Северни Мариански острови
 |
| Северни Мариански острови Sankattan Siha Na Islas Mariånas | |
| Островни територии на САЩ | |
  | |
| Химн: Gi Talo Gi Halom Tasi | |
_(small_islands_magnified).svg) Местоположение на Северните Мариански острови | |
| Страна |  САЩ |
|---|---|
| Столица | Сайпан |
| Най-голям град | Сайпан |
| Площ | 464 km²[1][2] |
| Население | 47 329 души[3] (2020 г.) 102 души/km² |
| Острови | 16 (5 населени) |
| Държавен глава | президентът на САЩ |
| БВП (2016 г.) | 1,05 млрд. евро 21 430 евро/човек |
| Езици | английски, чаморо |
| Часова зона | ChST (UTC+10) |
| Телефонен код | +1 – 670 |
| Пощенски код | MP |
| Интернет домейн | .mp |
| ISO 3166-2 | MP, US-MP |
| Официален сайт | gov.mp |
| Северни Мариански острови в Общомедия | |
Северните Мариански острови (на английски: Northern Mariana Islands) е свободно присъединила се територия към САЩ, намираща се в западната част на Тихи океан.
История
[редактиране | редактиране на кода]Островите са открити от експедицията на Фернандо Магелан на 6 март 1521 г. Там аборигените чаморо, които са живели в примитивнообщинска система, откраднали лодка от испанците, а Магелан нарекъл островите Лас Ислас де лос Ладронес – Островите на крадците или Островите на разбойниците.
Въпреки че тези острови са претендирани от Испания още през XVI век, испанците започват да установяват практически контрол над тях едва през 1668 г. Испански йезуитски монаси акостират там, преименувайки островите на Мариански в чест на кралица Мариана Австрийска и започвайки покръстването на местното население. Това предизвиква ожесточена съпротива от страна на местните и в резултат на това почти цялото мъжко население на островите е унищожено от испанските войници, придружаващи монасите. Населението на Марианските острови впоследствие се увеличава отново поради потомството на местни жени от испански войници и монаси.
Испанските колонисти не постигат практически никакъв напредък на островите, но в края на XIX век Германия проявява силен интерес към тихоокеанските територии. В резултат на това, с договор от 12 февруари 1899 г., Германия закупува Марианските острови от Испания за еквивалента на 4,5 милиона долара (без Гуам, най-големият и най-южен остров от Марианския архипелаг, който е анексиран от САЩ).
Германците започват да създават плантации на островите, но управлението им е краткотрайно: по време на Първата световна война Марианските острови (както и съседните Каролински и Маршалови острови, също закупени от Германия от Испания през 1899 г.) са окупирани от Япония, която ги получава като мандат от Лигата на нациите съгласно Версайския договор.
Японците активно развиват плантации от захарна тръстика на островите, както и кокосови палми, тютюн и цитрусови плодове, и провеждали целенасочена политика на заселване на островите с японци и насилствена асимилация на аборигените (включително чрез насилствено физическо кръстосване на жени аборигенки с японски заселници).
По време на Втората световна война американските войски превземат Марианските и други тихоокеански острови, а след войната японските заселници са депортирани в Япония. Каролинските, Маршаловите и Марианските острови са прехвърлени под попечителство на САЩ с решение на ООН през 1947 г.
Общността на Северните Мариански острови е създадена през 1976 г. по време на разделянето на Тихоокеанската територия под доверително управление на ООН. За разлика от Маршаловите и Каролинските острови, Марианските острови избират да се откажат от националния си суверенитет, избирайки вътрешно самоуправление в рамките на САЩ.
На 9 януари 1978 г. влиза в сила Конституцията на Общността на Северните Мариански острови, а на 4 ноември 1986 г. влиза в сила окончателното споразумение за политическия статут на Северните Мариански острови в рамките на САЩ.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Законодателната власт е представена от Законодателно събрание от 9 члена и Палата на представителите от 18 души. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран от населението за 4 години. Въоръжени сили няма.
География
[редактиране | редактиране на кода]Страната има площ от 477 km². Разположена е в западната част на Тихия океан на Марианския архипелаг, състоящ се от 16 острова, от които само 5 населени. Простират се като леко изпъкнала на изток дъга от север на юг на 480 km, между 14° – 21° с.ш. и 143° – 146° и.д.[4]
| Название на остров (алтернативно название) (английско название) |
Площ, km² | Население (2010 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| остров Агрихан (Agrihan) | 43,51 | 9 | Гонсало Гомес Еспиноса (май-юни 1522), Бернардо де ла Торе (неизв.-1543) (август-септември 1543, вторично) | |
| остров Агуихан (Aguijan) | 7,09 | необитаем | Луис Моралес (1688) | |
| остров Аламаган (Alamagan) | 11,12 | 6 | Луис Моралес (1688) | |
| остров Анатахан (Anatahan) | 31,21 | необитаем | Бернардо де ла Торе (август-септември 1543), Джордж Ансън (1697 – 1762) (27 август 1742, вторично) | |
| остров Асунсион (Asuncion) | 7,31 | необитаем | Гонсало Гомес Еспиноса (май-юни 1522) | |
| остров Гугуан (Guguan) | 3,87 | необитаем | Луис Моралес (1688) | |
| о-ви Мауг (Maug Islands), 3 острова | 2,13 | необитаеми | Гонсало Гомес Еспиноса (май-юни 1522) | |
| остров Паган (Pagan) | 47,23 | необитаем | Луис Моралес (1688) | |
| остров Рота (Барпана, Лута) (Rota, Barpana, Luta) | 85,38 | 2527 | Фернандо Магелан (март 1521) | |
| остров Сайпан (Saipan) | 115,39 | 48 220 | Луис Моралес (1688), Джордж Ансън (27 август 1742, вторично) | |
| остров Сариган (Sarigan) | 4,97 | необитаем | Бернардо де ла Торе (август-септември 1543) | |
| остров Тиниан (Буена Виста) (Tinian, Buena Vista) | 101,01 | 3136 | Луис Моралес (1688), Джордж Ансън (27 август 1742, вторично) | |
| остров Фаральон де Мединиля (Farallon de Medinilla) | 0,85 | необитаем | Бернардо де ла Торе (август-септември 1543) | |
| остров Фаральон де Пахарос (Уракас) (Farallon de Pajaros, Uracas) | 2,55 | необитаем | Луис Моралес (1688) |
Северната част на островите (Фаральон де Пахарос, Асунсион, Паган, Сариган и др.) представляват върхове на вулкански конуси (има и действащи вулкани) с височина до 965 m на остров Агрихан), а южната, включваща най-големите острови – Сайпан (115,39 km²), Тиниан (101,01 km²) и Рота (85,38 km²) са с коралов и вулканичен произход. 2/3 от повърхността на остров Сайпан е заета от хълмове с височина до 474 m, а малки равнини са разположени по северното и западното крайбрежие. Остров Тиниан има платообразен релеф, а на остров Рота се извисява вулканичен конус с височина до 491 m. Бреговата линия на всичките острови е 142 km. На островите се разработват находища на фосфорити, сяра, желязна и манганова руда. Климатът е тропичен, мусонен, със средна годишна температура 26°С и годишна сума на валежите 1800 – 2100 mm. Влажният сезон продължава от юли до октомври, когато често явление са тайфуните. Наветрените склонове на планините и възвишенията са покрити с вечнозелени тропически гори, а подветрените са заети от савана. Местното население отглежда захарна тръстика, кокосова палма, банани, памук, цитруси. Развито е животновъдството и риболова.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Население – 90 хил. ж. (2007 г.).
- Гъстота –182,4 ж./km².
- Естествен прираст – 21.
- Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 74 години.
- Етнически състав – чаморо 97,9%, други 2,1%.
- Официални езици – английски и чаморо.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 15%.
- Конфесионален състав – християни 98,6% (от тях католици 93,7%, протестанти 6,3%), други 1,4%.
- Градско население – 55%.
- Административен център – Гарапан (5 хил. ж.).
- По-големи градове – Сан Антонио (6 хил. ж.), Сан Висенте (6 хил. ж.). Всички градове са на о. Сайпан, където живее 90% от населението.
- Административно деление – 4 окръга.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Основен отрасъл в икономиката на страната е туризмът (525 хил. туристи годишно). Отглеждат са кокосова палма, захарна тръстика, хлебно дърво, кафе, домати, пъпеши. Силно развит риболов и рибопреработване (главно риба тон). 360 km шосейна мрежа, жп линии няма. Парична единица – долар на САЩ. Брутен вътрешен продукт на глава от населението – 12 500 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 18:11:71.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nord-Marianene // Посетен на 7 декември 2022 г.
- ↑ northern-mariana-islands // CIA World Factbook. Посетен на 8 декември 2022 г.
- ↑ www.census.gov // Посетен на 29 август 2022 г.
- 1 2 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Марианские острова, т. 15, стр. 392
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010, стр. 480.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966.
| |||||||||||
| |||||||||||
|
