Таити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таити
Tahiti
Бреговата ивица на Таити.
Страна Франция
Адм. единицаДружествени острови
АкваторияТихи океан
Площ1045 km²
Население183 645 души (2012)
176 души/km²
Най-висока точка2241 (връх Ороена) m н.в.
-17.6667° с. ш. -149.4667° и. д.
Местоположение в Тихи океан
Таити в Общомедия

Таити (на френски: Tahiti) е най-големият остров във Френска Полинезия. Намира се в архипелага Дружествени острови в южната част на Тихия океан. Географските му координати са 17°37′ ю.ш. 149°26′ з.д. Тук живеят 170 000 души (2002), което го прави най-многолюдния остров във Френска Полинезия. Столица на Таити е Папеете и тя се намира в северозападната част на острова. Старото име на Таити е Отахеите.

География[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Таити.

Таити е най-големият от всичките 115 острова и атола във Френска Полинезия с обща площ 1048 km2 и дължина 45 km. Най-високата точка на Таити е връх Ороена (2241 m). Състои се от два планински масива – Таити Нуи („голямо Таити“, разположен в северозападната част) и Таити Ити („малко Таити“, в югоизточната), свързани чрез провлак, широк 2 km. От двата дяла Таити Нуи е значително по-развитият. Островът е с вулканичен произход изграден от базалти и обкръжен от коралови рифове. Климатът е тропичен, морски. Дъждовният сезон е от ноември до април, с годишна сума на валежите 1500 mm. Склоновете на планините са обрасли с гъсти и влажни тропични гори. В крайбрежните тесни равнини се отглеждат кокосови палми, банани, захарна тръстика, ванилия, ананаси, таро, ямс, батати. В крайбрежните води местното население лови риба и бисерни миди.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Полинезийското заселване на островите се датира между 300 и 800 г., като преселниците идват от архипелазите Тонга и Самоа. За първи път островите са забелязани през 1606 г. от испански корабоплаватели, но първото посещение на европейци е едва през 1767 г.

Най-важният европейски мореплавател, изследвал Таити, е френският капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. Силно впечатление в Европа направили описанията на архипелага, което в духа на тогавашната епоха Таити е представено като райско място, на което хората живеят просто и щастливо, далеч от покварата на цивилизацията. Островът е посетен и описан и от капитан Джеймс Кук през 1769.

След идването на европейците, докъм края на XVIII век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка. През 1842 над архипелага е установен френски протекторат, а през 1880 кралят на Таити приема установяването на френско управление. И до днес Таити е територия на Франция.

Известен факт е, че на острова е творил и живял известният художник Пол Гоген.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Община Население Площ, km2 Гъстота, д/km2 Подобщини Бележки
Аруе 9494 21,45 443 Най-голямата община (по население) в Таити и във Френска Полинезия
Фаа 29 781 34,2 871
Хитиа О Те Ра 8691 218,2 40 Хитиа, Махаена, Папеноо, Тиареи Административният център на общината е в Хитиа
Маина 14 356 51,6 278 Близо до река Папеноо
Паеа 12 084 64,5 187
Папара 10 630 92,5 115
Папеете 26 050 17,4 1,497 Столица на Френска Полинезия и вторият по големина град
Пирае 14 551 35,4 411 Намира се между Папеете и Аруе
Пинауииа 25 399 75,9 335 Пинауииа е третият по големина град във Френска Полинезия
Теарапу-Изток 11 538 218,3 53 Афаахити, Фааоне, Пуеу, Таутира Отдалечен остров наречен Мехетиа също принадлежи на общината
Теарапу-Запад 7007 104,3 67 Теахупоо, Таохоту, Верао Разпростира се на повече от половината на полуостров Таити Ити
Тева И Ута 8591 119,5 72 Матееа, Папеари Административният център на общината е в Матееа

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Папеете.

Туризмът е сред най-важните отрасли, като особено голям човекопоток има по време на фестивала Хеива в Папеете. На този фестивал през юли се чества местната култура, както и превземането на Бастилията във Франция.

Таитянската валута, френският тихоокеански франк, (CFP, означаван също като XPF), е привързан към еврото (1 CFP = EUR 0,00838).

Индустралното отглеждане на таитянската перла (т. нар. „черна перла“) е значителен източник на приходи, като повечето от перлите се изнасят за Япония, Европа и САЩ. Таити също изнася ванилия, плодове, цветя, риба, кокосово масло, растителни масла за парфюмерийната индустрия и др.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

Университетът на Френска Полинезия се намира на остров Таити. Това е малък университет с 2000 студенти и 60 изследователи.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Въздушен[редактиране | редактиране на кода]

Faa'a International Airport се намира на 5 km от Папеете в община Фаа и е единственото международно летище във Френска Полинезия. Поради липсата на равен терен, вместо да се изравняват големи участъци от наклонена земеделска земя, летището е изградено предимно върху обработени земи на коралов риф точно до брега.

Международните дестинации като Оукланд, Ханга Роа, Хонолулу, Лос Анджелис, Париж, Сантяго де Чили, Сидни и Токио са обслужвани от Air France, Air New Zealand, Air Tahiti Nui, Hawaiian Airlines и LAN Airlines.

Полети във Френска Полинезия и Нова Каледония са обслужени от Aircalin, Air Moorea и Air Tahiti, последните две авиокомпании имат седалище на летището.

Ферибот[редактиране | редактиране на кода]

The Ferry Mo'orea работи от Папеете и отнема около 45 минути до Moorea. Други фериботи са Aremiti 5 и Aremiti 7 и тези два ферибота плават до Moorea за около половин час. Има и няколко фериботи, които превозват хора и товари през островите. Основният център за тези фериботи е Papeete Wharf.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Таити има магистрала, която се намира на западния бряг. Тази магистралата започва в Аруе и продължава през градската зона на Папеете. След това продължава по протежение на западното крайбрежие на Таити Нуи през по-малки селища. Магистралата се отклонява на изток към Таити Ити.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна част са таитяните от полинезийски произход, както и европейци и азиатци, предимно китайци. Таитяните са граждани на Франция и имат пълни граждански и политически права. На острова се говори на таитянски и френски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]