Деспотизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за режим на управрение. За други със същото име вижте Деспот (титла).

Деспотизъм (гръцки: δεσποτία – неограничена власт, от δεσπότης – глава на семейство, господар) е форма на държавно управление – автократично или олигархично. Деспотия е държава с деспотично управление.

За първи път терминът е въведен от Аристотел, който писал в съчинението си „Политика“, че властта на владетеля е сходна с властта на господаря над робите.

Древност[редактиране | редактиране на кода]

В класическата форма на деспотизъм цялата върховна държавна власт е концентрирана в ръцете на едноличен управник, наричан деспот, или на малка група лица, които имат право свободно да се разпореждат със съдбата на своите поданици. Това е първата позната форма на държавност. Най-характерен пример е фараонското управление на Египет, както и другите държави на Древния Изток (Индия, Китай, Асирия, Вавилон) и в древно-гръцките тирании.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Деспотическа е била властта също в Монголската и в Османската империя.

Византия[редактиране | редактиране на кода]

Във Византия деспот е титла, давана от императора на най-приближени лица. Въведена е от император Мануил I Комнин през 12 век за Алексий-Бела (по-късно Бела III, крал на Унгария, годеник на дъщеря му и вероятен престолонаследник), докато не му се родил син.

Деспотът имал право да носи дрехи, подобни на дрехите на императора, както и други привилегии. Под управление на деспоти давали отделни провинции. С титлата на деспот обикновено удостоявали осиновените и по-малките синове от императорското семейство, а от началото на 13 век – и князе от чужбина. В някои случаи управителят имал относителна, дори и пълна независимост (Епирско деспотство), когато титлата се наследявала.

България[редактиране | редактиране на кода]

Във Втората българска държава, следвайки примера на късна Византия, деспотът е управител на отделна област, наричана деспотство. В България също, както и във Византия, някои деспоти придобиват по-голяма независимост, достигайки до самостоятелно управление от същата династия. Най-ярък пример е Добруджанското деспотство, отцепило се от централната царска власт при деспот Добротица и неговите наследници.

Абсолютизъм[редактиране | редактиране на кода]

При просветения абсолютизъм, известен и като просветен деспотизъм, характерен за Европа на 18 в., абсолютичните монарси използват властта си, за да наложат редица реформи в политическата система на своите държави, които до голяма степен отразяват духа на Просвещението.

Най-ново време[редактиране | редактиране на кода]

Днес терминът означава и тиранично управление. Под тази дума може да се подразбира също тоталитарно управление, което се съпровожда от репресии, потискане на гражданските свободи, контрол и следене на гражданите.