Превземане на Бастилията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превземане на Бастилията
Френска революция
Prise de la Bastille.jpg
„Превземането на Бастилията“, худ. Жан-Пиер Уе
Информация
Период 14 юли 1789
Място Париж, Франция
Резултат Превземане на Бастилията, начало на Френската революция
Воюващи страни
Flag of Royalist France.svg Френското правителство Flag of France.svg Парижки опълченци
Командири
Flag of Royalist France.svg Бернар Рене дьо Люне
Flag of Royalist France.svg Принцът на Ламбе
Flag of France.svg Камил Демулен
Сили
114 войници
30 оръдия
600 – 1000 въстаници
Жертви и загуби
1 (6 или 8 загиват впоследствие) 98
Превземане на Бастилията в Общомедия

Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ (Le Bastille), показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но този ден е важен за Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията (Fête de la Fédération). На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“ (Bastille Day).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. На 5 май 1789 възниква спор при откриването на Генералните щати, поради това, че третото съсловие, имащо право само на един глас, иска повече гласове, но второто съсловие, съставено от аристокрацията и съставляващо едва около 2% от френското население по това време, го възпира. На 17 юни 1789 няколко представители от средната класа (буржоазия), част от третото съсловие, се самопровъзгласяват за Национално събрание, институция, която да създаде и приеме нова френска конституция. Следва полагане на клетва в залата за игра на топка, че събранието няма да се разотиде докато не изпълни тази задача. Кралската власт се противопоставя, но събранието продължава работа и се преименува на Учредително събрание на 9 юли.

Средната класа формира Националната гвардия, използваща трицветна кокарда в цветовете синьо, бяло и червено. Тя е получена при комбинирането на червено-синята розетка на Париж и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.

Париж, обхванат от въстанието и, според думите на Франсоа Мине „пълен със свобода и ентусиазъм“,[1] дава силна подкрепа на Събранието. Пресата публикува неговите заседания, а политическите дебати се организират по площадите и залите на столицата. Кралският дворец и неговата земя стават място на неспирни демонстрации. Тълпа от демонстранти отваря затвора „Абие“, за да пусне френските войници, задържани поради това, че не са се противопоставили на въстанието. Събранието обаче решава, че е най-добре те да бъдат върнати в затвора. Техните чинове и документации са унищожени.

Уволнение на Некер[редактиране | редактиране на кода]

14 юли[редактиране | редактиране на кода]

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата на Бастилията през юли и приемането на Декларация за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l'Homme et du citoyen) през август са събитията, останали емблематични като начало на Френската революция.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mignet 1824, §Chapter I
  2. Gross, David. We Won’t Pay!: A Tax Resistance Reader. ISBN 1434898253. с. 139 – 153.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]