Пряка демокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гласуване на пряко-демократичната асамблея в град Апенцел, Швейцария♙

Пряката, наричана още директна демокрация е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите, за разлика от представителната демокрация, при която хората гласуват за представители, които след това гласуват и изпълняват от тяхно име политическите решения. Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер(например участие в бюджетирането).

В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива(петиция за референдум) и отзоваване. В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).

Пряката демокрация предполага наличие на постоянно и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела. Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика. Тя е държавна система и начин на социално съжителство. Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.

Термин и принципи[редактиране | редактиране на кода]

Пряката демокрация е непосредственият начин да се взимат решения в едно общество. Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива. Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли. Както К. Касториадис твърди „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация". Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност. Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем отворени публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират. Пряката демокрация се появява винаги и навсякъде, където хората, обществото поемат живота си в своите ръце. Когато говорим за равенство, ние имаме предвид политически значително равенство, а именно, равни възможности за истинско участие в процесите на създаване на институции и в упражняването на каквато власт съществува в обществото.

Постигането на най-широката и смислена пряка демокрация изисква всички икономически и политически обществени структури да се основават на местни групи, които са истински, органични социални единици. Пряката демокрация със сигурност изисква физическото присъствие на гражданите на дадено място, когато трябва да бъдат вземани решения. Но това не е достатъчно. Също така е необходимо тези граждани да формират органична общност, да живеят, ако е възможно, в сходна обществена среда, да бъдат запознати, чрез ежедневните си дейности, с въпроса, който трябва да бъде решен и с проблемите, които трябва да бъдат преодолени. Само в такива единици политическото участие на индивидите може да стане пълно, хората да знаят и да усещат, че тяхната намеса е значима, че истинския живот на общността се определя от нейните членове, а не от някоя външна висша сила, която действа от „нейно“ име. Следователно трябва да има максимална автономия и самоуправление за местните единици.

Принципи на пряката демокрация:

  1. Политическо равенство – гражданите участват наравно в диалозите и в решенията.
  2. Отстранимост – при пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие.
  3. Достъп до знание и информация – гражданите, които имат право да решават, би следвало да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.
  4. Автономията на пряко-демократичния процес – пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят, когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват.
  5. Взимане на решения – решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).
  6. Представителство и посредничество – пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина, по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка“ : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).
  7. Участие в решенията според степента, от която си повлиян от тях – това е единственият критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решение. Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма.
  8. Съществуването на много местни асамблеи(в квартали, общини, работни места, училища и т.н.), които комуникират помежду си, е основата на пряката демокрация. Участието в тези асамблеи не е задължително, но трябва да бъде колкото се може по-отговорно и по-редовно. Комуникацията между местни асамблеи създава хоризонтална(не-йерархична) мрежа, която служи да координира необходимите тези и действия.

Пряка и непряка демокрация[редактиране | редактиране на кода]

Пряката демокрация се отличава от представителната демокрация – осъществява властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата история се срещат ситуации за използване институции на непосредствена демокрация в ущърб на представителната и обратно. Примери от българската история са референдумът за премахването на монархията през 1946 и този за приемането на т.н. ”Тодорживковска конституция“ през 1971.

Значение на думата „представител“ в пряката демокрация:

  • Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си, заради принципа на отстранимост.
  • Няма право да решава вместо упълномощилите го, а само да пренася мнението им.

Пряката демокрация в други страни[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата известна пряка демокрация се е практикувала в античността в Атина и е известна днес под името „Атинска демокрация“.

Прякото (непосредственото) народовластие е изходяща от принципа за самостоятелните решения на хората по своите проблеми, без каквато и да било подкрепа на държавно-представените институции.

Единствената страна в днешно време, която се управлява в решаваща степен чрез пряка демокрация, е Швейцария. Това става не само чрез общински събрания на имащите право на глас, а най-вече чрез референдуми на общинско, кантонално и федерално ниво (с бюлетини, по пощата или вече и електронни), инициирани от самите граждани, като няма никакви ограничения за темите и въпросите, които те уреждат. При това гражданският вот дефинитивно веднага се приема за закон, независимо от позицията на избираемите политици – тяхната роля е само да прилагат и изпълняват това, което гражданите са наложили чрез своя вот.

Литература и източници[редактиране | редактиране на кода]

</references>

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Мултимедия[редактиране | редактиране на кода]