Френска Полинезия
| Френска Полинезия Polynésie François | |
|---|---|
| — владение на Франция — | |
| Девиз: Liberté, égalité, fraternité („Свобода, равенство, братство“) | |
| Химн: La Marseillaise | |
.svg) Местоположение на Френска Полинезия | |
| География и население | |
| Площ | 4167 km² |
| Води | 12% |
| Климат | тропичен субекваториален |
| Столица | Папеете |
| Най-голям град | Фааа |
| Официален език | |
| Религия | християнство |
| Демоним | френски полинезиец |
| Население (2020) |  295 121(на 181-во място) |
| Население (2017) | 275 918 |
| Гъстота на нас. | 66,2 души/km² (на 130-о място) |
| Градско нас. | 62% (на 93-то място) |
| Управление | |
| Форма | Зависима територия |
| Президент | Еманюел Макрон |
| Президент | Едуард Фрич |
| Организации | ООН |
| История | |
| Протекторат | 1842 г. |
| Територия | 1946 г. |
| Икономика | |
| БВП (ном., 2018) | 6,163 млрд. щ.д. |
| Прод. на живота | 76,1 години (на 63-то място) |
| Детска смъртност | 4,5/1000 (на 70-о място) |
| Валута | Тихоокеански франк (XPF) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC-10, -9:30, -9 |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | PF; FR-PF |
| Интернет домейн | .pf |
| Телефонен код | +689 |
| Френска Полинезия в Общомедия | |
Френска Полинезия (на френски: Polynésie française; на таитянски: Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 km2:
- Тубуай (Австралски острови) – площ 174 km2, население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
- Туамоту – площ 810 km2, население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;
- Дружествени острови – площ 1647 km2, население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;
- Маркизки острови – площ 1274 km2, население 8632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;
- Гамбие (Мангарева) – площ 31 km2, население 1337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.
Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.
География[редактиране | редактиране на кода]
Островите са с вулканичен произход (високи над 1000 m) – най-висок връх – Орохена (2241 m) на о. Таити и коралови, с височина няколко метра. Климат – тропичен, на север субекваториален, влажен, със средногодишна температура 27 °C и валежи 2500 – 3000 mm.
Население[редактиране | редактиране на кода]
През 2017 г. населението възлиза на 275 918 жители. Гъстота – 67,7 д./km2. Естествен прираст – 22. Етнически състав – таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици – френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 9%. Конфесионален състав – християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението – Дружествени о-ви – 87,8%, Туамоту и Гамбие – 6,5%, Тубуай – 2,4%, Маркизки о-ви – 3,3%. По-големи градове – Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбие, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.
История[редактиране | редактиране на кода]
Островите са заселени с полинезийци през I в. сл. Хр. През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания, а през 1958 г. стават задморска територия на Франция – Френска Полинезия.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 km пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 km северно от о-в Моореа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010 г.
| ||||||||||||||||||||||||
| |||||
|
