Жирондинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жирондисти)
Направо към: навигация, търсене
Жирондисти в затвора Prison de La Force след ареста им през 1793
Ескортиране на жирондинци до гилотината

Жирондѝнците, също жирондисти (на френски: Girondins), са политическа групировка (фактическа партия) по времето на Френската революция от 1789 г., която представлява интересите предимно на провинциалната републикански настроена търговско-промишлена и земеделска буржоазия[1]. Названието „жирондинци“ идва от департамента Жиронд, откъдето произхождат голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери стават Ж.П. Брисо, П.В. Верньо, съпрузите Ролан, Жан-Антоан дьо Кондорсе и др. Съмишленик на жирондинците е и френската писателка и феминистка Олимпия дьо Гуж, авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“.

История[редактиране | редактиране на кода]

На първия етап от революцията жирондинците, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в Якобинския клуб и се обявяват заедно с други революционни сили срещу абсолютизма. Разграничаването на жирондинците от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от Максимилиан Робеспиер, започва през есента на 1791 г., когато жирондинците започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодалните монархии в Европа. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, преобразявайки държавния ѝ строй в съответствие със своите политически идеали, а също мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от деспотизма. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят войната, разчитайки още на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на Франция. Въпросът за войната е едно от най-големите им различия с монтанярите, които принципно не са против войната, но искат първо да укрепят положението на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.

През март 1792 г. Луи XVI поканва жирондинците в първото жирондинско правителство, но през още юли ги уволнява. След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. и падането на правителство на фьойаните, жирондинците, заемащи ръководна позиция в Конвента, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия ѝ характер, жирондинците се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление. През октомври 1792 г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното въстание от 31 май2 юни 1793 г. сваля от власт жирондинците и установява диктатура на отявлените якобинци. Жирондинците се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на Жан-Пол Марат, метежът им в Нормандия и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.

След контрареволюционния Термидориански преврат на 9 термидор (27 – 29 юли 1794 г.) жирондинците, арестувани заедно с якобинците, са амнистирани в голямата си част, а оцелелите от тях депутати са върнати в Конвента. Оттук нататък жирондинците се изявяват като една от най-контрареволюционните сили във френското общество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]