Просветен абсолютизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих II в Прусия започва да въздига просветения абсолютизъм в ранг на държавна политика

Просветеният абсолютизъм е държавна политика, провеждана в редица от водещите европейски сили през XVIII век. Хронологичните граници на просветения абсолютизъм обхващат период от близо половин век - от 1740 г. до 1789 г., т.е. до началото на Френската революция. За основоположник и своеобразен идеолог на просветения абсолютизъм се счита Томас Хобс.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Философията на тази политика се свежда до постулата, че обществените реформи са възможни, но само чрез държавата и за държавата, явяваща се социален изразител на обществения интерес и единствено възможния защитник на основните права и свободи на гражданите. С други думи, според просветителите абсолютисти (привърженици на абсолютната монархия) „общественото благосъстояние“ е възможно единствено и само чрез държавата и реда установен от нея, явяващ се заместител на средновековния и църковен „божий ред“ в света и вселената (виж и демиург).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В подкрепа на просветения абсолютизъм се обявяват почти всички европейски монарси, привърженици на просвещението. Като цяло тези държавни глави използват просветения абсолютизъм в свой интерес и за защита на по-бедните и непросветени слоеве от населението срещу църковните привилегии и феодалите, като прокарват линия на покровителстване и развитие на търговията и индустриализацията.

Просветеният абсолютизъм е отражение от политиката на френските монарси (Франция е водеща европейска и световна велика сила в периода от преди Френската революция) и има своеобразна разновидност в политиката на абсолютизма в Прусия при Фридрих II, в Хабсбургската империя при Йозеф II, и в Руската империя при Екатерина II, както и другаде, но в по-малка степен през втората половина на 18 век.

Цели и задачи[редактиране | редактиране на кода]

Цели на просветния абсолютизъм са постигането на реорганизация посредством преобразувания на закостенелите обществени институции от средновековието, както и премахване на някои съсловни привилегии, реформи в съдопроизводството, въвеждане на светско обучение в училищата, разумно смекчаване на цензурата и т.н.

Просветеният абсолютизъм има за основна задача постепенната социална еволюция към знанието, като двигател на прогреса, посредством всеобщо образование.

Просветеният абсолютизъм е изразител на традиционно съществуващите сред обществото още от средновековието възгледи и установени порядки в обществените отношения, като е и предтеча на възникналите по-късно в отговор на френската революция консервативни обществени настроения и политически течения. Привържениците на тази политика, превърнала се в обществено течение, провъзгласяват примата на естественото право над историческото.

Обществено измерение[редактиране | редактиране на кода]

Политиката на просветения абсолютизъм намира отражение в почти всички сфери на обществения живот в Европа през втората половина на 18 век - философия, право, литература и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]