Атол Джонстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атол Джонстън
Johnston Atoll
Знаме
      
Герб
Johnston Atoll satellite map.jpg
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Акватория Тихи океан
Площ 2,67 km²
Население 0 души (2007)
0 души/km²
Най-висока точка 10 m н.в.
Часова зона UTC-10
Pacific Ocean laea relief location map.jpg
16.75° с. ш. -169.5167° и. д.
Местоположение в Тихи океан
Атол Джонстън в Общомедия

Атол Джонстън (на английски: Johnston Atoll) е отвъдморска територия на САЩ. Тя е национално убежище за дивата природа и публичният достъп към нея е забранен. Ограниченият достъп за нуждите на управлението се упълномощава от американските военновъздушните сили.

В продължение на почти 70 години атолът е под контрола на въоръжените сили на САЩ. През това време той се използва като военноморско депо за презареждане на гориво, военновъздушна база, полигон за изпитания на ядрени и биологични оръжия, тайна ракетна база и място за съхранение и изхвърляне на химическото оръжие Агент Ориндж. Тези дейности са замърсили района на атола, а усилията по изчистването и мониторинга му продължават и до ден днешен.

Атол Джонстън е един от най-изолираните атоли на Земята.

География[редактиране | редактиране на кода]

Джонстън е изоставен атол с площ от около 1300 хектара, разположен на 1390 km югозападно от Хаваи и се счита като част от Малките далечни острови на САЩ.[1] Атолът се намира върху коралова платформа и включва четири острова. Джонстън (или Калама за хавайците) и Санд са уголемени естествени острови, докато Акау (Север) и Хикина (Изток) са изкуствени острови, образувани чрез коралово драгиране.[1] Към 1964 г. операциите по драгиране вече са увеличили площта на остров Джонсън до 241 ha от първоначални 19 ha и са увеличили площта на Санд от 4,0 до 8,9 ha, а освен това са създали два нови острова с площи 10,1 ha (Север) и 7,3 ha (Изток).[2]

Четирите острова имат обща площ 2,67 km2.[1] Поради наклона на атола, голяма част от рифа в югоизточната си част е затънал. Въпреки че не е напълно обграден от рифов гребен, атолът има такъв в северозападната си част, който е образувал плитка лагуна с дълбочина от 3 до 10 m.

Климатът е тропичен и като цяло сух. Североизточните пасати са редовни, а температурното колебание между сезоните е малко.[1] На островите расте ниска растителност и палми. Източници на прясна вода няма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ненаселеният атол е открит през 1796 г. от американски кораб, който засяда при него. През 1807 г. са забелязани отново от английски моряк, но остават ничия земя до 1858 г., когато едновременно САЩ и Хавайското кралство предявяват претенции към него. Залежите от гуано на островите се експлоатират до началото на 20 век.[3]

През 1926 г. атолът е обявен за убежище за птици и поставен под администрацията на американския Департамент за селско стопанство. През 1934 г. е прехвърлен на американските военноморски сили. Към 1941 г. на острова вече е построено летище, чиято писта заема почти цялата дължина на остров Джонстън. С течение на годините, военните уголемяват островите Джонстън и Санд чрез драгиране и нивелиране. Освен това, те създават два нови изкуствени острова.[3]

През 1948 г. Джонстън е прехвърлен на военновъздушните сили, като до 1962 г. той се свързва с провеждането на опити с ядрени оръжия на голяма надморска височина и в космоса. Освен това, от острова се изпробват метеорологични ракети, балистични ракети (Тор) и противоспътникови оръжия. След поредица от неуспешни опити, които замърсяват атола с плутоний и америций, ядрените изпитания на полигона са прекратени. През 1965 г. на атола се провеждат поредица от опити с биологични оръжия, като срещу американски кораби са разпръсквани патогени с цел да се изследва уязвимостта им, защитата им и обеззаразяването им. След 1971 г. тук започват да се складират химически оръжия. През 1990-те години на острова работи съоръжение за изгаряне на химическите оръжия, след което всичките съоръжения са демонтирани, а военният персонал е изтеглен обратно. Течовете от варелите с химическото оръжие от Виетнамската война Агент Ориндж са замърсили атола с 2,3,7,8-тетрахлородибензодиоксин. През 2004 г. атолът вече не се счита за военна база и е превърнат в природно убежище.[3]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Прираст на населението
Година Население
19701007
1980327−67,5%
1990173−47,1%
20001100+535,8%
2004396−64,0%
2005361−8,8%
200640−88,9%
20070−100,0%

Атол Джонстън никога не е имал коренно население. През втората половина от 20 век на атола се намират средно по 300 американски военни и 1000 цивилни изпълнители по всяко време.[1]

До атола е прекарана телефонна линия чрез подводен океански кабел през 1960-те години. През 1993 г. той вече се обслужва от сателитна станция. Икономическата дейност на атола е ограничена до предоставянето на услуги за американските военни и цивилния персонал. Джонстън получава редовни доставки с кораб. Базата се захранва от шест 2,5-MW електрогенератора с дизелови двигатели.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Около 300 вида риба са идентифицирани сред рифовете и околните води на атола. Той се посещава и от зелени морски костенурки и хавайски тюлени монаси. Сред птиците, които се размножават на атола, са: булверов буревестник, тихоокеански буревестник, червеноопашат фетон, белокорем рибояд, червенокрак рибояд, синьолик рибояд, голяма фрегата, саждена рибарка, магеланова чайка, черно ноди, Puffinus nativitatis, Phaethon lepturus, Onychoprion lunatus и Gygis alba. Посещава се от прелетни птици, сред които: сибирска булка, камъкообръщач, трипръст брегобегач, Numenius tahitiensis и Tringa incana.[4] Макар и рядко, водите на атола се посещават и от гърбати китове и клюномуцунести китове на Кювие.[5][6]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е United States Pacific Island Wildlife Refuges. // Посетен на 17 септември 2014.
  2. Johnston Atoll, About the Refuge. // Fish and Wildlife Service. Посетен на 17 септември 2014.
  3. а б в Johnston Atoll. // Encyclopædia Britannica, 18 декември 2014. Посетен на 16 април 2020.
  4. U.S. Fish and Wildlife Service. 1995. Bird list of Johnston Atoll National Wildlife Refuge.Version 30DEC2002
  5. Johnston Atoll Chemical Agent Disposal System: Storage and Disposal of the European Munition Stock Pile: Environmental Impact Statement, vol. 2, 1990, p. 86
  6. Mammals – Johnston Atoll – U.S. Fish and Wildlife Service. //