Съсловие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на Средновековието – oratores: „Онези, които се молят“, bellatores: „Онези, които се борят“, and laboratores: „Онези, които работят“.

Съсловията са основният социален ред на йерархичното общество, признат през Средните векове в християнска Европа. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. Френската революция дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през 19 век, това разделение е отменено в повечето европейски страни.

Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължителен период от време.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва:

  1. духовенството
  2. аристокрацията
  3. селяни и буржоа

По време на стария ред във Франция с напредването на Просвещението последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче се наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява буржоазията, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.

На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите.

Съсловия в Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В книга VIII, „държавата“, Платон предава за три класа древни гърци:

  1. владетели, философи;
  2. войни-стражи;
  3. демиург, т.е. трудовият човек.

Съсловия в Древен Рим[редактиране | редактиране на кода]

Римският пример е следван и през средновековието, като мястото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (на английски: commoners) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (на английски: lord temporal) и висшето духовенство (на английски: lord spiritual).

Съсловия в Средновековна България[редактиране | редактиране на кода]

Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към „горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на йерархията стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.

Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:

  1. Хора на меча – аристократи и войни
  2. Хора на църквата – духовници (епископи, прелати и абати)
  3. Хора на труда – селяни и занаятчии

Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат „свещения“ ред и правила за поведение.

Съсловия в Русия[редактиране | редактиране на кода]

В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.

Първоначално са обособени две главни функционално – на тегобниците, т.е. на онези „обременени“ с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).

Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация – болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.

Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.

В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.

В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:

Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (енориашки) и черен (монашески).

Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.

Тези, които не са принадлежали към никое съсловие, са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.

Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива, които обитават и обработват

  1. държавни земи;
  2. земи на помешници;
  3. земи на императорското семейство;
  4. земя, придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция – стр. 5 – 25;

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]