Маршалови острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Маршалови острови
Republic of the Marshall Islands
      
Девиз: Accomplishment through joint effort
(„Постижения чрез обединени усилия“)
Химн: Forever Marshall Islands
Местоположение на Маршаловите острови
Местоположение на Маршаловите острови
Столица Маджуро
Най-голям град Маджуро
Официален език
Религия християнство
Демоним маршалец
Климат тропичен
Управление
Форма унитарна парламентарна република
• Президент Дейвид Кабуа
• Говорител Кенет Кеди
Организации ООН
История
Независимост от САЩ
• Самоуправление 1979 г.
• Спогодба за свободно сдружаване 21 октомври 1986 г.
География
Площ ‍
• Общо 181,43 km2 (189-о)
• Води (%) незначителен
Население ‍
• 2018 Повишение 58 413 (211-то )
• оценка, 2011 53 158
• Гъстота 293 души/km² (28-о)
• Градско нас. 77,8% (52-ро)
Икономика
БВП (ППС) ≈ 2019
• Общо 215 млн. щ.д.
• На човек 3789 щ.д.
БВП (ном.) ≈ 2019
• Общо 220 млн. щ.д.
• На човек 3866 щ.д.
ИЧР (2018) Повишение 0,698
среден · 117-о
Прод. на живота 73,9 години (91-во)
Детска смъртност 31,8/1000 (108-о)
Валута Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона MHT (UTC+12)
Формат на датата ММ/ДД/ГГГГ
Автомобилно движение дясно
Код по ISO MH
Интернет домейн .mh
Телефонен код +692
ITU префикс жфоа
Република Маршалови острови в Общомедия

Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия. Намира се около екватора, в Тихия океан, в часова зона UTC+12 (първата зона на запад от Линията за смяна на датата). Населението на островната република е 53 158 души (по преброяването през 2011 г.), населяващо над 29 коралови атола[1], състоящи се от 1156 отделни острови.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост.

Предколониален период[редактиране | редактиране на кода]

За първия от тези периоди, обхващащ предколониалното минало на архипелага, са известни малък брой исторически факти. Микронезийците са първата група от хора, която се заселва на островите и им дава наименованието Aelon Kein Ad, което преведено на български означава „Наши острови“ [2]. Според научни изследвания, първите хора стъпват на архипелага около 20 век пр. Хр., но тези изследвания са съпътствани от известна доза противоречия.

Чрез Тордесиляския договор от 1494 г., Испания получава право върху всички територии, разположени в Микронезия, включително и тези на Маршаловите острови. Самите острови стават известни на европейците на 21 август 1526 г., когато испанският мореплавател Алонсо де Саласар открива атола Бокак (Таонги). Алваро де Сааведра е следващият испански мореплавател, който достига Маршаловите острови на 29 декември 1527 г. Скоро след това, недалеч от тях, де Сааведра намира последния си покой. През следващите два века интересът на испанците към островите е минимален, а единствените други кораби, които достигат островната група, са един холандски и един британски. Техните посещения остават без значителни последствия.

На 25 юни 1788 г. британските транспортни кораби „Скарбъроу“ и „Шарлът“ достигат атолите Мили и Нокс (или Надикдик). „Скарбъроу“ е командван от капитан Джон Маршал, а „Шарлът“ – от капитан Томас Джилбърт. И двата кораба транспортират затворници за Нов Южен Уелс, но през следващите пет дни те плават покрай източните краища на островната група, откривайки атолите Арно, Маджуро, Аур, Малоелап, Ерикуб и Вотие. След 1788 г. архипелагът се превръща в редовна дестинация за британските кораби, а скоро след тях островите влизат в полезрението на американския и руския флот. По-късно архипелагът и републиката, разположена на него са именувани на капитан Джон Маршал.

Немски период[редактиране | редактиране на кода]

През 60-ге години на XIX в. на островите започват да се появяват първите германски преселници и търговци. Германски търговски компании започват да развиват усилена търговия с копра и други стоки от островите. До 1885 г. островите са анексирани от Германия, независимо от протестите от страна на Испания.

Японски период[редактиране | редактиране на кода]

В годините на Първата световна война, през септември 1914 г. Япония окупира голяма част от Микронезия, в т.ч. и Маршаловите острови. През 1920 г. Япония официално е призната за управител на островите по мандата на Лигата на нациите и ги владее до края на Втората световна война, когато са освободени от американските войски.

Американски период[редактиране | редактиране на кода]

След като през 1945 г. САЩ окупират островите, ООН ги предоставя на тях като Подопечна територия на Тихоокеанските острови. Скоро след това (през 1946 г.) на атола Кваджалейн е постреона стратегическа военна база на САЩ, от където се осъществява контрол за изпитание на ядрени оръжия на атолите Бикини и Ениветок до 1958 г.

През 1979 архипелагът получава ограничена автономия, а през 1986 г. със САЩ е подписан Договор за свободна асоциация.

Независимост[редактиране | редактиране на кода]

С подписания през 1986 г. Договор за свободна асоциация, САЩ де факто признават независимостта на Република Маршалови острови, а от своя страна новата държава предоставя правото на САЩ да запазят на нейна територия своите военни бази и персонала им. Отбраната на страната е задължение на САЩ. През 1990 г. независимостта на Маршаловите острови е призната и от ООН.

Договорът за асоциация между Маршаловите острови и САЩ от 1986 г. е изтекъл през 2001 г. След двегодишни преговори, през 2003 г. той отново е преподписан от двете страни.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Глава на държавата и правителството е президентът. Законодателната власт принадлежи на Парламант, съставен от 33 депутати, избирани за 4 години, които избират президент с 4-годишен мандат. Има и палата на вождовете в състав от 12 души. Парламентът се намира в Далап, а Дарит е развиващ се жилищен район. Въоръжени сили – 540 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Маршаловите острови
Средни стойности за температура (в червено) и валежи (в синьо) измерени на Маджуро

Маршаловите острови са съставени от две почти паралелни островни вериги, носещи наименованията Ратак и Ралик. Ратак е източната верига от острови и наброява 14 добре оформени атола и 2 малки изолирани острова. Името на веригата означава „Изгрев“. Островната верига Ралик е разположена на запад и наброява 15 атола и 3 острова. Името и съответства на „Залез“, и не се различава съществено по структура от Ратак. Най-големият атол е Кваджалейн, който е и един от най-големите атоли в света с площ от 6,3 км2 на сушата, а на целия атол – 839,3 км2.

Към островната група общо принадлежат над 1150 коралови острова и малки островчета, които се разпростират върху обща площ от 1 900 000 кв. км, разположена в западната част на Тихия океан. Основната площ на островите е разпределена между 29 атола и 5 изолирани малки острова, като само 23 от тях са обитаеми.

Климатът е тропичен – влажен и горещ, а дъждовният период продължава от май до юни. От време на време архипелагът бива връхлетяван от тайфуни. Средна годишна температура 28 °C, валежи – от 2000 до 4000 мм годишно. Растителността е представена главно от мангрови гори.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • Население – 61 963 жители (2007 г.). Две трети от населението на Маршаловите острови живее на атола Маджуро, който е главният атол на архипелага, и островчето Ебейе, което е част от атола Кваджелейн. Останалите острови са рядко населени, а някои са напълно необитавани.
  • Гъстота – 341 жители на км2.
  • Естествен прираст – 30.
  • Средна продължителност на живота – мъже 63 години, жени 66 години.
  • Етнически състав – маршалци (микронезийци) 98,6%, други 1,4%.
  • Официални езици – маршалски и английски.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 9%.
  • Религиозен състав – християни 98,9% (протестанти 56,3%, католици 43,7%), други 1,1%.
  • Градско население – 72%.
  • Столицата на Маршаловите острови е разположена на атола Маджуро. Атолът е съставен от 64 малки островчета, като общото им население, което достига около 23 676 души, е концентрирано на три от тях – Далап, Улига и Дарит с общо население от 21 хил. жители.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Две групи острови – Ратак 15 района и Ралик 18 района.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основа на икономиката е риболовът и отглеждане на кокосови палми, хлебно дърво и таро. Добиват се фосфати. Износът се състои от кокосово масло, копра, корали, риба и фосфати, но се налага страната да внася голяма част други стоки. Наемът, който САЩ плащат за военната си база на остров Кваджалейн, заедно с американските помощи, осигуряват значителна част от приходите на страната. Около 1/10 от трудоспособното население е заето в туризма. Улига е център на банковата и туристическата дейност. Годишно страната се посещава от 9 хил. туристи. Съотношението между секторите селско стопанство-промишленост-обслужване е 15:13:72.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Marshall Islands Geography. // CIA World Factbook.
  2. ↑ www.rmiembassyus.org, архив на оригинала от 18 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071218193021/http://www.rmiembassyus.org/History.htm, посетен 18 декември 2007 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маршалови_острови&oldid=10805104“.