Геронтокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Геронтокра́тията (от на гръцки: γέρων, «старец» и на гръцки: κράτος, «власт»; в буквален превод на български: власт на старците) е форма на държавно управление, при която цялата власт принадлежи на съвет на старейшините.

Терминът е въведен в правото и политиката в началото на XX век от антрополога и етнограф Уилям Риверс (en:W. H. R. Rivers) за обозначение на обществения строй сред аборигените в Австралия и Океания, където върховната власт сред разните родово-племенни общности в Пасифика е съсредоточена в "мъдрите старци".[източник? (Поискан преди 13 дни)]

В съвременен политически и публицистичен контекст терминът се употребява за означение на формата на управление в СССР от последните години на Леонид Брежнев (означавана и като "застой"), когато на практика цялата власт принадлежала на членовете на Политбюро на ЦК на КПСС, чиято средна възраст надхвърляла 70 години.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Исторически примери за герантократии има още от Античността със спартанската герусия и картагенската адира. Геронтократията се базира на схващането, че мъдростта за управлението трябва да се базира върху преживяното - в смисъл на емпиричен жизнен опит.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • W. H. R. Rivers - Reports of the Cambridge Anthropological Expedition to Torres Straits.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]