Превземане на Бастилията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превземане на Бастилията
Френска революция
Prise de la Bastille.jpg
„Превземането на Бастилията“, худ. Жан-Пиер Уе
Информация
Период 14 юли 1789
Място Париж, Франция
Резултат Превземане на Бастилията, начало на Френската революция
Воюващи страни
Flag of Royalist France.svg Френското правителство Франция Парижки опълченци
Командири
Flag of Royalist France.svg Бернар Рене дьо Люне
Flag of Royalist France.svg Принцът на Ламбе
Франция Камил Демулен
Сили
114 войници
30 оръдия
600 – 1000 въстаници
Жертви и загуби
1 (6 или 8 загиват впоследствие) 98
Превземане на Бастилията в Общомедия

Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ (Le Bastille), показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но този ден е важен за Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията (Fête de la Fédération). На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“ (Bastille Day).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. При откриването на Генералните щати на 5 май 1789 във Версай възниква процедурен спор поради това, че третото съсловие иска равни права с първото и второто съсловия и съвместно провеждане на заседанията. На 17 юни 1789 делегатите на третото съсловие, заедно с отделни представители от първото и второто съсловия се самопровъзгласяват за Национално събрание, институция, която да създаде и приеме нова френска конституция. Следва полагане на клетва в залата за игра на топка, че събранието няма да се разотиде докато не изпълни тази задача. Кралската власт се противопоставя, но събранието продължава работа и се преименува на Учредително събрание на 9 юли, т.е. за събрание, което трябва да изработи конституция.

Събитията, които стават във Версай, пораждат много слухове в Париж. Още от края на юни там се говори, че се подготвя заговор на аристократите начело с Мария Антоанета и братята на краля. Вкарването на кралски войски в града възбужда още повече подозренията и представители на парижките избиратели от средната класа организират Постоянен комитет и Национална гвардия в защита на Учредителното събрание.

Националната гвардия използва за свой символ трицветна кокарда в синьо, бяло и червено, получена при комбинирането на червено-синята розетка на Париж и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.

Уволнение на Некер[редактиране | редактиране на кода]

Кралят смята, че не трябва да отстъпва на исканията на Учредителното събрание и на 11 юли уволнява финансовия министър Некер, когото смята за главния виновник. Новината за уволнението на Некер обаче се възприема от парижани като доказателство за готвения заговор. Те започват да се въоръжават, а при първите им сблъсъци с кралската армия част от войниците преминават на тяхна страна.

Париж е обхванат от въстание и по думите на Франсоа Мине „пълен със свобода и ентусиазъм“,[1] дава силна подкрепа на Събранието. Пресата публикува неговите заседания, а по площадите и залите на столицата се организират политически дебати. Тълпа от демонстранти отваря затвора „Абие“, за да пусне онези френски войници, които са били задържани за неподчинение на заповедта да се противопоставят на въстанието. Събранието обаче решава, че е най-добре те да бъдат върнати в затвора. Техните чинове и документации са унищожени.

Ход на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Една от последиците е създаването на Парижката комуна. Създадена е веднага след превземането на Бастилията в сградата на кметството (отел де Вил), тя се състои от 144 делегати, избрани от 48 района на Париж, създадени от Учредителното събрание. Първоначално тава са просто избирателни райони (секции), но постепенно секциите се превръщат в постоянни органи с практически неограничени пълномощия. Секциите са не само представители на общинската администрация, занимаващи се с почти всички, включително с продоволствието, но и ядра на парижкия политически живот.

Обсадата на Бастилията през юли и приемането на Декларация за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l'Homme et du citoyen) през август са събитията, останали емблематични като начало на Френската революция.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mignet 1824, §Chapter I
  2. Gross, David. We Won’t Pay!: A Tax Resistance Reader. ISBN 1434898253. с. 139 – 153.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]