Либерална демокрация
Либерална демокрация, наричана също и конституционална демокрация или западен тип демокрация[1], е либерална политическа идеология и форма на управление.
Общи елементи в рамките на либералната демокрация са: избори между или в средата на множество различни политически партии, разделение на властите в различните клонове на управлението, върховенство на закона като част от отворено общество, пазарна икономика с частна собственост, всеобщо избирателно право и равна защита на правата на човека, гражданските права, гражданските свободи и политическите свободи за всички граждани. Либералната демокрация набляга на разделението на властите, независимата съдебна система и системата от проверки и балансиране между клоновете на управление. Многопартийните системи с поне две устойчиви, жизнеспособни политически партии са характерни за либералните демокрации.
Либералната демокрация проследява корените си – както и самия израз – до епохата на Просвещението. Конвенционалните възгледи, подкрепящи монархии и аристокрации, първоначално са оспорени от сравнително малка група интелектуалци от епохата на Просвещението, които вярват, че човешките постъпки трябва да се ръководят от разума и принципите на свободата и равенството. Те твърдят, че всички хора са създадени равни, че правителствата съществуват, за да служат на хората – а не обратното – и че законите трябва да се прилагат както за управляващите, така и за управляваните (концепция, известна като върховенство на закона), формулирана в Европа като Rechtsstaat. В Англия мислители като Джон Лок (1632–1704) твърдят, че всички хора са създадени равни, че правителствата съществуват, за да служат на управляваните, и че законите трябва да се прилагат еднакво както за владетелите, така и за гражданите (концепция, по-късно формулирана като върховенство на закона). По същото време, на европейския континент, френските философи развиват също толкова влиятелни теории: „За духа на законите“ (1748) на Шарл дьо Монтескьо развива доктрината за разделение на властите, „За обществения договор“ (1762) на Жан-Жак Русо формулира принципа на народния суверенитет и „общата воля“, а Волтер защитава свободата на съвестта и словото. Тези идеи са от основно значение за Френската революция и се разпространяват широко в Европа и извън нея. Те също така повлияват на Американската революция и по-широкото развитие на либералната демокрация. След период на разширяване през втората половина на 20. век либералната демокрация се превръща в преобладаваща политическа система в света.[2]
Либералната демокрация се основава на следните постулати:
- Правото на живот и достойнството на личността
- Свобода на словото
- Свобода на медиите и достъп до алтернативни източници на информация
- Свобода на религията и публично изразяване на религиозни възгледи
- Правото на присъединяване към политически, професионални и други организации
- Свобода на събранията и открита обществена дискусия
- Академична свобода
- Независимо правосъдие
- Равенство пред закона
- Правото на справедлив процес при върховенството на закона
- Поверителност и правото на личен живот
- Правото на собственост и частно предприемачество
- Свобода на движение и заетост
- Право на образование
- Правото на свободен труд и свобода от прекомерна икономическа експлоатация
- Равенство на възможностите
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ He, Jiacheng. The Patterns of Democracy in Context of Historical Political Science // Chinese Political Science Review 7 (1). Springer Science and Business Media LLC, 8 Jan 2022. DOI:10.1007/s41111-021-00201-5. с. 111 – 139.
- ↑ Anna Lührmann, Seraphine F. Maerz, Sandra Grahn, Nazifa Alizada, Lisa Gastaldi, Sebastian Hellmeier, Garry Hindle and Staffan I. Lindberg. Autocratization Surges – Resistance Grows. Democracy Report 2020. Varieties of Democracy Institute (V-Dem). Архив на оригинала от 18 декември 2021 в Wayback Machine.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Liberal democracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
