Таити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Таити
Tahiti
Hotelhibiscus.jpg
Бреговата ивица на Таити.
Karta FP Societe isl.PNG
Страна Flag of France.svg Франция
Адм. единица Дружествени острови
Акватория Тихи океан
Площ 1045 km²
Население 183 645 жители
176 души/km²
Най-висока точка 2241 m (връх Ороена)
Pacific Ocean laea relief location map.jpg
-17.6667° с. ш. -149.4667° и. д.
Местоположение в Тихи океан
Таити в Общомедия

Таити (на френски: Tahiti) е най-големият остров във Френска Полинезия. Намира се в архипелага Дружествени острови в южната част на Тихия океан. Географските му координати са 17°40′ ю. г. ш. 149°30′ и. г. д. Тук живеят 170 000 души (2002), което го прави най-многолюдния остров във Френска Полинезия. Столица на Таити е Папеете и тя се намира в северозападната част на острова. Старото име на Таити е Отахеите.

География[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Таити.

Таити е най-големият от всичките 115 острова и атола във Френска Полинезия с обща площ 1048 km² и дължина 45 km. Най-високата точка на Таити е връх Ороена (2241 m). Състои се от два острова – Таити Нуи („голямо Таити“, разположен в северозападната част) и Таити Ити („малко Таити“, в югоизточната), свързани чрез провлак. От двата дяла Таити Нуи е значително по-развитият. Островът е с вулканичен произход. Дъждовният сезон е през ноември-април.

История[редактиране | редактиране на кода]

Полинезийското заселване на островите се датира между 300 и 800 г. от н.е., като преселниците идват от архипелазите Тонга и Самоа. За първи път островите са забелязани през 1606 г. от испански корабоплаватели, но първото посещение на европейци е едва през 1767 г.

Най-важният европейски мореплавател, изследвал Таити, е френският капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. Силно впечатление в Европа направили описанията на архипелага, в които в духа на тогавашната епоха Таити е представено като райско място, на което хората живеят просто и щастливо, далеч от покварата на цивилизацията. Островът е посетен и описан и от капитан Джеймс Кук през 1769.

След идването на европейците, докъм края на 18 век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка. През 1842 над архипелага е установен френски протекторат, а през 1880 кралят на Таити приема установяването на френско управление. И до днес Таити е територия на Франция.

Известен факт е, че на острова е творил и живял известният художник Пол Гоген.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Община Население Площ, km2 Гъстота, д/km2 Подобщини Бележки
Аруе 9 494 21,45 443 Най-голямата община (по население) в Таити и във Френска Полинезия
Фаа 29 781 34,2 871
Хитиа О Те Ра 8 691 218,2 40 Хитиа, Махаена, Папеноо, Тиареи Административният център на общината е в Хитиа
Маина 14 356 51,6 278 Близо до река Папеноо
Паеа 12 084 64,5 187
Папара 10 630 92,5 115
Папеете 26 050 17,4 1,497 Столица на Френска Полинезия и вторият по големина град
Пирае 14 551 35,4 411 Намира се между Папеете и Аруе
Пинауииа 25 399 75,9 335 Пинауииа е третият по големина град във Френска Полинезия
Теарапу-Изток 11 538 218,3 53 Афаахити, Фааоне, Пуеу, Таутира Отдалечен остров наречен Мехетиа също принадлежи на общината
Теарапу-Запад 7 007 104,3 67 Теахупоо, Таохоту, Верао Разпростира се на повече от половината на полуостров Таити Ити
Тева И Ута 8 591 119,5 72 Матееа, Папеари Административният център на общината е в Матееа

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Папеете.

Туризмът е сред най-важните отрасли, като особено голям човекопоток има по време на фестивала Хеива в Папеете. На този фестивал през юли се чества местната култура, както и превземането на Бастилията във Франция.

Таитянската валута, френският тихоокеански франк, (CFP, означаван също като XPF), е привързан към еврото (1 CFP = EUR 0,00838).

Индустралното отглеждане на таитянската перла (т. нар. „черна перла“) е значителен източник на приходи, като повечето от перлите се изнасят за Япония, Европа и САЩ. Таити също изнася ванилия, плодове, цветя, риба, кокосово масло, растителни масла за парфюмерийната индустрия и др.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

Университетът на Френска Полинезия се намира на остров Таити. Това е малък университет с 2000 студенти и 60 изследователи.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Въздушен[редактиране | редактиране на кода]

Faa'a International Airport се намира на 5 km от Папеете в община Фаа и е единственото международно летище във Френска Полинезия. Поради липсата на равен терен, вместо да се изравняват големи участъци от наклонена земеделска земя, летището е изградено предимно върху обработени земи на коралов риф точно до брега.

Международните дестинации като Оукланд, Ханга Роа, Хонолулу, Лос Анджелис, Париж, Сантяго де Чили, Сидни и Токио са обслужвани от Air France, Air New Zealand, Air Tahiti Nui, Hawaiian Airlines и LAN Airlines.

Полети във Френска Полинезия и Нова Каледония са обслужени от Aircalin, Air Moorea и Air Tahiti, последните две авиокомпании имат седалище на летището.

Ферибот[редактиране | редактиране на кода]

The Ferry Mo'orea работи от Папеете и отнема около 45 минути до Moorea. Други фериботи са Aremiti 5 и Aremiti 7 и тези два ферибота плават до Moorea за около половин час. Има и няколко фериботи, които превозват хора и товари през островите. Основният център за тези фериботи е Papeete Wharf.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Таити има магистрала, която се намира на западния бряг. Тази магистралата започва в Аруе и продължава през градската зона на Папеете. След това продължава по протежение на западното крайбрежие на Таити Нуи през по-малки селища. Магистралата се отклонява на изток към Таити Ити.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна част са таитяните от полинезийски произход, както и европейци и азиатци, предимно китайци. Таитяните са граждани на Франция и имат пълни граждански и политически права. На острова се говори на таитянски и френски език.