Бастилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бастилия
Bastille
Bastille reconstruction 1420.jpg
Реконструкция на Бастилията през 1420 г.
Информация за обекта
Страна Флаг на Франция Франция
Местоположение Париж
Вид крепост, затвор
История на обекта
Строителство ок. 1370 – 1380 г.
Строител Шарл V
Битки Стогодишна война
Религиозни войни във Франция
Фронда
Френска революция
Съвременно състояние разрушена, отделни каменни зидове са оцелели
Разрушен 1789 – 1790 г.
Бастилия в Общомедия

Бастилията (на френски: Bastille; (френско произношение: [bastij]) букв. – „крепост, затвор“) е историческа крепост, която се е издигала на мястото на настоящия Площад Бастилията в Париж, Франция. Играла е важна роля във вътрешните конфликти на Франция и през по-голямата част от съществуването си е служела за държавен затвор на френските крале. В началото на Френската революция е превзета от разбунтувалите се парижани на 14 юли 1789 г., след което е разрушена и на нейно място отворен площад. Впоследствие става символ на републиканското движение.

Крепостта е построена през 1382 година като част от укрепителната система на Париж при портата Сент Антоан. Има стени, високи около 30 метра, осем кули и е заобиколена с широк ров, пълен с вода. Придобива важна стратегическа функция по време на Стогодишна война, Религиозни войни във Франция и Фрондата. От момента на създаването си крепостта е използвана като кралски затвор за аристократите, изпаднали в немилост: Луи XI изпраща там непокорните феодали, а кардинал Ришельо – политическите си противници. Функциите на затвор са окончателно затвърдени при Луи XIV, макар че продължава да се нарича кралски замък, а бюджетът ѝ се определя заедно с останалите кралски дворци[1].

Щурм на Бастилията[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1789 в Бастилията има сравнително малко затворници, но в нея се съхраняват оръжие и барут. Щурмът започва около обяд и макар че вижда, че съпротивата е безсмислена, комендантът де Люне (на френски: Bernard-René de Launay) я отбранява до момента, когато срещу стените са изправени пет оръдия.

Бастилията е напълно разрушена при щурма на 14 юли 1790 година. Камъните от стените ѝ са използвани за построяването на сгради и мостове в околността. Все още могат да се видят останки от нея, изложени на спирка на метрото „Площад Бастилия“ в Париж.

Значението на завземането на Бастилията е било силно преувеличавано от романтичните историци като Жул Мишле, който е искал да превърне това събитие в символ на създаването на френската република. Всъщност, според текстове от това време (писма на един участник в събитията), превземането на сградата е станало почти без сблъсъци. Около 1000 души, представляващи група бунтовници, са нахлули в сградата, за да търсят оръжия. Тя е била защитавана само от една шепа хора.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

От 31 януари 1879 г. датата 14 юли е национален празник на Франция. Това се смята за символ на раждането на Френската република. Празникът е повод за много празненства: балове, концерти, заря, президентски речи и военни манифестации.

Бастилията днес[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни на мястото на Бастилията има площад и сграда на Парижката национална опера (Opéra_National_de_Paris). Операта е построена по инициатива на Франсоа Митеран и е открита на 13 юли 1989 г., по повод 200-годишнината от разрушаването на крепостта.

Известни затворници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Глушков, Христо. Френската революция 1789 – 1799. Народна просвета, 1989. с. 214.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]