Бастилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бастилия
Bastille reconstruction 1420.jpg
Реконструкция на Бастилията през 1420 г.
France relief location map.jpg
48.8533° с. ш. 2.3692° и. д.
Бастилия
Местоположение в Франция
Информация за обекта
Страна Флаг на Франция Франция
Местоположение Париж
Вид крепост, затвор
История на обекта
Строителство 1370 – 1380-те години
Строител Шарл V
Битки Стогодишна война
Религиозни войни във Франция
Фронда
Френска революция
Съвременно състояние разрушена, отделни каменни зидове са оцелели
Разрушен 1789 – 1790 г.
Бастилия в Общомедия

Бастилията (на френски: Bastille; (френско произношение: [bastij]) букв. – „крепост, затвор“) е историческа крепост, която се е издигала на мястото на настоящия Площад Бастилията в Париж, Франция. Играла е важна роля във вътрешните конфликти на Франция и през по-голямата част от съществуването си е служела за държавен затвор на френските крале. В началото на Френската революция е превзета от разбунтувалите се парижани на 14 юли 1789 г., след което е разрушена и на нейно място отворен площад. Впоследствие става символ на републиканското движение.

Крепостта е построена през 1382 година като част от укрепителната система на Париж при портата Сент Антоан. Има стени, високи около 30 метра, осем кули и е заобиколена с широк ров, пълен с вода. Придобива важна стратегическа функция по време на Стогодишна война, Религиозни войни във Франция и Фрондата. От момента на създаването си крепостта е използвана като кралски затвор за аристократите, изпаднали в немилост: Луи XI изпраща там непокорните феодали, а кардинал Ришельо – политическите си противници. Функциите на затвор са окончателно затвърдени при Луи XIV, макар че продължава да се нарича кралски замък, а бюджетът ѝ се определя заедно с останалите кралски дворци[1].

Щурм на Бастилията[редактиране | редактиране на кода]

Арестът на комендант де Люне

През пролетта на 1789 в Бастилията има сравнително малко затворници, но в нея се съхраняват оръжие и барут. Щурмът започва около обяд и макар че вижда, че съпротивата е безсмислена, комендантът де Люне (на френски: Bernard-René de Launay) я отбранява до момента, когато срещу стените са изправени пет оръдия.

Бастилията е напълно разрушена при щурма на 14 юли 1790 година. Камъните от стените ѝ са използвани за построяването на сгради и мостове в околността. Все още могат да се видят останки от нея, изложени на спирка на метрото „Площад Бастилия“ в Париж.

Значението на завземането на Бастилията е било силно преувеличавано от романтичните историци като Жул Мишле, който е искал да превърне това събитие в символ на създаването на френската република. Всъщност, според текстове от това време (писма на един участник в събитията), превземането на сградата е станало почти без сблъсъци. Около 1000 човека, представляващи група бунтовници, са нахлули в сградата, за да търсят оръжия. Тя е била защитавана само от една шепа хора.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

От 31 януари 1879 г. датата 14 юли е национален празник на Франция. Това се смята за символ на раждането на Френската република. Празникът е повод за много празненства: балове, концерти, заря, президентски речи и военни манифестации.

Бастилията днес[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни на мястото на Бастилията има площад и сграда на Парижката национална опера (Opéra_National_de_Paris). Операта е построена по инициатива на Франсоа Митеран и е открита на 13 юли 1989 г., по повод 200-годишнината от разрушаването на крепостта.

Известни затворници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Глушков, Христо. Френската революция 1789 – 1799. Народна просвета, 1989. с. 214.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]