Право на собственост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Правото на собственост е субективно право на притежаване на даден предмет.

В класическата дефиниция на римското право, правото на собственост се състои от три компонента – право на владение (възможност за физически контрол над предмета на собствеността), на ползване (възможност за извличане на ползи от предмета) и на разпореждане (възможност за установяване на нови правоотношения по отношение на предмета, включително за промяна на неговия собственик).[1] Редица философи от епохата на Просвещението, като Джон Лок, разглеждат правото на собственост като естествено право. Съвременни документи, като Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, разглеждат правото на собственост като основно човешко право, което може да бъде ограничавано само по законов регламент и за целите на съществен обществен интерес, например за налагането на данъци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]