и Финландия. През 1970-те години ги следват Австралия и Нова Зеландия. През 1990-те години се присъединяват също така Мексико, Чехия, Унгария, Южна Корея, Полша, Словакия. През 2010 години членки стават Чили, Словения, Израел и Естония. В член 1 на Конвенцията за създаване на ОИСР от 1960 г. като основни задължения на страните членки са определени: стимулирането на политика, насочена към постигане на възможно най-висока степен на устойчиво икономическо развитие; повишаване на жизнения стандарт на населението; поддържането на финансова стабилност, както в рамките на организацията, така и на световно ниво; съдействие за разширяване на международната търговия на многостранна и недискриминационна основа; намаляването на пречките пред търговията със стоки и услуги; либерализацията на движението на капитали и други. Страните членки следва взаимно да си предоставят информация, да провеждат консултации и проучвания и да си сътрудничат за постигане на поставените цели. ОИСР осигурява форум за правителствата на страните членки да дискутират, развиват и усъвършенствуват икономическата и социалната си политика. Сравнява се опитът, търсят се отговори на общи проблеми и се работи по координиране на вътрешната и международната политика в определени области. Подобен обмен може да доведе до съгласие да бъде установена юридически обвързваща рамка - напр. за свободно движение на капитали и услуги, споразумение за борба с корупцията или прекратяване на субсидиите в корабостроенето. Често дискусиите в ОИСР целят по-добро информиране на правителствата на страните членки по въпросите от спектъра на т.нар. обществена политика (public policy) и изясняване на влиянието на националните политики върху международната общност.


Днес ОИСР се смята за форум, в който правителствата заседават, търсейки най-добрите практики, решения и отработвайки общите проблеми. В повечето случаи комформизмът е основен стимул за реализацията на препоръките. Често в рамките на ОИСР се изработват стандарти и насоки, периодично и обвързващи договори между държавите.

Спред Конвенцията на ОИСР целите на организацията са:

- да допринесе за икономическото развития, високата заетост и ръст в жизнения стандарт на населението в страните членки

- да стимулира икономически растеж на членовете си и да допринася за развитието на развиващите се страни като цяло

- да разшири световната търговия на мултилатерална база.

Правомощията на ОИСР се разпростират върху много полета на политиката, единствено и само политиката на отбрана е извън тях. Предложенията на ОИСР се водят по либералната, пазарна икономика и се прилагат чрез ефикасни и дисциплинирани икономически мерки. ОИСР стимулира изграждането на бариери в работния човекопоток и създаването на конкуретни условия. Същевременно през последните годни нарастват усилията на организацията по отношения на образованието и социалната политика. В края на 2008 година ОИСР обръща внимание на страните членове за опасност от нарастване на бедността и неравнопоставеността в тях.

В международните икономически отношения свободната търговия на стоки и свободата на паричния поток са сред приоритетите на ОИСР. Също така в течение на дейността на ОИСР, се идентифицират негативните страни на глобализацията и се изработват стратегии за изолирането им. Редица стандарти, процедури и конвенции са разбработени за предотвратяването и намаляването на прането на пари, както и бягството от данъчни задължения. Дейността на ОИСР се осъществява от над 200 специализирани органа, чиято дейност покрива всички аспекти на икономическата и социална политика. Автономни органи на ОИСР са: Центърът за сътрудничество с икономиките в преход (създаден през м. март, 1990 г.); Центърът за изследвания в областта на образованието и новите технологии; Центърът за развитие; Международната агенция за атомна енергия. В специализираните Комитети, работни и експертни групи към ОИСР представители на страните членки обменят идеи и правят преглед на прогреса в по-конкретни области като търговия, обществено управление, подпомагане на развитието, финансови пазари и др. Темите, които ОИСР активно разработва, са следните: o енергетика - проблемите са разделени в две основни групи: координиране на политиката от Международната агенция по енергетика към ОИСР и безопасно използване на атомната енергия, предмет на дейността на Агенцията по атомна енергия; o финанси и инвестиции; o селско стопанство и храни - схеми за образование и обучение за използване на земята и човешкия труд, мониторинг на реформите, наблюдение на пазара и търговията със селскостопански продукти, безопасност на хранителните продукти; o биотехнологии - хармонизиране на правилата, схеми по семената, биотехнологиите в промишлеността, в търговията и правата на интелектуална собственост; o конкуренция и правила за конкуренция; o правна реформа; o икономикс - мониторинг и анализ на макроикономическите проблеми в страните членки и в други държави; o електронна търговия; o нововъзникващи икономики и икономики в преход ? диалогът и последователната политика спрямо тези страни са дейностите, с които се занимава Центърът за сътрудничество със страни, които не са членки на ОИСР, основан през 1998 г., състоящ се от два органа - Центъра за сътрудничество с икономиките в преход и отдел "Връзки и координация"; o околна среда; o предприемачество, промишленост и услуги; o образование и практически умения; o заетост на населението; o застаряващите общества - в доклада от Министерската среща през 1998 г., в който се препоръчва да бъдат разработени национални стратегии за реформа във фискалната, финансовата и социално-осигурителната политика, здравеопазването и пазара на труда; o борба с корупцията; o международни програми, свързани с бъдещето - предизвикателството да се оценяват тенденциите на развитие в дългосрочна перспектива; o през м.юни 2000 г. след интензивни преговори между 33 държави е утвърден преработен вариант на "Основни насоки за мултинационалните предприятия" - препоръки за отговорно осъществяване на бизнес дейности; o анализи на реформата в здравеопазването в страните членки и тяхната здравна политика; o развитие на информационните технологии и комуникациите - проблеми, свързани с комуникациите, "информационната икономика" и правните аспекти на информационното общество; o застрахователно дело - близо 95% от застрахователния бизнес в света се концентрира в страните членки на ОИСР; o миграционните процеси и политиката спрямо тях; o научните изобретения и новите технологии и взаимодействието между тях и промишлеността; o социална политика; o статистическа информация за страните членки и други държави, обработвана от Статистическия директорат към ОИСР с цел постигане сравнимост и съизмеримост на данните като част от икономическите анализи; o работни програми по данъчна политика; o териториално развитие; o транспорт. За членство в ОИСР настояват редица големи неевропейски страни. Най-ясно изразени са исканията на т.нар. "Голяма петица" - Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и Русия. Страни като Аржентина и Сингапур също поставят настоятелно въпроса за приемането им в организацията и според представители на Секретариата на ОИСР, претенциите им са напълно основателни. През май 2007 г. страните членки на ОИСР постигат съгласие и отправят покана към Естония, Израел, Русия, Словения и Чили да започнат обсъждане на условията за членството им в организацията. По-късно са подготвени и т.нар. пътни карти за тези страни. Паралелно се дискутира евентуалното членство и на Бразилия, Индия и Китай.

Условия за участие на страни, които не са членки в дейността на работните органи[редактиране | редактиране на кода]

Участието на представители на трети страни в дейността на отделните работни органи на ОИСР е ограничено. Дейността се състои изключително от обмен на мнения и дискусии по вътрешната политика на страните членки в съответния сектор, представяне на проблемите в сектора и търсене на съвет и предложения от останалите страни членки в тези работни органи. Организацията се стреми да ограничи всякакво излишно присъствие и дискусиите да останат между партньорите. Предоставянето на една страна дори само на статут на наблюдател в отделен работен орган на ОИСР означава нейното пълноценно участие във всички дискусии, както и очакванията на партньорите ѝ за активен диалог и предоставяне на актуална и обективна информация за състоянието на сектора, трудностите по решаване на проблеми с нормативната уредба и др.

Процедура за присъединяване на нови страни към ОИСР[редактиране | редактиране на кода]

В ОИСР функционира механизъм за обстоен преглед ("peer review") на политиката и състоянието на страните-кандидатки за присъединяване, в рамките на който те следва да докажат, че се придържат към принципите, споделяни от страните членки: отворена пазарна икономика, демократичен плурализъм и зачитане на човешките права. Този преглед се основава на прозрачност, разясняване и самокритика. След като страната-кандидат изрази своето желание да се присъедини към организацията и страните членки бъдат убедени, че тя е показала своите възможности да стане член, Съветът на ОИСР започва формална процедура за присъединяване. Целта на процедурата е да се гарантира, че страната-кандидат действително е готова да приеме всички задължения, произтичащи от членството. По време на разглеждането на кандидатурата на страната в отделните Комитети, тя следва да представи на Съвета декларация, съдържаща всички правни и политически ангажименти, които е готова да поеме. Декларацията и резултатите от направените обсъждания са от решаващо значение за окончателното решение. Съветът взима окончателно решение дали да покани страната-кандидат да се присъедини към ОИСР, въз основа на съгласие от всички страни членки и след задълбочена оценка на Секретариата и на многобройните комитети. Споразумението за присъединяване се подписва от страната-кандидат и от ОИСР и се внася за одобрение от Парламента на страната-кандидат. Членството влиза в сила след депозиране на документите за присъединяване пред френските власти, които са депозитари по Конвенцията за създаване на ОИСР.

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

ОИСР се финансира от вноски на страните членки, тоест от данъците в съответните държави. Централният бюджет (по данни от 2008 година: 343,000,000 евро) се определя от икономическата сила на дадената държава член. С вноска от 25% САЩ са най-големият финансов стимулатор на организацията, следвани от Япония с 16%, Германия – 9%. Швейцария и Австрия имат вноска от 1,5% и от 1,1% от централния бюджет на организацията. В допълнение към това държавите биха могли чрез допълнителна инициатива да финансират допълнителни проекти. По този начин е образувана и Международната програма за оценка на образователните достижения на учещите се (Programme for International Student Assesment), известна под съкращението PISA.

Членове на ОИСР[редактиране | редактиране на кода]

  Членове на ОИСР  Започнати или обещани преговори за присъединяване  Очакван интерес за присъединяване

През 1960-те съставът и географските рамки на ОИСР се разширяват, и днес организацията включва 34 държави, в това число повечето държави са членове на ЕС. В работата на организацията също взима участие като отделен член Европейската комисия (орган на Евросъюза).

Дялът на страните-членки на ОИСР е около 60 % от световния БВП.

Държави, за които не е посочена дата на присъединяване към ОИСР, стават нейни членове през 1961.

ОИСР осъществява обширна аналитична работа, изработва препоръки за страните-членки и служи за платформа за организиране на многостранни преговори по икономически проблеми.

Значителна част от дейността на ОИСР е свързана с противодействие на прането на пари, укриване на данъци, корупция и подкуп. При участието на ОИСР са изработени някои механизми, предназначени да сложат край на практикуването от редица държави на т.нар. "данъчен оазис".

Планове за разширяване на организацията[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. молба за прием в ОИСР подават постсъветските страни: Русия, Естония, Латвия и Литва. ОИСР отговаря с отказ.

През юли 2005 генералният секретар на ОИСР Доналд Джонсън в интервю на вестник Файненшъл Таймс отправя призив да бъде приета КНР, понеже, по негово мнение, встъпването в ОИСР на големи развиващи се страни е необходимо, ако организацията иска да остане ефективна структура, оказваща влияние върху формирането на глобалната икономика: «Китай е най-големият производител на стомана в света и оказва сериозно влияние върху другите международни пазари на суровини.Тази страна може да стане най-мощната икономика в света". Джонсън призовава да бъдат изключени политическите характеристики на страните при разглеждане на въпросите за разширение на ОИСР: "Ние сме икономическа организация, и ние трябва да се занимаваме с икономическите въпроси. В миналото сме имали диктатури в ОИСР - Португалия и Испания,налагало ни се е да имаме допир и с военния режим в Гърция". Китай получава покана за участие в провежданото от ОИСР изследване на неговата икономика, което обикновено е първата крачка преди встъпване в организацията.

На 16 май 2007 година след обобщаването на двудневната среща на ОИСР в Париж за началото на переговорите за членство в Организацията са поканени: Естония, Словения, Израел и Чили, и през 2010 г. всички тези държави стават членове на ОИСР. За преговори за възможно разширение на ОИСР са поканени Бразилия, Китай, Индия, Русия, Индонезия и ЮАР.[4]

ОИСР публикува отчети за 40 страни на всеки две години, и тези отчети включват широк анализ на състоянието на икономиките на страните-участнички. Те съдържат обективни научни данни и предложения.

В резултат на изследванията Турция се признава за страна с най-силна икономика в ОИСР през 2010 година,което се озвучава от Генералния Секретар на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) Анхел Гуриа на 14 септември 2010 година.

Черен списък[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на ФАТФ (Financial Action Task Work), ОИСР също води свой списък със страни, които осъществяват недобросъвестна данъчна конкуренция. В списъка с несътрудничащи данъчни пристанища са [1] Андора, Лихтенщайн и Монако.

На 2 април 2009 година за срещата на Г-20 (Групата на двайсетте) ОИСР подготовя Текущ доклад [2] за юрисдикциите, наблюдавани от глобалния форум на ОИСР по имплементиране на данъчни стандарти, приети на международно ниво.

Съгласуват се на международно ниво данъчни стандарти, разработени от ОИСР в сътрудничество със страни, не членуващи в организацията, които се утвърждават на Срещата на министрите на финансите на Г-20 в Берлин през 2004 година. Тези стандарти предвиждат обмяна на информация при запитване по различни данъчни въпроси за администриране и принуждаване към спазване на националното данъчно законодателство независимо от положенията му за защита на частна информация или банкова тайна за данъчни цели.Те също предвиждат разширени механизми за защита на конфиденциална информация, която става достъпна в процеса на обмяна.

В този доклад ОИСР разделя всички държави на три категории:

  • Юрисдикции, които в достатъчна степен са приложили данъчните стандарти, приети на международно ниво:

Австралия, Аржентина, Барбадос, Великобритания, Унгария, Американските Вирджински острови, Германия, Гърнси ( владение на Великобритания), Гърция, Дания, Джърси ( владение на Великобритания), Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Китай (освен Хонконг и Макао), Република Корея, Мавриций, Малта, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединени Арабски Емирства, Остров Ман, Полша, Португалия, Руска Федерация, Сейшелски Острови, Словакия, Съединени Американски Щати, Турция, Финландия, Франция, Швеция, Япония.

  • Юрисдикции, които поемат ангажимент да приемат данъчните стандарти, утвърдени на международно ниво, но все още не са ги приложили напълно:

Данъчни пристанища:

Ангуила (задморска територия на Великобритания), Андора, Антигуа и Барбуда, Аруба (територия в състава на Нидерландия), Бахамските острови, Бахрейн, Белиз, Бермудските острови (задморска територия на Великобритания), Британските Вирджински острови (задморска територия на Великобритания), Вануату, Гибралтар (задморска територия на Великобритания), Гренада, Доминика (Съдружество Доминика), Кайманови острови (задморска територия на Великобритания), островите Кук, Либерия, Лихтенщайн, Маршалови острови (от 1986 година са в свободна асоциация със САЩ), Монако, Монсерат (задморска територия на Великобритания), Науру, Нидерландски Антилски острови (територия в състава на Нидерландия), Ниуе, Панама, Самоа, Сан Марино, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Търкс и Кайкос (задморска територия на Великобритания).

Други финансови центрове:

Австрия, Белгия, Бруней, Гватемала, Люксембург, Сингапур, Чили, Швейцария.

  • Юрисдикции, които отказват да приемат данъчните стандарти, утвърдени на международно ниво:

Коста Рика, Малайзия (Лабуан), Уругвай (има информация, че след определени възражения на 06.04.2009 ОИСР изключва от списъка Филипините.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Организация экономического сотрудничества и развития“ и страницата „Organisation for Economic Co-operation and Development“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]